Решение № 169 от 19.02.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Варна, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20253100502331 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 77804/15.09.2025г., подадена от Д.

К. К., ЕГН ********** срещу решение № 3135/24.08.2025г., постановено по гр.д. № 13316/2023г. по описа на РС-Варна, 14 състав, с което е отхвърлен иска на Д. К. К., ЕГН ********** срещу Етажна собственост на вх.*, бл.*** в ж.к. „В.В.“, гр. Варна за отмяна на решенията на Общото събрание, взети на 12.09.2023 г. по т.1, т.2 и т.3 на дневния ред, на основание чл. 40, ал.1 от ЗУЕС.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението, както и постановяването му при допуснати груби процесуални нарушения. Излага се, че след отмяна на прекратяването на производството по делото, съдът е насрочил разглеждането му в открито съдебно заседание, без да изпрати исковата молба за отговор на надлежния представител на ответната етажна собственост – „А.А.“ ООД. Това е станало причина за представяне на писмени доказателства от страна на ответника едва в първото съдебно 1 заседание, в което ищцата не се е явила, като по този начин е преградена възможността й да ги оспори. Сочи, че са налице различия в представения от нея протокол от проведено Общо събрание на ЕС, който й е изпратен от лицето А.Т. и представения от ответника протокол от същото събрание.

Излага, че съдът не е обсъдил различието в съдържането на двата протокола и безмотивно е дал вяра на представения от ответника протокол. Поддържа, че възможността на ответника да представи писмени доказателства в първото съдебно заседание е преклудирана, поради което същите не следва да бъдат ценени при решаване на делото. Излага, че в протокола, който е представила е видно, че ОС на ЕС е проведено в присъствие на собствениците на 41.66 % ид.ч. от сградата при изискуем кворум от 67 %, поради което взетите решения са нищожни. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановнено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Етажна собственост на сграда с адм. Адрес: гр. варна, ж.к. „В.В.“, бл. ***, вх.*, представлявана от Управителя „А.А.“ ООД, ЕИК 204025316, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Споделят се изводите на районния съд относно законосъобразността на взетите решения.

Сочи се, че въззивницата е пропуснала преклузивния срок по чл.193 от ГПК за оспорване на представения от ответника протокол от проведено ОС на ЕС.

Представения от ищцата протокол счита за ненадлежно доказателство, поради липса на подписи. Подържа, че доказателствата, представени от ответника, са депозирани в законоустановените срокове. Въззиваемата страна решението да бъде потвърдено, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен 2 състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на Д. К.

К., ЕГН ********** срещу Етажна собственост на вх.*, бл.*** в ж.к. „В.В.“, гр. Варна, с която е предявен иск по чл.40 от ЗУЕС за отмяна на решения на ОС на ЕС, обективирани в протокол от ОС на етажните собственици от 12.09.2023 г. по т.1, т.2 и т.3 на дневния ред.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е собственик на ап.

85 в сграда, находяща се в гр. Варна, ж.к. „В.В. II“, бл.***, вх.3. Излага се, че на 12.09.2023 г. е проведено общо събрание на етажната собственост, при следния дневен ред: приемане на отчет на касата на етажната собственост, избор на управител на ЕС и решения по други въпроси, поставени от живущите. Ищцата твърди, че в периода от 31.08.2023г. до 17.09.2023г. е била извън гр. Варна, като не е имала възможност да присъства на събранието или да упълномощи свой представител, за което своевременно уведомила управителя на ЕС. При завръщането си видяла, че на таблото за обявления във входа на сградата има съобщения за изготвения протокол от ОС, след което се свързала с управителя „К.А.П.“ ООД по телефон с искане да й бъде предоставен протокола за запознаване с взетите решения. Тъй като на място в офиса не успели да й връчат копие се разбрали с лицето А.Т., представляващ „К.А.П.“ ООД. Да й го изпрати по ел. поща, а впоследствие го получила на 05.10.2023г. чрез приложението „viber”. Ищцата счита за нарушено изискването на чл.15, ал.1 от ЗУЕС за наличие на кворум за вземане на решения, тъй като видно от протокола на събранието са присъствали собствениците на 41,66 % идч. от общите части на сградата при изискуем от закона кворум не по-малко от 67 %, без изрично отразяване на провеждане на събранието при условията на падащ кворум. Прави се възражение и за нарушение на чл.14, ал.5 от ЗУЕС, тъй като в протокола липсва името на председателя на ОС, както и поименно посочване на явилите се лица и 3 идеалните части от ЕС, които те представляват. Счита още, че не е ясно какви решения са приети съобразно дневния ред. Сочи, че по т.1 не става ясно какво е предложението, нито кой го е направил, а по т.2 също не е ясно кой е направил предложението, както и дали е предоставена достатъчно информация за дейността на дружеството „А.А.“ ООД, което е избрано за управител. По т.3.5 „на ет.* прозорецът лятно време да стои отворен, да не се затваря“ отново не било ясно кой е отправил такова предложение и на кой етаж се намира жилището му. Счита че решението – летният сезон или атмосферни условия, близки до тези през лятото“.

