Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3980 от 26.10.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 7086/2026
Вид
Определение № 3980
Подписан
26.10.2026
В сила
26.10.2026
Състав
Снежина Колева, Мария Димитрова Кавракова Аршева, Петър В. Сантиров

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3980 гр. София, 26.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Мария Д. Кавракова Аршева

Петър В.. Сантиров като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно частно наказателно дело № 20261100607086 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 във вр. с чл. 250, ал.5 вр. с ал. 1, т.2 от НПК .

Образувано е по жалба от 30.09.2026г. на К. А. Б., ЕГН ********** срещу разпореждане №12246/23.09.2026г. по нчхд № 11801/26 на Софийски районен съд, с което е оставена без разглеждане тъжбата на Б. срещу Е.Т.А. и е прекратено наказателното производство по делото. В жалбата се твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно и се настоява за отмяната му .

Въззивният съд извърши цялостна проверка на данните по делото и доводите на страната, при което установи следното:

Частната жалба е предявена от процесуално легитимирана страна в законовия срок, при което се явява допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред първата съдебна инстанция е било образувано по тъжба от 11.08.2026г. В нея се твърди, че Е.А. прекарала тръба от общ хоризонтален щранг към избено помещение, за да водоснабдява апартамента си. На 08.12.25г. Б. изпратил указание към А. да я премахне. На 09.12.2025г. тъжителят забелязал, че стената на апартамента му в гр. София, ул. ****, граничеща със санитарното помещение на ап.1 на същия етаж е влажна, за което веднага уведомил Е.А. със съобщение. По- късно му се обадил приятелят на А. и отрекъл да има влага, а след това изпратил и майстор, който също отричал стените да са мокри. Б. повикал друг свой съсед – леля си и Вл. Рикко да констатира мокрите стени и декупажа. Това продължило до 16.12.26г., когато се появила ударна група по ВиК и предполага, че е оправила инсталацията. Акцентира, че в продължение на 1 седмица собственикът на апартамент №1 умишлено и съзнателно не предприел действия за отстраняване и предотвратяване на последствията, въпреки предупреждението. Твърди, че декупажът е с невисока стойност, но няма как да се възстанови. Предвид всички действия и бездействия на Е.А., страната настоява тя да бъде даде предадена на съд.

Първата съдебна инстанция е приела, че тъжбата не съдържа твърдения, които да бъдат отнесени към който и да е престъпен състав, т.к. не сочи за умишлено предприети действия или бездействия, насочени към унищожаване или повреждане на чуждо имущество, поради което и на основание чл. 250, ал.1 т.1 във вр. с чл. 24, ал.5, т.1 НПК прекратила производството. Насочила е страната към възможността да търси защита по 1 гражданско – правен ред.

Въззивният съд след преценка на данните по делото и доводите в жалбата, възприема становището на първата съдебна инстанция, че данните по делото не се съдържат обстоятелства, които да обосноват извод за умишлено извършено престъпление. Не се споделят изтъкнатите доводи във възивната частна жалба, че бездействието след предупреждение в рамките на цяла седмица съчетано с активни действия по заблуда и натиск (психологически) реализират състав на престъпление по чл. 216, ал.4 от НК.

Жалбоподателят правилно сочи, че е въпрос на доказване дали има престъпление, но пропуска и не държи сметка, че предхождащ етап от съдебната преценка е проверката по чл. 250, ал.1 т.2 НПК дали деянието, описано в тъжбата съставлява престъпление, което да обуслови даване ход на същата. Изяснено е от теорията, че когато деянието в тъжбата не съставлява престъпление докладчикът не може да даде правна квалификация, която да очертае в пълнота частното обвинение, поради което и следва да прекрати наказателното производство, с което кореспондира и правомощието му по чл. 250, ал. 1, т.2 от НПК, а не цитираното от първия съд .

С оглед горното акта на първата съдебна инстанция е законосъобразен и следва да се потвърди на осн. чл. 345, ал.5 във вр. с 250, ал.5 НПК и чл. 338 НПК С оглед горното, Софийски градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Софийски районен съд, разпореждане №12246/23.09.2026г. по нчхд № 11801/26 на

Определението е окончателно .

Да се уведоми страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2