Решение № 84 от 12.11.2025, Районен съд - Чепеларе

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Чепеларе, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Славка Гемишева при участието на секретаря Е.ия Сивенова като разгледа докладваното от Славка Гемишева Гражданско дело №

20255450100029 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от В. А. Б., ЕГН **********, с адрес гр.****, бул. „****“ №**** действащ чрез адв.К. К., срещу Н. Е. М. ЕГН ********** с адрес гр.****, ул.“****“ №**** вх.**** ет.**** ап.****, с която е предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС - да се приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от поземлен имот №**** в кв.**** по плана на с.З., община Ч., област С., който е описан в нот. акт №5/16.02.1999 г. като ½ ид.ч. от ПИ****, целият от 518 кв.м., който участва с 507 кв.м. и за който е отреден парцел ****, целият от 565 кв.м., с неуредени регулационни сметки и граници: улица, парцел ****, улица, парцел **** и пътека, в кв.**** по попълване на кадастралната основа на с.З., съответно описан в нот. акт №111, том IV от 10.12.2021 г. като недвижим имот, представляващ 1/2 ид.част от ПИ **** в кв.**** по плана на с.З., община Ч., област С., с площ по графични данни 520 кв.м., който участва в УПИ **** с 225 кв.м., в УПИ **** с 285 кв.м., в УПИ **** с 5 кв.м. и в улична регулация с 5 кв.м., при граници: път, ПИ ****, път и поземлен имот без планоснимачен номер, и да осъди ответника да предаде на ищеца владението на посочената идеална част от имота.

Фактическите твърдения, на които ищецът основава предявения иск се свеждат до следното: Твърди, че на 16.02.1999 год. закупил от Н. Р. К. следният недвижим имот: 1/2 ид. част от имот пл.№ ****, целият с площ 518 кв.м., като за 507 кв.м. от него е отреден парцел **** с площ 565 кв.м. и граници: улица, парцел ****, улица, парцел **** и пътека в кв.**** по плана на с.З., община Ч., област П., с неуредени регулационни сметки, за което е съставен нот. акт № 5 том I дело № 68/16.02.1999 год. Праводателят му се е легитимирал като собственик на ½ ид.част от имота с нот. акт № 32 том I дело №70/12 май 1992 г., в качеството си на наследник на Р. К. К.. Със същият акт, за собственик на другата 1/2 ид.част е признат К. К. К. /К./. След продажбата по нот. акт №5/1999г., съсобственици с равни части били ищецът и К. К. К. /К./ заедно със съпругата му А. С.

К.. С нот. акт № 54 том IV от 14.09.2006г. на Служба по вписванията гр.Чепеларе, К. и А. К. продали на ответницата Н. М. собствената си ½ ид.част от съсобствения им имот, заедно с построената в груб строеж сграда в мястото. Ищецът твърди, че от 16.02.1999 год. до есента на 2024 год. е осъществявал владение върху собствената му идеална част от имота, когато през есента 1 на 2024 год. ответницата му заявила, че се е снабдила с нот. акт № 111 том IV/10.12.2021г. за собственост по давност върху притежаваната от него 1/2 ид.част от имота, като е установила владение върху тази част. Твърди, че ответницата не е придобила на основание давностно владение 1/2 ид.част от поземления имот, тъй като не е упражнявала фактическа власт върху целия имот.

Ищецът и негови близки са посещавали мястото и са упражнявали за кратко владение върху него.

Дори на моменти да е упражнявала фактическа власт, ответницата е била държател на частта на ищеца и владелец на другата 1/2 ид.част на основание нот. акт № 54/2006г. Факта, че е купила 1/2 ид.част, а не целия имот, е свидетелство, че тя е била наясно още към момента на покупката на 1/2 ид.част, че има собственик на другата ½ ид.част. След покупката на имота през 2006г. ответницата подала данъчна декларация, в която описала, че притежава 1/2 ид.ч. от имот пл.№ **** в кв.**** по плана на с.З.. Освен това, през 2020г. тя е изпратила на адреса на ищеца в гр.В. няколко писма, с които му предложила да купи неговата част от имота, които са получени от ищеца на 14.08.2020 г.

Сочи се, че от есента на 2024 год. до настоящия момент ответницата упражнява фактическа власт върху собствената му идеална част от процесния имот без правно основание, като е оспорила владението му върху тази част. С тези аргументи обосновава правния си интерес от предявеният иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника.

Препис от исковата молба с приложенията е връчен на същия лично на 17.04.2025 г. /л.40 от делото/.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява Представлява се от упълномощения адв.К.К., който поддържа исковата претенция. Претендира разноски, съобразно представения списък.

В съдебно заседание ответницата, редовно призована се явява лично. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

След преценка на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 5, том І, дело №68/16.02.1999 г. на нотариус при ЧлРС, ищецът В. А. Б. е придобил собствеността върху следния недвижим имот: ½ ид.ч. от дворно място, представляващо имот пл.№ ****, целият от 518 кв.м., който участва с 507 кв.м. и за който е отреден парцел ****, целият от 565 кв.м. с неуредени регулационни сметки и с граници: улица, парцел ****, улица, парцел **** и пътека в кв.**** по попълване на кадастралната основа на с.З..