В законоустановения срок ответникът Етажна собственост на вх.*, бл.*** в ж.к. „В.В.“, гр. Варна е била лишено от възможност да депозира писмен отговор чрез управителя си „А.А.“ ООД, предвид че исковата молба е била изпратена за отговор на друго лице, а след установяване на действителния управител на ЕС, не е била изпратена отново за отговор.

Въпреки това в първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на „А.А.“ ООД не е направил искане за отлагане на производството за изпълнение на процедурата по чл.131 от ГПК, а директно е изразил становището на ответната страна по исковата молба, която счита за неоснователна. Сочи, че изрично записано в протокола е, че е спазено изискването по чл.15, ал.2 от ЗЕС за спадащ кворум, като събранието е отложено за след 1 час. По отношение на идеалните части сочи, че не са приравни на 100 %, тъй като сградата е панелна и на предходно събрание от 2023г. изрично е взето решени по този въпрос, като за основа на големината на апартаментите е взета справка от АГКК. Счита, че единствен проблем е решението по т.3 относно прозореца между 8 и 9 етаж. Твърди, че сградата е стара и има миризми, което налага не само този прозорци, а и други през етажа да стоят отворени , но конкретно ищцата държи прозорецът да е затворен. Счита, че е в правомощията на ЕС да вземе решение по този въпрос.

Твърди, че представения с исковата молба от ищцата протокол от ОС на ЕС представлява някаква чернова на реално изготвения протокол.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, а и се установява от представения договор № 4

32140 от 13.06.1996г за продажба на държавен недвижим имот, че ищцата е собственик на апартамент № 85 в сграда, находяща се в гр. Варна, ж.к. „В.В.“, бл.***, вх.*, ет.*.

От ищцата е представен протокол от проведено на 12.09.2023г. общо събрание на собствениците на жилища в жилищна сграда, находяща се в гр.

Варна, ж.к. „В.В.“, бл.***, вх.*. На същия липсват подписи за протоколчик и председател на ОС и дата.

От ответната страна също е представен протокол от проведено на 12.09.2023г. общо събрание на собствениците на жилища в жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ж.к. „В.В.“, бл.***, вх.*, който е подписан от протоколчик и председател на ОС и датиран от 12.09.2023г. Към протокола е приложен списък на присъствие на собственици и упълномощени от тях лица с изрично изписани имена, ид.ч. и поставени подписи на съответните лица.

Изрично записано в протокола е, че събранието е открито в 19:30 часа в присъствие на собствениците на 41,66 % от ид.ч. на сградата, като поради липсата на кворум от 67 % е започнало в 20:30 часа след изчакване на 1 час.

Видно от протокола са прието следните решения:

-по т.1 е приет отчет на касата на етажната собственост;

-по т.2 е прието да се сключи договор с „А.А.“ ООД, като е упълномощено лицето Лидия Димитрова да сключи договор с „А.А.“ ООД за срок от 2 години и възнаграждение от 4,80 лева на апартамент;

-по т.3: от м.10 такса почистване се увеличава на 80 лева; на ет.2 да се отвори асансьорната врата; да се подаде молба до кметство В.В. да се засеят нови храстчета и дръвчета на мястото на изсъхналите (зад блока); да се подаде сигнал до кметство Вл. Варнечик за системно непочистване на боклуци около контейнерите; на ет.* прозорецът лятно време да стои отворен, да не се затваря.

Представен от ответника е и протокол от проведено на 07.02.2022г. общо събрание на собствениците на жилища в жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ж.к. „В.В.“, бл.***, вх.*, видно от който е прието решение за преобразуване на притежаваните идеални части от общите части на етажната собственост съобразно чл.17, ал.4,5 като за изчислението се използват квадратурите, публикувани в АГКК и таблицата с приетите ид.ч. бъде неразделна част от протокола. Приложена е и таблицата с приетите ид.ч., 5 както и разпечатки от КАИС за апартаментите.

При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания, съдът намира следното от правна страна:

Предявеният иск е с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС.

Ищцата е навела твърдения, които не са оспорени от ответната страна, че е узнала за изготвения протокол от проведеното на 12.09.2023г. общо събрание след 17.09.2023г., при завръщането си в гр. Варна след отсъствие от града, когато е видяла съобщение на таблото за обявления във входа. Исковата молба е подадена на 16.10.2023г., предвид което се явява спазен преклузивния срок за подаването й по чл.40, ал.2 от ЗУЕС.

Във въззивната жалба е изложено оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в неизпращане на исковата молба за отговор на действителния управител на ответната етажна собственост, което е станало причина за представяне на доказателства в първото съдебно заседание, на което ищцата не е присъствала и съответно не е имала възможност да изрази становище по тях.

Действително като не е изпратил исковата молба за отговор по чл.131 от ГПК на управителя на ЕС съдът е процесуално нарушение, което обаче е накърнило правата на ответника, а не на ищеца. Въпреки това в откритото съдебно заседание ответникът не е възразил, а директно е изложил становището си по исковата молба и е представил писмени доказателства. В този смисъл възраженията му не са били преклудирани, тъй като срок за отговор не е започнал да тече. Същите са и съобразени от съда с постановеното решение.