Решение № 304 от 16.06.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. Пловдив, 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно търговско дело № 20225001000213 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№390/08.02.2022 г. от "З.к. "Л.и."АД против Решение № 2/05.01.2022 г., постановено по гр.д. № 6/2021 г. по описа на ОС - Смолян, в частта му, с която е уважен искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, предявен срещу дружеството от А.И. Ю., за разликата над сумата от 120 000 лв., до пълния уважен размер от 200 000 лв., в частта му, с която е уважен искът на Л.Р.Ю. срещу дружеството за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. и в частта, с която е уважен искът на Р.А. Ю. срещу дружеството за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000 лв. Поискано е, след отмяна на решението в посочените части, искът на първата ищца да бъде отхвърлен за разликата над 120 000 лв., до пълния уважен размер от 200 000 лв., а исковете на вторите двама да бъдат отхвърлени изцяло. В законния срок, от ищците е подаден отговор на жалбата, с който се изразява становище, че решението в частта, с която са уважени изцяло исковете на А.И. Ю. Р.А. Ю., е правилно и законосъобразно, поради което се иска да бъде потвърдено. По отношение на частта му, с която искът на Л.Р.Ю. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата от 50 000 лв. до пълния предявен размер от 120000 лв, оспорва решението като неправилно и незаконосъобразно.

1

В срока за отговора, от Л.Р. Ю. е подадена насрещна въззивна жалба вх.

№706/01.03.2022 г. срещу първоинстанционното решение в частта му, с която искът му за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата от 50 000 лв., до пълния предявен размер от 120000 лв. Изложени са съображения за неправилност и незаконосъобразност на същото, като се иска отменята му в тази част и уважаване на иска в пълен размер. В законния срок, по насрещната въззивна жалба е подаден отговор от "З.к. "Л.и." АД, с който се оспорва същата като неоснователна.

Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, прие следното:

Всеки от ищците е предявил иск с правна квалификация чл. 432, ал.1 КЗ, вр чл.45 ЗЗД, с предмет осъждане на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на Д.Р. Ю. – син на А.Ю., брат на Л.Ю. и внук на Р.Ю., настъпила на 22.08.2019г. вследствие на ПТП, осъществено на 15.06.2019г., по вина на водача на автомобил „М. L 200“, рег. № ... М.Р.У., за който автомобил е сключена застраховка Гражданска отговорност със застрахователна полица № ...., със срок на покритие от 14.09.2018г. до 14.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.12.2019г., до окончателното и плащане. Ищцата А.Ю. е поискала обезщетение от 200000 лв, ищецът Л.Ю. – 120000 лв, а ищецът Д. Ю. – 70000 лв.

Тъй като искът на А.Ю. е уважен в пълния предявен размер от 200000 лв, а жалбата на ответника "З.к. "Л.и." АД е само за разликата над сумата от 120000 лв, до пълния предявен, респ. уважен размер, то въззивният съд приема, че в необжалваната част, решението е влязло в законна сила, поради което и по иска на посочения ищец, настоящата инстанция е обвързана от влязло в сила първоинстанционно решение досежно фактите, на които е основан иска, като спорен се явява единствено въпросът за справедливия размер на следващото се на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над уважения размер от 120000 лв, до пълния предявен размер от 200000 лв.

В тази връзка, във въззивната жалба на „ЗД Л.И.“АД, освен общите възражения за несъобразеност на размера на присъденото на А.Ю. обезщетение с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, със събраните по делото доказателство относно претърпените от нея неимуществени вреди и със съдебната практика в подобни случаи, се съдържа и конкретен довод, че според показанията на вещото лице психолог, изготвило приетата пред първата инстанция съдебно-психологическа експертиза, при настъпване на смъртта на сродника на ищците, в семейството им още не е бил изживян траура от предходно събитие, настъпило около 4 месеца по-рано, а именно – смъртта на съпруга на А.Ю., явяващ се баща на другия ищец Л.Ю. и син на Р.Ю., което според експерта е довело до наслагване на двойна травмена реакция и е утежнило възстановяването на всеки от ищците от преживяното.

Във връзка с горното, съдът намира, че по делото няма спор, а и се установява от доказателства, че съпругът на А.Ю. – Р.Р. Ю., е починал на 11.02.2019г., малко повече от 6 месеца преди смъртта на сина й на 22.08.2019г. Действително, при приемане на съдебно2 психологическата експертиза, вещото лице е пояснило, че спецификата в случая е, че се касае за момче на малка възраст, както и че роднините му, ищци по делото се намират в ситуацията, че смъртта на Д. Ю. е настъпила по време на траур от предходно катастрофично събитие – смъртта на значим човек в семейството (съпруг на А.Ю., баща на другия ищец Л.Ю. и син на Р.Ю.), което още не е отшумяло, тъй като периодът за това продължава обикновено около 1 година, което според ВЛ е довело до наслагване на двойна травмена реакция. Анализът на заключението обаче, в това число на изводите от обследването на всеки един от ищците и отражението на смъртта на сродника им Д. Ю., според съда сочи, че всеки от тях е изживял много тежко смъртта на детето, без да може да се направи извод, че претърпените душевни болки и страдания са подсилени като интензитет заради скорошната смъртта на баща му. В подкрепа на този извод е, на първо място, фактът, че за разлика от баща си, който от данните по делото става ясно, че е починал след дълго боледуване, Д. Ю. е починал в резултат на внезапно, неочаквано събитие, каквото е процесното ПТП, което силно е повлияло на всеки от ищците. Освен това, смъртта му е била предхождана от близо 2 месеца и половина период на борба за живота му, също изживян изключително тежко от всеки от ищците, особено от майка му. Безспорно е, с оглед събраните по делото доказателства, че тримата ищци са били в период на траур след смъртта на другия им родственик Р.Р. Ю., починал на 11.02.2019г., но според съда, именно внезапната и нелепа смърт на 14-годишния Д., предхождана от близо 3-месечен период на борба за живота му, са главните фактори, на които се дължат претърпените от ищците интензивни душевни болки и страдания, причинили им неимуществени вреди заради смъртта на сродника им. Съдът споделя, вкл. като житейски логичен и обоснован, изводът на вещото лице, че е имало наслагване на травмените реакции от двете събития, но счита за недоказано по делото възражението на жалбоподателя, че по-ранното от двете, безспорно тежки за семейството, събития, е катализирало значително по-високи по степен и интензитет неимуществени вреди у ищците вследствие последвалата трагична смърт на Д. Ю..

