Определение № 208 от 18.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 208 гр. Пловдив, 18.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20245001000595 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.248 от ГПК.

Образувано е по подадена молба от „Ф.К.“ ООД, с вх.

№3589/29.04.2025г., съдържаща искане за изменение на постановеното по делото въззивно решение №78/12.03.2025г. в частта за разноските. Искането се аргументира с доводи, че присъдените разноски са прекомерни – присъденият адвокатски хонорар не отговаря на фактическата и правна сложност на делото. Молителят се позовава и на Решение на СЕС по дело С438/22 от 25.01.2024г. Иска се присъдените в полза на въззиваемия разноски да бъдат намалени.

В срока по чл.248 ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна – И. П. А..

Пловдивският апелативен съд, като разгледа депозираната молба намира, че същата е подадена в законния срок, от легитимирана страна, поради което същата, като процесуално допустима следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество молбата се явява неоснователна по следните съображения :

1

Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – „Ф.К.“ ООД срещу решение №67/08.08.2024г., постановено по т.д. №132/2023г. по описа на окръжен съд Хасково в частта, с която е отхвърлен установителният иск по чл.422 от ГПК за разликата над 33 745.12лв. до 49 588,44лв.

С въззивното решение е потвърдено решение №67/08.08.2024г., постановено по т.д. №132/2023г. по описа на окръжен съд Хасково, в обжалваната част, като жалбоподателят „Ф.К.“ ООД, ЕИК ********* е осъден да заплати на въззиваемия И. П. А., ЕГН ********** разноски за въззивното производство в размер на 2 800лв.

При присъждане на разноските е съобразена разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК, във връзка с чл.273 от ГПК, както и представен договор за правна защита и съдействие /л.34/, съгласно който между въззиваемия и процесуалния му представител е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 2 800лв. – заплатено в брой.

Жалбоподателят – настоящ молител, е бил редовно призован в проведеното на 12.02.2025г. съдебно заседание и се е явил негов процесуален представител. В това съдебно заседание от въззивната страна не е заявено възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 от ГПК. А възражението за прекомерност на разноските, както и искането за присъждане на разноски са логически материалноправно обвързани и процесуалноправно обвързани по време. Срокът по чл.80 от ГПК касае както искането за разноски, така и възражението по чл.78 ал.5 от ГПК. Когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно призована за тях, тя следва да заяви възражението си за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна до приключване на устните състезания в съответната инстанция, което не е сторено в настоящия случай. След приключване на устните състезания възражението за прекомерност е преклудирано. Това се извежда от задължителната съдебна практика - ТР №6/06.11.2013г. на ВКС по тълк. д.

№6/2012 г., ОСГТК – т.11 и в този смисъл е константната съдебна практика /напр. определение №36/26.01.2015г. по ч. гр. д. № 5936/2014 г. на ВКС, 1 г.о; определение №2868/04.06.2025г. на ВКС по ч. гр. д. №647/2025г., I г. о. и др./.

Вярно е, че със задължителната по смисъла на чл.633 от ГПК 2 наднационална съдебна практика - Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г., е прието, че националният съд не само може, но и е длъжен да откаже да приложи национална правна уредба – има се предвид Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /сега с променено наименование Наредба за възнаграждения за адвокатска работа – ДВ бр.14/18.02.2025г./. Но от решението на СЕС следва само незадължителния характер на Наредба №1/09.07.2004г. и възможността за съда да присъжда адвокатско възнаграждение под минималните размери, предвидени в Наредбата. Тази дейност на съда обаче е подчинена на диспозитивното начало, изискващо до приключване на устните състезания страните да изчерпят, както исканията си, така и всички възражения, които желаят съдът да вземе предвид при постановяване на решението. След тази фаза на процеса съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили, което се отнася и до възражението за прекомерност на заплатеното от насрещната страна възнаграждение на адвокат.

За пълнота само следва да се посочи, че, като се съобрази фактическата и правна сложност на делото – то се отличава с правна сложност, като се съобразят и извършените от процесуалния представител правни действия, явяване на процесуалния представител в съдебно заседание – то адвокатското възнаграждение от 2 800лв. не се явява прекомерно.

По изложените съображения молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от изложеното, Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Ф.К.“ ООД с ЕИК *********, с вх.№3589/29.04.2025г., по чл.248 ал.1 от ГПК, за изменение на решение №78/12.03.2025г., постановено по в.т.д. №595/2024г. по описа на ПАС, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в 3 едноседмичен срок от получаване на съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4