Определение № 451 от 08.07.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 451 гр. Варна, 08.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500361 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от Ж. Б. В., чрез процесуалния й представител адв.А.К., против определение №2304/19.05.2025г., постановено по гр.д.№2212/24г. по описа ВОС, гр.о., с което производството по делото е прекратено на осн. чл.126, ал.1 от ГПК.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е подадена в срок и против подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция акт съдебен акт.Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Производството по гр.д.№2212/24г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано след изпращането по подсъдност с определение №6384/06.06.2024г., постановено по гр.д.№2520/24г. по описа на ВРС, 49-ти състав, на предявените от Ж. Б. В. против С. Б. Д. по посоченото дело на ВРС/последното е образувано по предявени искове с пр.осн. чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД от С. Б.

Д. против Ж. Б. В., с твърдяно придобивно основание от С.Д. по иска за собственост договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.

№13/12.10.2016г., сключен между П.Т.Х. като продавач и С. Б. Д. като купувач/ евентуални насрещни искове за осъждане на С. Б. Д. да заплати на Ж.

Б. В. суми за извършени в недвижим имот подобрения.

Обобщено в исковата молба по тези искове, обективирана в депозирания отговор на исковата молба по гр.д.№2520/24г. по описа на ВРС, с който е претендирано и признаване право на задържане върху имота до изплащане на подобренията, и уточняващите молби към нея, депозирани по гр.д.№2212/24г.

1 по описа на ВОС, се излага, че майката на страните П.Т.Х., поч. на 12.10.2023г., е притежавала недвижим имот, находящ се в с.Близнаци, община Аврен, ул.“Христо Ботев“№15, представляващ ПИ с идентификатор ***, с площ от 1 018 кв.м. по скица, а по предходен н.а. с площ от 960 кв.м., ведно с изградените в него жилищна сграда с идентификатор ***, с площ от 103 кв.м., селскостопанска сграда с идентификатор ***, с площ от 12 кв.м., жилищна сграда с идентификатор ***, с площ от 70 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор ***, с площ от 9 кв.м.

През 2004г., майка им, след проведен разговор със страните и съгласие между тях, определила коя сграда и коя част от дворното място за кого ще остане след смъртта й, като така за ищцата били определени жилищна сграда с идентификатор *** и селскостопанска сграда с идентификатор ***, и южната половина от дворното място, в която попадат тези две сгради, щрихована с червен цвят на скицата, приложена на л.105 от делото на ВОС.След посочената уговорка и начиная от 2004г. до 2018г. ищцата извършила множество подобрения в сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***, всички подробно описани по видове и стойности в исковата молба и множеството уточняващи молби към нея, които сгради към 2004г. били стари и порутени, както и подобрения в самото дворно място, също подробно описани по видове и стойности в исковата молба и множеството уточняващи молби към нея.Действителните разходи, които вложила за извършване на процесните СМР по двете сгради, възлизат на 18 873, 02лв., а тези за дворното място на 5 151, 67лв. или общо сумата от 24 024, 69лв., която следва да се счете за стойност, представляваща необходими разходи за запазване/възстановяване на имота.Претендира, според последната депозирана уточняваща молба с вх.№13987/16.05.2025г., ответницата да бъде осъдена да й заплати сумата от 43 654 лв./41 860лв.+1 794лв./, представляваща увеличената стойност на недвижимия имот в резултат от същите извършени подобрения, установена към момента на съдебното решение, ако се счете, че има правата по чл.74, ал.2 от ЗС, ведно със законна лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане, и в условие на евентуалност, ако се счете, че има правата по чл.74, ал.1 от ЗС, ответницата да бъде осъдена да й заплати по-малката стойност измежду стойността на направените разноски за подобренията и сумата, с която се е увеличила стойността на имота в следствие на тези подобрения, възлизаща на 29 501, 65лв.

Независимо от изложените формулировки от ищцата в множеството уточняващи молби, видно е, че същата претендира ликвидация на облигационните отношения, твърдени, че са възникнали между страните, вследствие извършените от нея подобрения в недвижим имот, на който ответницата се легитимира като собственик с н.а.№13/2016г./няма данни спорът за собственост между страните по гр.д.№2520/24г. по описа на ВРС понастоящем да е приключил с влязъл в сила съдебен акт/.

