Решение № 3 от 06.01.2026, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Дулово, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Ивелина В. Кънева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Административно наказателно дело № 20253410200068 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от *****, със седалище и адрес на управление:

**** представлявано от управителя Ж.А. А., против Наказателно постановление № **** г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Силистра (АНО). С наказателното постановление на дружествотожалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2 200 лв. на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) за нарушение на чл. 65, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за ЗБУТ при строителни и монтажни работи..

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. В жалбата се твърди, че при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения и че материалният закон е неправилно приложен. По-конкретно се излага, че актът за установяване на административното нарушение (АУАН) е съставен прибързано – преди изтичане на срока, даден с предписание за отстраняване на нарушението, което според жалбоподателя е в нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че АУАН и НП са бланкетни, т.е. неописващи достатъчно фактите и необосноваващи съставомерността на деянието и размера на санкцията.

Жалбоподателят сочи, че след проверката е изпълнил издадените от инспекцията по труда предписания в указания срок – включително е поставил изискваните знаци на строителния обект и е обезопасил обекта, за което е представил снимков материал по електронен път. Поради това счита, че е следвало нарушението да се счете за отстранено своевременно и да се приложи разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 КТ (маловажен случай), респ. да не се налага имуществена санкция или поне тя да бъде минимална. В условие на алтернативност жалбоподателят претендира, ако съдът приеме, че все пак е 1 извършено нарушение, санкцията да бъде намалена към минималния предвиден размер.

Административно-наказващият орган, чрез процесуалния си представител (старши юрисконсулт И. А.), оспорва жалбата и пледира наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В съдебно заседание представителят на АНО изразява становище, че жалбата е неоснователна – административнонаказателното производство е проведено при спазване на закона, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а нарушението е надлежно описано и доказано. Посочва се, че дадените от инспекцията предписания за отстраняване на нарушението нямат отношение към ангажирането на административнонаказателната отговорност – двете производства са самостоятелни (едното цели преустановяване на нарушението, другото – санкциониране на вече извършеното протИ.правно деяние). Подчертава се, че не са налице съществени процесуални нарушения при съставяне на акта и издаване на НП – Актосъставителят е компетентно длъжностно лице, актът е съставен в присъствие на представляващия дружеството, надлежно са посочени датата, мястото, описанието на нарушението и законовите разпоредби. АНО изтъква още, че няма основание случаят да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл. 415в, ал. 1 КТ – нарушението не е отстранено веднага и има значим превантивен характер. Поради това правилно е ангажирана отговорността на работодателя по общия състав на чл.

413, ал. 2 КТ. В подкрепа се сочи, че към момента на издаване на НП не са били представени доказателства по служебен ред за отстраняване на нарушението, поради което специалната привилегирована норма на чл. 415в КТ е неприложима. Освен това се изтъква, че нарушението касае осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и не може да се приеме за маловажна формалност, тъй като липсата на изискваната сигнализация на строителната площадка създава риск за жИ.та и здравето на работещите и на трети лица. АНО обръща внимание и на обстоятелството, че дружествотожалбоподател има предходни нарушения на трудовото законодателство, санкционирани с влезли в сила наказателни постановления, което изключва прилагането на по-снизходителен подход. В тази връзка в обстоятелствената част на НП изрично са посочени три предишни наказателни постановления срещу същия нарушител (две от ИТ – Варна и едно от ИТ – Силистра, издадени през 2023–2024 г.), всички влезли в законна сила. Именно с оглед на тази повторяемост на нарушенията, санкциониращият орган е определил санкция над минималния размер, но все пак далеч под средния – 2 200 лв., при законово предвиден минимум 1 500 лв. и максимум 15 000 лв. за нарушението. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв.

Районният съд, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства и относими правни разпоредби, приема жалбата за допустима – подадена е в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от надлежно легитимирана страна, а Дуловският районен съд е компетентен да я разгледа, тъй като твърдяното нарушение е извършено на територията на община Дулово. При извършения служебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП съдът установи следното от фактическа страна.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

2

На ****г. служители на Дирекция “Инспекция по труда” – гр. Силистра, в състав главен инспектор М. С. Д. (актосъставител) и главен инспектор Д. И.

Т., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на строителен обект: “Изграждане на двуетажна жилищна сграда” в *****. Строителният обект представлявал жилищна сграда ново строителство (в груб строеж), като изпълнител на СМР на обекта било дружеството-жалбоподател****. При проверката на място контролният екип заварил на обекта да работят четирима строителни работници, които извършвали изграждане на зидария и подготовка за кофраж на плоча кота 5,50 м. В хода на огледа на работните места и използваното оборудване инспекторите констатирали, че територията на строителната площадка не е обозначена със задължителните знаци и сигнали съгласно нормативните изисквания и правила. На място липсвали каквито и да било предупредителни и забранителни знаци, указателни табели или ограждения за безопасност, с изключение на информационна табела за обекта. С това било нарушено изискването на чл. 65, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. (за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР) работната площадка да бъде ясно разграничена и сигнализирана.

