Решение № 369 от 20.11.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. Кюстендил, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20231500500415 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба вх. № 6687/03.07.2023 г., депозирана от В. И. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр. Кюстендил, ул. ***, чрез пълномощника си адв. Б. Б. от АК-Видин, с адрес за съобщения и призовки гр. София, ул. *** насочена против Решение № 501 от 26.05.2023 г., постановено по гр.д. № 1253/2022 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

Изразено е становище, че решението е неправилно и необосновано.

Твърди се, че ищцовото дружество не успяло да докаже размера на твърдяната дължима сума от потребителя, респ. искът останал недоказан.

Възразява се срещу приетото от районния съд, че от представения договор за кредит и други документи на хартиен носител се установявало процесното облигационно отношение, като счита, че съгласно ЗПФУР облигационната връзка следва да се счита за установена едва след получаването на съгласие на потребителя за сключване на договора, каквото в случая не било доказано, вкл. и с изходящо от него електронно изявление чрез използване на негов усъвършенстван или квалифициран електронен подпис, нито при потвърждаването на линка за сключване на договора, изпратен на електронната му поща (както твърди ищецът), да се генерират уникални данни за създаване на електронен подпис, използван единствено от ответника, каквито били изискванията на ЗЕДЕП.

Допълва се, че дадено съгласие от потребителя не се установява и от представения компакт диск с твърдян проведен телефонен разговор с въззивницата, доколкото не били изпълнени изискванията на чл. 18, ал. 3 ЗПФУР, нито разговорът можел недвусмислено да се свърже с процесния случай.

1

Поддържа се твърдение, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 ал. 1, т. 10 и т. 20 ЗПК по съображенията, изложени в отговора на исковата молба.

Счита, че договорът е нищожен и поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, и навежда пространни съображения в тази насока. Намира уговарянето на възнаградителна лихва от 40 %, в сравнение с размер на законната лихва за забава към дата на сключване на договора – 10 %, в разрез с присъщите на възнаградителната лихва функции.

Подчертава, че нищожността на клаузата за възнаградителна лихва поради противоречие с добрите нрави обуславя недействителност на целия договор, доколкото липсват предпоставките на чл. 26, ал. 4 ЗЗД за запазване действителността на останалите части от договора.

При развитите доводи иска да бъде отменено обжалваното решение и постановено ново, с което предявените искове бъдат отхвърлени.

Не са ангажирани доказателствени искания.

Претендират се сторените пред двете съдебни инстанции деловодни разноски, вкл. присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. ЗА вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Форуком и компания“ ООД, ЕИК: 836034051, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ***, чрез процесуалния му представител адв. И. И. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. ***, с който се сочи, че доводите на въззивника, изразени в жалбата му, са неправилни и необосновани.

Подробно се аргументира, че от доказателствата по делото следва несъмненият извод за изразеното съгласие от страна на потребителя за сключване на процесния договор. Твърди се, че въвеждането на лични данни от кредитоискателя при кандидатстване в електронната система за администриране на заявки за нови кредити и вече отпуснати такива, съгласяването с общите условия по потребителския кредит и СЕФ, потвърждаването на договора за потребителски кредит с натискане на линк изпратен на електронна поща на кредитоискателя, въвеждането на цифров код (който се изпращал от кредитора по форма на СМС на телефонния номер, предоставен при кандидатстването и с който само и единствено кредитоискателят разполагал) в поле, което се визуализирало след натискането на линка, било равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ.

Допълва се, че и предаването на процесната сума (изплатена от дружеството по сметката на въззивницата) било безспорно доказателство за сключване на договора, проведеният телефонен разговор недвусмислено се свързвал с процесния кредит по изложени в отговора съображения.

Не се споделя твърдението, че не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, като сочи, че той в процесния договор съответствал на законоустановения максимум и в него била включена единствено възнаградителната лихва, а в Приложение № 1 към договора ясно и недвусмислено било посочено с фиксирани, непроменливи суми какъв заем се отпуска при каква възнаградителна лихва и какъв е общия размер на всички плащания. Допълва, че дали размерът на ГПР е правилно посочен е хипотеза, относима към чл. 19, ал. 4 ЗПК и не води до недействителност на целия договор.

2

Счита, че съпоставянето на договорната лихва със законната лихва като критерий за максималния й размер, е неправилно, тъй като се касае за особен договор за заем, предоставян от небанкова финансова институция.

Аргументира се, че съгласно чл. 19 ал. 4 ЗПК е допустимо възнаградителната лихва да е дори 5 пъти по-голяма от законната лихва, ако е единствения разход по кредита и тази лихва не противоречи на добрите нрави.

Поради изложеното се иска постъпилата въззивна жалба да бъде оставена без уважение.

Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство, както и съдебно-деловодните разноски в първоинстанционното и заповедното производство.

Не са ангажирани доказателствени искания.

В съдебно заседание страните поддържат жалба и отговора чрез пълномощниците си с депозирани писмени становища.

При извършване на контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства пред първата и пред настоящата инстанция, намира следното от фактическа страна:

Страните по делото са били обвързани от Договор за потребителски кредит 000KS-58286412/06022017 от 06.02.2017 г., ведно с Приложение № 1 към него, приложен по делото в заверено копие, по силата на който ищцовото дружество се е задължило да предостави на ответницата потребителски кредит в размер на 350,00 лв., срещу задължението за връщане на заетата сума, ведно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора, при договорен лихвен процент от 40 процентни пункта и ГПР 49,02 % с посочени допускания при изчисляването му. Общият размер на всички плащания е приет от страните в размер на 362,06 лв.

Към договора е приложен и погасителен план, според който кредитът следва да бъде издължен еднократно, с една погасителна вноска, чийто падеж е определен на 09.03.2017 г. Представени са и приложимите към процесния договор Общи условия.

Не се спори между страните, че в полза на ответницата е бил извършен превод от ищцовото дружество в размер на 350,00 лв. по банкова сметка, посочена в договора като такава, по която следва да се усвои кредитът. В т.см. е и приложената справка от „Първа инвестиционна банка“ АД на л. 24 от делото.

Установява са още, че титуляр на тази сметка е именно ответницата – спр.

Писмо изх. № 48246/11.05.2023г. на „Централна кооперативна банка“ АД, както и че на 07.02.2017г. по същата е постъпила сума в размер на 350,00 лв.

Приобщено е и ч.гр.д. № 62895/2021г. от описа на СРС.

При тези установени обстоятелства с обжалвания първоинстанционен акт Кюстендилският районен съд е признал за установено в отношенията между страните, че В. И. Р. дължи и следва да заплати на „Форуком и компания“ ООД сумата в размер на 512,57 лв., от които: 350,00 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № 000-KS-58286412/06022017, сключен на 06.02.2017г.; 12,06 лв. – договорна лихва за периода от 06.02.2017г. до 09.03.2017г.; 150,51 лв. – законна лихва върху просрочена главница от 02.08.2017г. до 27.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 03.11.2021г., до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 3 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 62895/2021г. от описа на СРС. Разпределена е и отговорността за разноски, като в тежест на ответницата е възложена сумата от 485,00 лв., сторени такива в исковото производство, както и 385,00 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 62895/2021г. на СРС.

Преценявайки посочените доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема от правна страна, следното:

В съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

То е и допустимо. Налице е издадена заповед за изпълнение в хода на заповедното производството за вземането, предмет на настоящата искова молба, против която е депозирано възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК в срока по чл. 414, ал.

2 от ГПК, като е разпоредена процедура по чл. 415 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя по реда на чл. 415 ГПК са съответни на предприетото оспорване, като е спазен и срокът за предявяване на установителния иск.

По правилността на решението:

Исковата претенция е предявена по реда на чл. чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от с.к., като са разгледани искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР.

Съгласно общото правило на чл. 154 от ГПК основателността на иска за реално изпълнение на договорно задължение по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР е предпоставена от установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните правопораждащи факти: 1 възникване на твърдяното облигационно правоотношение по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние (договор за кредит), по което заемодателят е предоставил на ответника в заем посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок; 2 изпълнение на задължението за предоставяне на заемната сума в определения срок, и 3 изискуемост на претендираните вземания.

В тежест на ответника при доказване на горните факти е да установи положителния факт на погасяване на дълга.

Ищецът е поддържал, че страните са били обвързани от Договор за потребителски кредит 000-KS-58286412/06022017 от 06.02.2017г., сключен между страните, по силата на който ищцовото дружество се е задължило да предостави на ответницата потребителски кредит в размер на 350,00 лв., срещу задължението за връщане на заетата сума, ведно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора, при договорен лихвен процент от 40 процентни пункта и ГПР 49,02 % с посочени допускания при изчисляването му. Общият размер на всички плащания е 362,06 лв. С оглед поддържаните твърдения приложими досежно посочения договор са нормите на Закона за потребителския кредит - ЗПК, обн. ДВ бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г., приложима редакция - изм. бр. 59 от 29.07.2016 г., който допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние. Това от своя страна предполага и приложимостта на разпоредбите на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние - ЗПФУР, обн. ДВ- бр. 105 от 22.12.2006 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 6 о т ЗПФУР, „договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние“, е всеки договор, сключен между доставчик и 4 потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.