Решение № 633 от 16.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 633 гр. София, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело № 20241000502469 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 на ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от В. В. В., с която обжалва решение № 1 823 от 27.03.2024 г., постановено по гр. д. № 4 563/23 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 17 състав, в частта, в която съдът е отхвърлил иска над присъдения размер от 20 000 лв. до претендирания размер от 120 000 лв., както и в частта, в която съдът е осъдил на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, В. В. В. да заплати на ЗАД „Армеец“ АД сумата от 927.19 лв. разноски за производството.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че съдът правилно е приел, че на ищеца В. В. са причинени неимуществени вреди, изразени в болки и страдания от телесни увреждания, получени в резултат на пътнотранспортно произшествие, както и че ищецът е претърпял болки и страдания от получените травматичните увреди.

Твърди, че вредите са изчерпателно изброени, но липсва оценка на увредите по отделно и в тяхната съвкупност. Навежда доводи, че в съответствие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД съдът следва да определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от деликт, а в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд на РБ е указано, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно и е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, като неправилно съдът е приложил 1 установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост и като последица е определил обезщетение, което не е достатъчно да репарира причинените на ишеца неимуществени вреди, без правилно да са преценени установените обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението - тежестта на получените от ишеца увреждания, преживените от него болки, продължителния период на възстановяване, създадените битови неудобства, дългата неработоспособност и наличието на трайни последици. Твърди, че с оглед характера и тежестта на травматичните увреди, получени от него, са предприети две оперативни интервенции - открито наместване на фрактурата на лява подбедрица и открито наместване на лява ключица с поставяне на метална остеосинтеза, като след това е извършена нова интервенция - отстраняване на имплантите от долния ляв крайник. Твърди, че решаващият състав не е отчел и оценил и промяната в начина на живот на пострадалото лице. По делото се установи, че след инцидента ищецът в продължение на месеци изпитват затруднения при придвижване и при изпълнение на ежедневните си нужди. Съдът не е отчел, че един мъж, едва на 49 години, ненадейно и неочаквано, коренно е променил живота си и като е понесъл интензивни и продължителни физически болки и е загубил възможността самостоятелно да се грижи за себе си, самостоятелно да посрещне нуждите си, като за дълго време е поставен в пълна зависимост от чужда помощ. Тревожността от преживяното го е карало да се чувства непълноценен, тъй като не може да изпълнява работата си. Опитите да прикрива емоционалното си състояние вкъщи, е наблюдавано от дъщеря му, породилата се тревожност, уплахата, несигурността. Твърди, че съдът не е обсъдил и в пълнота влошеното психо-емоционално състояние, както и не е отчетена и икономическата обстановка в страната към датата на увредата. Оспорва изводите за съпричиняване в размер на 50% на вредоносния резултат. В тази връзка твърди, че макар и обективен приносът на пострадалото лице за понесените вреди не може да се съпостави в еднаква степен с приноса на деликвента, нарушил разпоредбите на закона и предизвикал процесния инцидент, тъй като причина за ПТП е субективното поведение на водача на автомобила, който нарушавайки правилата за движение по пътищата, реализирал ПТП като блъснат пресичащият в това време пътното платно пострадал. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение в отхвърлителната част и вместо него постанови ново, с което да уважи предявеният иск в пълен размер, като осъди ответника да заплати допълнително сумата от 100 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, изразяваши се във физически болки и душевни страдания, ведно със законната лихва, считано от 12.01.2023 г., до окончателното изплашане на сумата, като претендира и направените по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна ЗАД „Армеец“ АД оспорва така подадената въззивна жалба. Твърди, че в тази част атакуваното решение е правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Претендира разноски за настоящата инстанция.

С насрещна въззивна жалба ЗАД „Армеец“ АД оспорва решение № 1 823 от 27.03.2024 г., постановено по гр. д. № 4 563/23 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 17 състав, в частта, в която съдът е осъдил на основание чл. 432, ал. 1 2 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ЗАД „Армеен" АД да заплати на В. В. В. сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 27.12.2022 г., ведно със законната лихва от 12.01.2023 г. до окончателното изплащане, осъдил е на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ЗАД „Армеец" АД да заплати на В. В. В. сумата от 3 109.80 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 18.04.2023 г. до окончателното изплащане, осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1. т. 2 от ЗАдв. ЗАД „Армеец" АД да заплати на адвокат Я. Д. Д. сумата от 2 035.98 лв. адвокатско възнаграждение за производството, осъдил е на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗАД „Армеец“ АД да заплати по сметка на Софийски градски съд сумите от 924.39 лв. държавна такса и 73.24 лв. депозити за експертизи по делото.