Съгласно представеният по делото нотариален акт за собственост № 32, том І, дело № 70/12.05.1992 г. на Чепеларски районен съдия, другата ½ ид.ч. от имота била собственост на К. К.

К., който заедно със съпругата си А. С. К., го прехвърлили на ответника по делото Н. Е. М. с договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 103, том ІII, рег.№2597, дело №494/14.09.2006 г. по описа на нотариус А. В. с рег.№****. С договора за продажба била продадена и застроената в груб вид, в североизточната част на този поземлен имот вилна сграда със застроена площ от 75 кв.м., състояща се от приземен етаж и два жилищни етажа.

През месец август 2020 год. ответника М. изпратила две писма на ищеца Б., с които го уведомила, че е негова съседка в с.З. и че се интересува от закупуване на неговата част от имота.

Ищецът не отговорил и не предприел действия за контакт с ответницата.

На 10.12.2021 год. ответника Н. Е. М. се снабдила с констативен нотариален акт № 80, том ІII, рег.№2583, дело №470/10.12.2021 г. по описа на нотариус Х. Д. с рег.№****, вписан в Службата по вписванията - Чепеларе под акт №111, том IV, дело №633 от 10.12.2021 г., с който била призната за собственик по давностно владение на правото на собственост върху останалите ½ ид.ч. от посочения по-горе недвижим имот, извън придобитите от нея с покупко-продажбата на 14.09.2006 год., а именно: ½ ид.ч. от поземлен имот №**** с площ по графични данни от 520 кв.м., който участва в УПИ **** с 225 кв.м., в УПИ **** с 285 кв.м., попада в УПИ **** с 5 кв.м. в кв.**** по плана на с.З., при граници на поземления имот №****: път, ПИ №****, път и поземлен имот без пл. номер.

Между страните не е налице спор относно обстоятелството, че описания по-горе имот е 2 идентичен с описания имот в нотариален акт № 5, том І, дело №68/16.02.1999 г. на нотариус при ЧлРС.

Ангажирани по делото от ищеца са гласни доказателства чрез разпит на св.К. К., според показанията на който преди много години ищецът е придобил процесния имот в село З., който представлявал дворно място, „парче земя“, а покрай него минавал път. Първоначално ищецът имал намерение да строи в имота, но впоследствие настъпили промени и не реализирал намеренията си.

Ищецът и съпругата му всяка година ходели в с.З. на почивка, като отсядали в намиращата се там почивна база. Докато били там ходили и наглеждали имота си. Сочи, че през годините не са го обработвали, защото живеели далече и нямали такава възможност, поради което ищецът искал да го продаде и да използва парите за други цели. Св. К. твърди, че ищецът не е имал спорове за имота, както и че никой не му е ограничавал достъпа до него. Сочи, че преди 5-6 години заедно със синът на ищеца ходили в с.З. и посетили имота, постояли на мястото, огледали го и си тръгнали.

Видимо не забелязал мястото да е обработвано, нито видели някакви хора там.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, кореспондиращи с останалите доказателства по делото. като логични и последователни,

При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС е процесуално допустим, разгледан по същество е основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло.

Съгласно т. 2А от ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС искът за собственост по чл. 108 от ЗС /ревандикационният иск/ е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик.

Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. За да бъде решен предявеният с иска по чл. 108 от ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй като само диспозитивът е източникът на силата на пресъдено нещо на решението. В този смисъл са мотивите към т. 18 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС. Ако в хода на делото бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и ответникът го владее без основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи и двете искания: да се произнесе с установителен диспозитив, признаващ правото на собственост на ищеца и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответника да му предаде владението върху спорния имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това.

За да бъде уважен искът по чл. 108 от ЗС, е необходимо да са налице кумулативно и трите предпоставки: ищецът да е собственик на имота, чиято ревандикация се иска, ответникът да упражнява фактическа власт върху него, владението или държането му да не почива на правно основание. Липсата на която и да е от тези предпоставки е основание съдът да отхвърли исковата претенция. В тежест на ищцовата страна е да докаже обстоятелствата от значение за основателността на иска. Правен интерес от предявяването на иска е налице при оспорване от ответника на претендираното от ищеца право.

В случая ответникът не депозира отговор на исковата молба, но се явява в съдебно заседание и оспорва иска. Заявява, че е владял имота и го е придобил по давност, за което е съставен констативен нотариален акт, който е приет към доказателствата по делото. Не оспорва твърденията на ищцовата страна, че осъществява владение върху спорната идеална част от имота датиращо от есента на 2024 год. Ищецът оспорва правото на собственост на ответника за над ½ ид.част от имота, за която е съставен КНА, като се легитимира за собственик на тази ид.ч. от имота с договор за покупко-продажба на недвижим имот, изповядан в нотариална форма. Следователно двете страни се легитимират като собственици с нотариални актове.

Съгласно дадените в ТР № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС разяснения констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за 3 съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл.

587 ГПК може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик, като оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Предвид обвързващото и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост, оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право. В случаите като настоящия обаче, когато и двете страни в правния спор легитимират правото си на собственост с нотариални актове, разпределението на доказателствената тежест се извършва по правилото на чл.154, ал.1 от ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.