За констатираните в хода на проверката обстоятелства била съставена предписателна част – контролният орган издал задължителни предписания с протокол № **** г., връчен на управителя на дружеството Ж. А. Едно от предписанията било именно в определен срок да се осигури обозначаване на строителния обект със съответните знаци (поставяне на табели за строителен обект, за забрана за достъп на външни лица, указателни стрелки за обход и др.). На работодателя бил даден кратък срок да изпълни предписанието и да удостовери изпълнението му чрез изпращане на снимков материал до Дирекция „ИТ“ – Силистра. Въпреки че тези предписания са административна мярка, различна от същинското административнонаказателно преследване, инспекторите предупредили управителя, че своевременното премахване на нарушението би могло да има значение за отговорността му, поради което го приканили да сигнализира инспекцията, ако то бъде отстранено веднага.

На **** г. в сградата на ДИТ – Силистра, при явяване на управляващия дружеството за връчване на предписанията и протокола от проверката, бил съставен акт за установяване на административно нарушение № ****. Актът е съставен от гл. инспектор М. Д. в присъствието на свидетелите Д. И. Т.

(контролен орган) и Д. Р. Ц. – ст. инспектор в ДИТ, вписан като свидетел по акта. В акта като нарушител е посочено **** в качеството му на работодател – изпълнител на СМР на процесния строеж. Описано е горепосоченото нарушение: че при проверката на **** г. строителната площадка не е била означена със знаци и сигнали съгласно чл. 65, ал. 1 от Наредба № 2/2004 г..

Актът е предявен и връчен лично на управителя Ж. А. на *** г. – същият се е запознал със съдържанието му и не е направил възражения или пояснения по него в момента на съставянето и връчването. В предвидения в чл. 44, ал.1 ЗАНН 3-дневен срок след връчване на АУАН, от страна на нарушителя също не постъпило писмено възражение.

3

След съставяне на акта, административнонаказателната преписка била изпратена на наказващия орган – директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра. До изтичане на срока, даден в протокола за изпълнение на предписанието *** г.), в инспекцията не постъпила официално информация или доказателства за отстраняване на нарушението (поставяне на изискуемите знаци). Свидетелката Д. – актосъставител, потвърждава в свидетелските си показания, че към *** г. на официалния имейл на дирекцията не е получено нищо от работодателя, свързано с изпълнение на това конкретно предписание.

Тя уточнява, че нейна колежка е получила неформално по Viber някакви снимки, изпратени от дружеството, но те не са били относими към сигнализацията на обекта, а касаели други мерки за безопасност (снимки за обезопасяване срещу падане от височина и др.). Между получените по неформалния канал снимки не е имало нито една, която да показва поставени на обекта предупредителни табели или други знаци за обозначаване на строежа. Свидетелката заявява, че до датата на издаване на НП (*** г.) няма информация нарушението да е било отстранено – по нито един официален начин (писмено или устно) работодателят не е уведомил ИТ за поставяне на знаци. Подчертава, че единственият надлежен начин за входиране на такова известие е по имейла на инспекцията (или с писмо), а не чрез лично съобщение до служебен телефон; към ***г. в инспекцията липсват данни за получено съобщение или доказателство за отстранено нарушение.

Свидетелката Д. е категорична, че ако работодателят беше изпратил своевременно доказателство за поставяне на табели, контролният орган би реагирал по съответния начин, тъй като нарушението е лесно отстранимо.

Свидетелят Д. Ц., присъствал при връчването на акта, потвърждава, че АУАН № ***г. е бил връчен лично на управителя на **** в ДИТ – Силистра, като при връчването не са направени възражения от страна на нарушителя и не си спомня да са давани някакви обяснения.

Въз основа на съставения акт, на **** г. директорът на Дирекция „ИТ“ – Силистра издал обжалваното Наказателно постановление № **** г.. С него той приел, че нарушението е доказано и е правилно квалифицирано по чл. 65, ал. 1 от Наредба №2/2004 г., като санкционната норма е чл. 413, ал. 2 КТ, приложена на основание чл. 416, ал. 5 КТ. В НП се съдържа идентично по съдържание описание на нарушението, както в акта.

Административнонаказващият орган изрично е посочил, че не са налице условия за прилагане на чл. 415в, ал. 1 КТ (маловажен случай), тъй като нарушението не е отстранено веднага от работодателя и липсват данни то да е отстранено своевременно след установяването му. Също така в НП е отбелязано, че от деянието не са настъпили вредни последици за наетите лица – въпреки това отсъствието на първата предпоставка (незабавно отстраняване) изключва маловажността. При определяне на размера на наказанието наказващият орган е отчел като отегчаващо обстоятелство обстоятелството, че търговското дружество има предходни нарушения на трудовото законодателство и на правилата за безопасни условия на труд – посочени са три влезли в сила наказателни постановления срещу същия нарушител, издадени през 2023 и 2024 г. (две от ДИТ – Варна и едно от ДИТ – Силистра).

С оглед тази повторност, административно-наказващият орган е наложил имуществена санкция над минималния размер, а именно 2 200 лв. (две хиляди 4 и двеста лева). Посочено е, че минималният размер по чл. 413, ал. 2 КТ е 1 500 лв., максималният – 15 000 лв., така че наложената санкция “незначително превишава предвидения минимум” и се явява съобразена с целите на административното наказание.