В насрещната въззивна жалба се твърди, че в тази част атакуваното решение е незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, както и на материалния закон, поради което е и неправилно, като съдът е допуснал нарушения, а анализът на събраните доказателства е непълен, неточен и едностранен. Твърди, че исковата претенция остана недоказана в хода на производството пред първата инстанция както по основание, така и по размер, тъй като не е доказан по категоричен начин, в условията на пълно и главно доказване, механизмът на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие, респективно наличието на противоправно поведение от страна на застрахования при ответното дружество водач на лек автомобил.

Твърди, че първопричина за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие е поведението на пешеходеца, който е предприел пресичане на платното за движение на булеварда по маркирана пешеходна пътека, движението по която се регулира с работеща светофарна уредба, но на червен за него сигнал. Твърди,у че с оглед на това водачът, макар и предприел всички възможни мерки за предотвратяване на удара чрез максимално намаляване на скоростта и аварийно спиране, предвид косото движение на пешеходеца по платното за движение, с навлизането в коридора на автомобила по начин, на място и в момент, когато това не е било безопасно, не е имало техническа и професионална възможност да предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие. С оглед на това твэърди, че липсват всички елементи от състава на непозволеното увреждане. Твърди, че пострадалия към момента на настъпване на произшествието не е съобразил поведението си с правилата за безопасност, съгласно Закона за движението по пътищата. Твърди, че от заключението на приетата по делото съдебна автотехническа експертиза се установява, че в процесния случай опасността е създадена от действията на пешеходеца, предприел неправилното пресичане на булеварда. Твърди, че безспорно пострадалият има значителен принос за настъпването на произшествието, който не е отчетен правилно от първоинстанционния съд при определяне обезщетението за неимуществени и имуществени зреди, поради което моли приетия процент на принос от страна на пострадалия да бъде увеличен, тъй като по делото беспорно се установи, че произшествието е настъпило в резултат на навлизането на пешеходеца на платното за движение, при забранителен за него сигнал на светофарната уредба, при наличието на интензивно движение, което е било видимо за него, предвид което поведението на пострадалия е в пряка причинна връзка с 3 настъпването на уврежданията. Оспорва и изводите на съда в частта относно определения размер на застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди болки и страдания, в резултат на травматични увреждания. Твърди, че в тази част решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, тъй като съдът не е обсъдил събраните по делото даказателства в тяхната съвкупност, размерът на определеното обезщетение е завишен и не кореспондира с претърпените болки и страдания от страна на ищеца, не е съобразен със социално-икономическата обстановка в страната към момента на настъпване на проиесното пътнотранспортно произшествие, както и със съдебната практика в аналогични случаи. Твърди, че е налице нарущшение на съда, което се изразява в неправилното прилагане на чл. 52 от ЗЗД. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното в осъдителната част като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и вместо него се постанови ново, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове, ведно с всички законови последици. При условията на евентуалност, ако съда счете исковата претенция за основателна, молим да намалите размера на определеното от първоинстанционния съд обезщетение, тъй като същият е силно и необосновано завишен, като претендира и сторените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

Ответникът по насрещната въззивна жалба В. В. В. оспорва същата. Твърди, че в тази част атакуваното решение е правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди, като претендира и разноски за настоящата инстанция.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 1 823 от 27.03.2024 г., постановено по гр. д. № 4 563/23 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 17 състав, че съдът е осъдил на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл.

45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ЗАД „Армеен" АД да заплати на В. В. В. сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 27.12.2022 г., ведно със законната лихва от 12.01.23 г. до окончателното изплащане, отхвърлил е иска за горницата до претендирания размер от 120 000 лв., осъдил е на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ЗАД „Армеец" АД да заплати на В. В. В. сумата от 3 109.80 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 18.04.2023 г. до окончателното изплащане, отхвърлил е иска за горницата до претендирания размер от 6 219.60 лв., осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1. т. 2 от ЗАдв. ЗАД „Армеец" АД да заплати на адвокат Я. Д. Д. сумата от 2 035.98 лв., адвокатско възнаграждение за производството, осъдил е на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК В. В. В. да заплати на ЗАД „Армеец“ АД сумата от 927.19 лв. разноски за производството и е осъдил на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗАД „Армеец“ АД да заплати по сметка на Софийски градски съд сумите от 924.39 лв. държавна такса и 73.24 лв. депозити за експертизи по делото.