Решение № 9119 от 31.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9119 гр. София, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20211110129722 по описа за 2021 година Предявени са от /ФИРМА/ срещу С. Г. К., като наследник на Г. С. К.а, условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата в размер на 1526,22 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, абонатен № ******, сумата в размер на 15,37 лв. – главница, представляваща неплатена цена за услугата дялово разпределение за периода от м.04.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законна лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата 1 молба – 27.05.2021 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 319,82 лв. – мораторна лихва върху главницата за отопление на имота, за периода от 15.09.2018 г. до 07.05.2021 г., и сумата в размер на 3,47 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 07.05.2021 г.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, като наследник на Г. С. К.а, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия за битови нужди, чиито клаузи съгласно чл.

150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Моли за уважаване на исковете.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен представител на С. Г.

К., с който се оспорват исковете по основание и размер.

Твърди се, че от представените доказателства не ставало ясно дали ответникът е ползвател на имота. Не били представени доказателства, че ответникът е канен да заплаща процесните суми.Не ставало ясно с каква цел е изготвен списъка на ЕС към Протокола от ОС на ЕС.

Прави правопогасяващо възражение за давност.Моли за отхвърляне на исковете.

2

В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, се представлява от юрисконсулт К., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание ответникът С. Г. К., редовно призован, не се явява, не се представлява.

Третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца – /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.

235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и периода и размера на 3 обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, както и положителният факт на плащането. При релевирано в срока по чл. 131 от ГПК възражение за давност в доказателствена тежест на ищеца е да докаже основания за прекъсване/спиране на давностния срок.

От приетото по делото удостоверение на СО, район Люлин се установява, че ответникът е законен наследник на Г. С. Т., починала на 02.06.2018г. С договор за доброволна делба от 30.04.1991г. топлоснабденият имот е поставен в дял на Г. Т.. С НА № 182 от 17.05.1991г. Г. Т. е дарила на брат си Б.В. процесния имот, като впоследствие с НА № 83/15.04.1993г. В. е транслирал отново в патримониума на Т. имота.

От приетия по делото Протокол от ОС на ЕС от 29.09.2002г., се установява, че собствениците на самостоятелни обекти в сградата на /АДРЕС/ са взели решение за сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство”, като за целта е упълномощено конкретно лице да подпише договор с /ФИРМА/. Като необжалвано решението е влязло в законна сила и обвързва собствениците на самостоятелните обекти в СЕС, включително и техните правоприемници, какъвто е ответникът, незавиС., че списъкът към протокола не е подписан от наследодателя на ответника. От името на ЕС е 4 сключен договор № 4641/02.10.2002г. с /ФИРМА/, като обстоятелството, че именно /ФИРМА/ извършва услугата „топлинно счетоводство“ се потвърждава и от изслушаната СТЕ. Договора е сключен за срок от две години /чл. 2.4 от него/, с опция за удължаване на срока автоматично с една година, в случай, че никоя от страните не го прекрати с писмено предизвестие, дадено един месец преди изтичане на срока на договора. По делото не са представени доказателства за отправено такова предизвестие.

Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към процесния период са Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на ДКЕВР, приети по делото, с оглед процесния период.

По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни Общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.

Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Потребител на топлинна 5 енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. Предвид тези разпоредби облигационната връзка по договора за доставка на топлинна енергия възниква ex lege от момента на възникване на вещното или облигационно право на ползване. В съответствие със Закона за енергетиката страна по облигационното правоотношение за продажба на топлинна енергия е потребителят на топлинна енергия, какъвто може да бъде само физическо лице-собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от /ФИРМА/ на потребители в град София според която „купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда”. Анализът на горните разпоредби води до извода, че собственикът на топлофицирания недвижим имот е длъжник към топлопреносното предприятие за доставената в имота топлинна енергия в случаите, когато е носител на всичките три елемента от правото на собственост- право да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта.

6

В конкретиката на случая, съдът приема, че ответникът има качеството „потребител“ на топлинна енергия, доколкото е собственик на имота по силата на универсално правоприемство, вследствие на което придобива, както и правата, така и задълженията на своя наследодател. По делото не са представени доказателства, за сключен договор между ищеца и трето за спора лице, различно от ответника, което в процесния период вместо него да е ползвало имота, съобразно постановките на т.1 от ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, поради което съдът приема, че пасивно легитимиран за заплащане на процесните суми е именно ответникът.

