Решение № 1204 от 24.10.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1204 гр. Варна, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев

Членове:

Десислава Г. Жекова мл.с. Марина К. Семова при участието на секретаря Мая М. П.а като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20233100501074 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „ЗЕАД „Булстрад Иншурънс Груп““ ЕАД против Решение № 231/25.01.2023г., постановено по гр.д. № 6015/2022г. по описа на ВРС, с което „ЗЕАД „Булстрад Иншурънс Груп““ ЕАД е осъдено да заплати на В. Г. К. сумата 21963,79 лв., представляваща частичен иск от целия в размер на 23020,56 лв., съставляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по сключен между страните договор за застраховка „Каско Стандарт“ от 29.10.2021 г. за л.а. марка Мерцедес, модел Е 200D, с peг. № ******, увреден вследствие на претърпяно ПТП от 16.01.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата 1000 лв. /първоначално предявения частичен иск/, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.05.2022 г. до окончателното й изплащане и ведно със законната лихва върху сумата 20963,79 лв. /увеличения размер на претенцията/, считано от датата на изменение на иска – 11.01.2023 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, както и сумата 585,70 лв., представляваща частичен иск от целия в размер на 613,88 лв., съставляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 04.02.2022 г. до 10.05.2022 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Присъдени са в тежест на ответника направените разноски по делото.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението, постановено при нарушаване на процесуалните правила. Посочва се, че 1 ответникът е оспорил описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП, както и че е направил възражение относно истинността на протокол за ПТП № 1079494, тъй като съставянето му било базирано на едностранни данни. Твърди се, че не са събрани безспорни и непротиворечиви доказателства относно обстоятелствата по настъпване на процесното произшествие, поради което и изводите на съда остават неподкрепени от доказателствения материал. Изразява се становище, че представеният снимков материал по делото визуализира разминаването между уврежданията по лекия автомобил и тези по гаража. Това противоречие се сочи за една от причините да бъде изследван механизмът на ПТП чрез експертно заключение, като така представеното по делото се счита за необосновано и неконкретно. Според въззивника първоинстанционният съд е възприел безкритично представената експертиза без съпоставка и преценка с останалите доказателства по делото.

За неправилно се счита недопускането от районния съд назначаването на тройна автотехническа експертиза. Посочва се, че ВРС не е обсъдил всички заявени възражения, направени от ответника, а други били възприети погрешно. Иска да бъде отменено решението на Районен съд гр. Варна, а предявените искове да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна В. К. е подал отговор на въззивната жалба, като оспорва същата. Излага подробни съображения. По същество настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника моли за отмяна на обжалваното решение като акцентира върху недоказаност на исковата претенция в пълния и́ размер в т.ч. и посредством приетата от въззивния съд повторна тричленна експертиза.

Процесуалният представител на въззиваемата страна моли за потвърждаване на първоинстанционното решение по вече изложените съображения.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В настоящия случай съдът намира, че постановеното от ВРС решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Съставът на Варненски Окръжен съд по предмета на спора съобрази следното:

Пред Варненски районен съд са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от В. Г. К. срещу „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД за заплащане на сумата 21963,79 лв., представляваща частичен иск от целия в размер на 23020,56 лв. /след допуснато по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК изменение в размера на иска вместо първоначалния за сумата 1000 лв., частичен иск от целия в размер на 23020,56 лв./, съставляваща застрахователно обезщетение за причинени 2 имуществени вреди по сключен между страните договор за застраховка „Каско Стандарт“ от 29.10.2021 г. за л.а. марка Мерцедес, модел Е 200D, с peг. № ******, увреден вследствие на претърпяно ПТП от 16.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.05.2022 г., както и сумата 585,70 лв., представляваща частичен иск от целия в размер на 613,88 лв. /след допуснато по реда на чл.

214, ал. 1 ГПК изменение в размера на иска вместо първоначалния за сумата 27,67 лв. частичен иск от целия в размер на 613,88 лв./, съставляваща обезщетение за забава върху главницата, дължимо за периода 04.02.2022 г. до 10.05.2022 г.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за застраховка „Каско Стандарт“ от 29.10.2021 г. за л.а. Мерцедес Е 200D, peг. № ******, със срок на покритие 29.10.2021 г. – 28.10.2022 г. На 16.01.2022 г. около 19:30 часа в гр. Варна настъпило ПТП, при което бащата на застраховащия Г. К. при паркиране пред гараж на ул. „Братя Бъкстон“ 12 е ударил автомобила в предната част. За настъпилото произшествие са уведомени органите на Пътна полиция. Автомобилът е предоставен за оглед на застрахователя.