2

По гр.д.№3633/24г. по описа на ВРС, 26-ти състав, Ж. Б. В. е предявила против С. Б. Д. искове с пр.осн. чл.74 от ЗС, по които е претендирала ответницата да бъде осъдена да й заплати сумата от 24 024, 69лв./18 873, 02лв./за сгради/+ 5 151, 67лв./за дворно място/, представляваща стойност на подобренията, които същата е извършила в сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***, както и в дворното място с идентификатор ***.Видно от индивидуализацията на отделните СМР в диспозитива на постановеното по гр.д.№3633/24г. по описа на ВРС, 26-ти състав решение №1460/28.04.2025г., с което исковете са били уважени/невлязло в сила/ е, че те са идентични/по видове, подвидове, размери и квадратури/ с тези, които са предмет на производството по гр.д.№2212/24г. по описа на ВОС.В производство по гр.д.№3633/24г. Ж.В. е изложила идентични твърдения относно обстоятелствата, при които е извършила подобренията, и е твърдяла, че претендираната от нея стойност е стойността на разходите, които е вложила за направата на всички подобрения към момента на извършването им.Видно от твърденията й е, че претендираната стойност от 24 024, 69лв. не съставлява стойност на разходи за запазване на вещта/сгради и дворно място/ от погиване, а съставлява сбор от разходите, които е вложила за направата на всички посочени от нея СМР.В това производство е прието, че ищцата има правата по чл.74, ал.2 от ЗС, вр. чл.72 от ЗС, т.к. е недобросъвестен владелец, извършил подобренията със знанието и съгласието, и при липса на противопоставяне от собственика/първоначалният към 2004г. - П.Христова и настоящият от 2016г.С.Д./, като ликвидацията следва да се извърши спрямо ответницата, защото тя е заплатил по н.а.№13/2016г. стойност за имота, невключваща стойност на подобренията.Прието, че увеличената стойност на имота в резултат от подобренията възлиза на 28 800лв., вложените разходи за направата им на 26 760лв., като претенцията е уважена за пълния й предявения размер от 24 024, 69лв.Исковете по гр.д.№3633/24г. по описа на ВРС не са предявени като частични.

Както е обобщена съдебната практика в Решение №72/01.10.2020г., постановено по гр.д.№ 3485/19г., ВКС, I гр.о. и цитираните в него други решения на ВКС, последователно и непротиворечиво ВКС приема, че въпросът за правното основание на предявения иск е дейност на съда по приложението на материалния закон, която се извършва въз основа на фактическите твърдения и съдържанието на петитума в исковата молба, като съдът не е обвързан от посочената от ищеца правна квалификация, а е длъжен сам да определи правното основание на иска.При ликвидация на облигационни отношения, породени от извършени подобрения в чужд или в съсобствен имот, е необходимо да се изясни преди всичко в какво качество подобрителят ги е извършил.Ако се констатира, че ищецът няма качеството на добросъвестен владелец, съдът е длъжен да обсъди и да се произнесе и по основателността на претенциите за извършени подобрения и вложени необходими разходи в качеството му на недобросъвестен владелец или 3 държател.Когато е предявен иск за заплащане на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот, съдът, след като изясни в какво качество подобрителят ги е извършил, и ако се установи, че ищецът е имал качеството добросъвестен владелец ще следва да присъди увеличената стойност на имота, а ако установи, че владението е било недобросъвестно да присъди по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на подобренията, евентуално присъди увеличената стойност на имота в хипотезата на чл.74, ал.2 от ЗС - в този см. решение №13/05.03.2014г., постановено по гр.д. №2264/13г., ВКС, I гр.о.

Ликвидацията на облигационните отношения, породени от извършените от ищцата процесни подобрения, се осъществява по гр.д.№3633/24г. по описа на ВРС, образувано във ВРС на 26.03.2024г. след изпращането на делото по подсъдност от ВОС на ВРС предвид цената на претенцията/под 25 000лв./, като във ВОС делото е било образувано м.01.2024г.Насрещната искова молба, с която са предявени исковете, разглеждани впоследствие по гр.д.№2212/24г. по описа на ВОС, е подадена на 24.04.2024г., т.е. то е второ заведено дело между същите страни със същото основание.Така, защото подобренията са идентични и твърденията на ищцата подобрител за качеството, в което ги е извършила, също са идентични.Както се изложи, в хипотеза на предявен иск за заплащане на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот, съдът ще следва да изясни в какво качество подобрителят ги е извършил и да присъди следващото му се обезщетение според така установеното/но до размера, поискан от ищеца/, т.е. не е възможно в едно производство да се претендират вложените разходи за направата на подобренията, а в последващо да се претендира увеличената стойност на имота в резултат от извършването на същите подобрения.Така, защото следващото се обезщетение на подобрителя е едно за конкретните подобрения.Исковете по гр.д.№3633/24г. по описа на ВРС не са предявени като частични, поради което последващото дело за ликвидация на облигационните отношения между подобрителя и собственика на имота за идентичните по видове и време на извършване СМР/независимо дали по същество те обективно са увеличили стойността на имота/същински подобрения/ или са разноски за запазването му от погиване, същественото е, че са идентични/ се явява второ заведено такова, поради което подлежи на прекратяване на осн. чл.126, ал.1 от ГПК.Като правилно, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №2304/19.05.2025г., постановено по гр.д.

№2212/24г. по описа ВОС, гр.о.

4

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страната с частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5