Изслушаната СТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и съотносима на останалия по делото доказателствен материал, установява, че третото лице - помагач е извършвало дялово разпределение в имота след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода. По данни на ФДР експертизата е установила, че в процесното жилище не е имало монтирани отоплителни тела, съответно не са монтирани топлоразпределители.За процесния период от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. ФДР е отчитала реално уредите в имота, като са подписани главни отчети, подписани от потребител.

Установява се, че в имота се ползва топла вода и е начислена топлинна енергия за подгряване на вода в периода 01.05.2017г. до 30.04.2019г. и поради липса на отчет на водомерите, доколкото не са монтирани такива, 7 разходът се изчислява на 2 бр. потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие, съгласно чл. 69, ал.2 от НТ. Вещото лице е посочило, че процесния имот има отопляем обем от 153 м3, съгласно Акт за разпределение кубатурата в жилищната сграда от 15.11.1995г., като за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е изчислено по реда на чл. 61,т.6.1.1 от Наредба № 16-334.

Съгласно експертизата, общият топломер, монтиран в АС на СЕС е бил годно за измерване средство по смисъла на ЗИ, в рамките на процесния период.

Изслушаната ССчЕ установява, че няма извършени плащания за дължимите за периода 01.05.2017г. до 30.04.2019г. суми. Вещото лице е установило, че дължимата главница за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г. е в размер на 1526,22 лева, като за периода от м.04.2018г. до м.04.2019г. на абоната са начислявани и такси за дялово разпределение в размер на 15,37 лева. Вещото лице е посочило, че мораторната лихва върху главницата от 1526,22 лева е в размер на 332,01 лева, за периода от 15.09.2018г. до 07.05.2021г., а върху главницата от 15,37 лева, в размер на 3,75 лева, за периода от 01.06.2018г. до 07.05.2021г.

Съдът приема, от заключението на вещото лице, което кредитира като компетентно изготвено и в съответствие с така поставените задачи, че предмет на спора на практика 8 са суми за сградна инсталация и БГВ.Съгласно разпоредбата на чл. 139 ал.1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139– чл. 148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./.

Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/. Съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ топлинната енергия отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за отоплението на общите части на сградата се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект, като сумите са дължими дори и абоната да не ползва топлинна енергия за отопление на имота. Съдът намира, че от изслушаната СТЕ се установиха горепосочените обстоятелства, поради което намира, че сумите за сградна инсталация са правилно начислени.

Съдът приема и че сумите за БГВ са правилно начислени, поради и което приема, че ищецът е доставял в имота топлинна енергия на претендираната стойност за подгряване на вода. Главните отчети съдържат данни за дяловите единици такива, каквито са отчетени от дружеството осъществяващо дяловото разпределение. В 9 случая не е изпълнено задължението на потребителя по §2 ал.1 т.1 от ПЗР на Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването, собствениците и/или ползватели в сграда етажна собственост са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на пломбираните отоплителни тела в имотите си, а предвид чл.62 от същия нормативен акт, в сграда – етажна собственост клиентите са длъжни да инсталират, съответно комплектуват имотите си със средства по реда на чл.52, а именно индивидуални разпределители на топлинна енергия върху всички отоплителни тела. Тоест задължението за това е на собственика на имота - в случая на ответника, като при неизпълнение на това задължение пломбираните радиатори ще се приравняват на отоплителни тела без топломери, тъй като съгласно т.6.5 от Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради-етажна собственост приложение към чл.61 от Наредба №16-334 за сгради – етажна собственост, в които има отоплителни тела без уреди за индивидуално отчитане, се прилага екстраполация по максимален специфичен разход на сградата. В главните отчети е положен подпис, на който е даден вид да изхожда от потребител в СЕС. Те са частни свидетелстващи документи и са подписани от собственик на самостоятелни апартаменти в СЕС. При липса на доказателства за неавтентичността им, те обвързват съда с материална доказателства сила по отношение на установените в тях неизгодни за издателя им факти - чл. 180 от ГПК. Не се 10 установяват данни за неавтентичност. Следва да се отбележи също така, че ответникът не твърди и не установява да е заявявал надлежно възраженията си срещу начисленията и отчетите, и следователно е обвързан от удостоверените в тях неизгодни факти.