Изготвен е опис по щета, като са констатирани множество увреждания, подробно описани в исковата молба. На 19.01.2022 г. бил извършен втори оглед на автомобила, при което застрахованият предоставил всички необходими документи. С писмо от 20.01.2022 г. застрахователят отказал да изплати обезщетение, като се е позовал на груби нарушения на техническите и технологичните правила за експлоатация на застрахования автомобил от неговия водач, който с действията си е поставил в опасност живота и здравето на хората и причинил имуществени вреди.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който изцяло оспорва предявените искове. Възразява процесното събитие да представлява покрит застрахователен риск. Възразява събитието да е реализирано по наведения в исковата молба увреждащ механизъм. Позовава се на инсценировка на събитието. Твърди, че при сключване на договора застрахованият е укрил обстоятелства, които са от значение за риска, в това число, че автомобилът ще се ползва от трето лице. Лицето Г. К. се квалифицира от застрахователя като високорисков водач, поради което, ако същия е бил заявен като ползвател на застрахованото имущество, ответникът не би сключил договора. Твърди, че по време на застрахователното събитие водачът на автомобила не е взел необходимите мерки за предпазване на застрахованата вещ и е действал при условията на груба небрежност, поради което е налице хипотезата на изключен риск, съгласно т. 1.4 от подраздел Х и 1.2 от подраздел XII на ОУ към застрахователния договор. Оспорва размера на вредите. Оспорва и акцесорната претенция.

С обжалваното решение първоинстанционният съд изцяло е уважил предявения иск.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Не е спорно, че между страните е сключен договор за застраховка „Каско Стандарт“ от 29.10.2021 г. за л. а. марка Мерцедес, модел Е 200D, с peг. № ******, със срок на 3 покритие 29.10.2021 г. – 28.10.2022 г., както и, че ищецът е предявил застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за настъпилите в резултат от описаното ПТП вреди.

Установено е, че щетата е заведена на 17.01.2022 г. и на същата дата, както и на 19.01.2022 г. са извършени основен и допълнителен оглед и опис на щетите. С писмо от 20.01.2022 г. ответникът е отказал изплащане на обезщетение с посочените по-горе мотиви.

Спорни пред въззивната инстанция са: механизмът на настъпване на процесното ПТП, респ., че уврежданията по автомобила са резултат от твърдяното застрахователно събитие и са настъпили по описания в исковата молба начин; наличието на основание за отказ да се заплати застрахователно обезщетение поради премълчано обстоятелство от значение за риска и поради проявена от водача Г. К. груба небрежност.

За описаното в ИМ ПТП е подаден сигнал на тел. 112 от Г. К., който е заявил, че е самокатастрофирал като се е ударил с автомобила в гараж. Местопроизшествието е посетено от органите на Пътна полиция и е съставен Протокол за ПТП от 16.01.2022 г. В същия е посочено, че вредите по процесния автомобил в предната му част са в резултат от сблъсък с метална врата на гараж при паркиране на автомобила. За нарушението на правилата за движение е издадено Наказателно постановление от 24.02.2022 г. срещу Г. Д. К. – водач на автомобила.

Пред ВРС е разпитан като свидетел съставителят на протокола за ПТП Д. Д., който посочва, че на мястото на произшествието са установили катастрофирал автомобил „Мерцедес“. Водачът бил там и заявил, че при паркиране до аптеката е бутнал гаражната врата на същата. Взетата на място проба за алкохол била отрицателна. Увредена била и стената вследствие на удара. Щетите на автомобила били по предната част.

С оглед на направено оспорване от ответника на изслушаното пред ВРС заключение по допусната САТЕ, въззивният съд е уважил направеното с жалбата доказателствено искане и е допуснал повторна тричленна автотехническа експертиза. Видно от заключението на вещите лица, което съдът изцяло кредитира като ясно, обосновано и изчерпателно, водачът не е съобразил техническите размери на автомобила с площадката за паркиране, в резултат на което при възкачване на задната част на автомобила не преустановил своевременно подаването на мощност и не употребил аварийно спиране, което довело до сблъсък с неподвижните описани обекти. При скорост от 10 км/ч за необходимото време за аварийно спиране от около 3 секунди маневриращия автомобил е изминал разстояние от около 8 метра, което неизбежно е довело до удара в стената и металната врата без спирачен път. Скоростта при удара била ниска, респ. подходяща за обичайно маневриране, като се има в предвид липсата на задействани въздушни възглавници и пиро-панти на предения капак, които се активират при скорости над 20 км/ч.. Според вещите лица уврежданията по предната част на автомобила съответстват на удар в неподвижни метални елементи от конструкцията на метална дворна врата и тухлено/бетонна стена на гараж, поради което експертите приемат, че е налице пряка причинно-следствена връзка между настъпилия сблъсък и уврежданията при описания в ИМ механизъм на ПТП. Посочили са също, че е налице препокриване между настъпилите щети по предната част на автомобила и 4 недвижимото имущество – стената на гаража с еднокрила метална врата и частта на металната ограда до стената. Приели са, че скоростта на удара е била по-ниска от около 20 км/ч, но поради характера на удара в неподвижни обекти, автомобилът е понесъл съществена деформация. Според експертите, стойността на необходимите материали и детайли за ремонта на автомобила, до вида му преди ПТП възлиза на 20 413.56 лв., а сумата за сервизен труд в квалифицирания за целта сервиз е 2607 лв. В неоторизирани сервизи средната стойност на труда би била 855.40 лв., но при съмнително качество с оглед обстоятелството, че процесният автомобил е нов за българския пазар. В съдебно заседание вещите лица са категорични, че настъпилите увреждания могат да настъпят по описания механизъм, в описаната преграда – металната врата, в нейната основа и съответно в части от стената на този гараж.