Решение № 10217 от 30.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10217 гр. С-я, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С-ЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20221110168494 по описа за 2022 година

Предявени са от „Т-я С-я“ ЕАД, ЕИК: *** срещу Г. П. Б. с ЕГН **********, Й. Г. В. с ЕГН **********, П. П. Д. с ЕГН **********, Ц. Ц. М. с ЕГН и С. Х. В. с ЕГН ********** установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с които ищцовото дружество иска да се установи, че Г. П. Б. с ЕГН **********, Й. Г. В. с ЕГН **********, П. П. Д. с ЕГН **********, Ц. Ц. М. с ЕГН и С. Х. В. с ЕГН ********** дължат: сума в размер на 1707,46 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., 302,88 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 25.11.2022 г., както и сумата в размер на 22,53 лв., представляваща цена за извършване на услугата дялово разпределение в периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г. и 4,74 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за забава от 31.12.2019 г. до 25.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците считано от 16.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумите, в условията на разделна отговорност както следва:

1/ за Г. П. Б. - 1/24 от общото задължение или сумата в размер на 71,14 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м. 04.2021 г., 12,62 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за забава от 15.09.2020 г. до 25.11.2022 г., както и сумата в размер на 0,94 лв., представляваща цена за извършване на услугата дялово разпределение в периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г. и 0,20 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за забава от 31.12.2019 г. до 25.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците считано от 16.12.2022 г. до окончателното погасяване на задължението;

2/ за Й. Г. В. - 1/24 от общото задължение или сумата в размер на 71,14 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м. 04.2021 г., 12,62 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за забава от 15.09.2020 г. до 25.11.2022 г., както и сумата в размер на 0,94 лв., представляваща цена за извършване на услугата дялово разпределение в периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г. и 0,20 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за забава от 31.12.2019 г. до 25.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците считано от 16.12.2022 г. до окончателното погасяване на задължението;

1

3/ за П. П. Д. - 1/24 от общото задължение или сумата в размер 71,14 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.

04.2021 г., 12,62 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за забава от 15.09.2020 г. до 25.11.2022 г., както и сумата в размер на 0,94 лв., представляваща цена за извършване на услугата дялово разпределение в периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г. и 0,20 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за забава от 31.12.2019 г. до 25.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците считано от 16.12.2022 г. до окончателното погасяване на задължението;

4/ за Ц. Ц. М. - 1/24 от общото задължение или сумата в размер на 71,14 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м. 04.2021 г., 12,62 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за забава от 15.09.2020 г. до 25.11.2022 г., както и сумата в размер на 0,94 лв., представляваща цена за извършване на услугата дялово разпределение в периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г. и 0,20 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за забава от 31.12.2019 г. до 25.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците считано от 16.12.2022 г. до окончателното погасяване на задължението;

5/ за С. Х. В. - 20/24 от общото задължение или сумата в размер на 1422,90 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., 252,40 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за забава от 15.09.2020 г. до 25.11.2022 г., както и сумата в размер на 18,77 лв., представляваща цена за извършване на услугата дялово разпределение в периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г. и 39,94 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за забава от 31.12.2019 г. до 25.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците считано от 16.12.2022 г. до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.

С отговора на ответниците Й. Г. В., Ц. Ц. М. и Г. П. Б. се твърди, че същите не са собственици на процесния имот и няма качеството потребители. Навеждат твърдения, че единственият собственик на имота е С. Х. В., съгласно нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит чрез наследство (завещание) и давностно владение № 75, том I, рег. № 10547, дело № 58 от 2023 г. на нотариус Красимир Спасов, район на действие СРС, вписан под № 111 е регистъра на НК.

По съществото на делото съдът намира следното:

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

2

По делото е установено, че процесният имот е бил топл-циран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция в периода м.01.2012 г. - 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице - ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Въз основа на правната разпоредба в трайната и непротиворечива практика на ВКС, отразена в решения № 507 от 22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ІV Г.О. на ВКС, решение № 504 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на ІV Г.О. на ВКС и решение № 162 от 28.05.2014 г. по гр.д. № 6397/2013 г. на ІV Г.О. на ВКС , следва да се приеме, че облигационното отношение с предмет продажбата на енергия възниква по силата на закона между предприятието-снабдител и потребителя. За доставената енергия на обекта отговаря винаги собственикът или титулярят на вещното право на ползване върху имота. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т.д.№2/2017 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.

Следва да се посочи, че тази уредба съответства на правото на ЕС, което посочено в задължителната практика на СЕС – Решение от 5.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17.

1) Член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. 2) Член 13, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета и член 10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на 3 апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.

Видно от представеното по делото писмени доказателства на л. от 75-76 е, че ответниците са собственици на процесния имот, доколкото са наследници на Д. П. Б. и Т. М.

Боновка, които са придобили имота на 07.12.1985 г, видно от представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавната собственост.

Съдът намира, че за процесния период ответниците са били потребители на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, тъй като са били собственици на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода. Качеството потребител на ТЕ се обуславя от притежанието на правото на собственост. Не е спорно и че наследодателите Т. М. Б. и Д.

Петров Б. са починала на 13.07.2010 г. и 17.09.2002 г. и ответниците са техни наследници по закон.

От представения нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит чрез наследство (завещание) и давностно владение № 75, том I, рег. № 10547, дело № 58 от 2023 г. на нотариус Красимир Спасов, район на действие СРС, вписан под № 111 е регистъра на НК се установява, че на посочената дата С. Х. В. бил признат за собственик по силата на завещание на процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 8, находящ се в гр.