В заключение, съдът приема, че наслагването на травмени реакции от смъртта на двама близки роднини на ищците само в рамките на няколко месеца безспорно е налице, без обаче да се установява значимо влияние на първото от двете събитие по отношение степента и интензивността на преживените от ищците негативни емоции при второто събитие. Този извод се потвърждава и от показанията на разпитаните по делото свидетели Ю.Ч. и С.Д., от които се установява, че болката и страданията на ищците при смъртта на Д. Ю. е била изцяло породена от нелепия инцидент, довел до смъртта му в толкова млада възраст, без данни да е повлияна или засилена от настъпилата няколко месеца по-рано смърт на баща му.

Свидетелите затвърждават и извода от заключението на СПЕ, че А.Ю. е понесла смъртта на сина си най-тежко от тримата, изживяла е остра стресова реакция, ежедневни силни емоции на страх, скръб, тъга, изразявани в мисли за безпомощност, безперспективност, за злощастно бъдеще. Около 1г. след случилото се, тя е загубила трудова и социална активност, а дейности като хобита, развлечения и ежедневна социална комуникация са били заместени от дълбока и необратима скръб и нежелание за живот. Според заключението, загубата на дете 3 са характеризира с най-голяма степен на стрес (100 точки) в „Сравнителна скала за реакции на отделни събития“. В заключението са налице данни, че при интервюто на ищцата, вещото лице е установило движение във фазите на скърбене, показателно за опит от нейна страна да се напредне в преодоляване на усложнената скръб, изразяващ се в това, че от м.февруари 2021г., ищцата се е върнала към социалната си и трудова активност и относително успешно е опитала да възобнови хобитата и интересите си. Въпреки това, според заключението все още не е завършен процеса на траура й, поради чувство за несправедливост към загубата й.

По отношение на справедливия размер на дължимото се на А.Ю. обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобрази, че същото се претендира във връзка със загуба на дете, което събитие е несъизмеримо с никое друго и загубата при което реално не е възможно да бъде репарирана, независимо от размера на паричното обезщетение. Съдът взе предвид и младата възраст на детето, както и че смъртта му е настъпила по нелеп начин, на прага на живота му. Освен това, по делото се установиха реално претърпени от ищцата вследствие смъртта на детето й неимуществени вреди с висок интензитет и продължителност, които е справедливо да бъдат обезщетени.

На следващо място, съдът взе предвид икономическата конюнктура в страната към датата на смъртта на сина на ищцата – 22.08.2019г., обективен индикатор за която са лимитите на отговорност на застрахователите по чл.492 КЗ към този момент, които, с промяна, обн. в ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г., са завишени от 10 000 000 лв., на 10 420 000 лв. обезщетение за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт за всяко събитие, която нормативна промяна е израз на отчетените от законодателя тенденции на развитие на икономиката, поскъпване на живота, увеличаване на разходите на гражданите и бизнеса.

В заключение, като съобрази и съдебната практика в подобни случаи, при които присъжданите обезщетения са в порядъка 180000-300000 лв, както и обществените очаквания за справедливост в подобни случаи, съдът намира, че обезщетение от 200000 лв се явява съответен еквивалент за обезвреда на претърпените от ищцата А.Ю. неимуществени вреди, съответстващ на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Това, от твоя страна, обуславя основателност на предявения от А.Ю. иск, като обезщетението следва се присъди, ведно със законната лихва, считано от 08.04.2020г., до окончателното изплащане на задължение. Тъй като първоинстанционния съд е стигнал до същия извод, решението му следва да се потвърди в тази част като правилно и законосъобразно.

По отношение ищците Л.Ю. и Р. Ю., исковете им се оспорват от ответника изцяло, както по основание, така и по размер.

На първо място, ответникът възразява, че тъй като те не са от т.нар. най-близък семеен кръг на починалия при процесното ПТП техен сродник Д.Р. Ю., очертан в Постановление № 4/25.V.1961 г. Пленумът на ВС, с оглед задължителните указания, дадени с ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 1/2016 от 21 юни 2018 год. на ОСНГТК на ВКС, не следва да им се признае правото да получат обезщетение за неимуществени вреди в настоящия 4 случай, тъй като по делото не е доказано съществуването на особено близка връзка между всеки от тях с починалия, която по съдържание и интензитет да надхвърля обичайните при този тип родство близки отношения, традиционни за българското общество, както и поради недоказаност наличието на конкретни житейски обстоятелства, вследствие на които привързаността помежду им да е станала толкова силна, че смъртта на родственика им да е причинила на всеки от тях морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка (брат-брат, дядо – внук), за да е справедливо им се признае право на обезщетение за неимуществени вреди.