Решение № 308 от 24.02.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. Бургас, 24.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20232100500220 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.

Образувано е пред БОС по повод въззивна жалба на Г. И. Ж. с ЕГН-********** подадена чрез пълномощника му адв.С. К. ,със съдебен адрес: гр.Б****,против съдебно решение №2999 от 30.12.2022г.,постановено по гр.д.№7039 /2022г.по описа на БРС,с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ ИСКОВЕТЕ на ищеца Г. И. Ж. за осъждане на ОД на МВР гр.Бургас да му заплати сумата от 346.02 лева,представляваща сбор от неплатени възнаграждения за извънреден труд от 43.47 часа,положен през периода 01.07.2019г.-19.12.2019г.,ведно с мораторната лихва в размер на 101.33 лева,начислена върху всяко от неплатените месечни възнаграждения за извънреден труд,за периода от съответния падеж до 30.10.2022г.,както и законната лихва върху сборната главница,начиная от 31.10.2022г. до окончателното и изплащане. При проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от лице,разполагащо с активна процесуална легитимация за обжалване на постановеното решение. Препис от жалбата е връчен на ответника ОД на МВР гр.Бургас,който не е депозирал по делото писмен отговор в законоустановения срок. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за необоснованост и неправилност на решението на БРС. Въззивникът счита,че необоснован и в противоречие с материалния закон се явява изводът на съда,че липсата на уредба за преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен,не следва да се преодолява с аналогично приложение на друг акт,уреждащ друга материя – НСОРЗ ,доколкото е налице органична несъвместимост между двете наредби- по ЗМВР и по КТ,както и че чл.9 ал.2 от 1

НСОРЗ ,който предвижда,че при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време е неприложим за служебните правоотношения по ЗМВР.Въззивникът счита,че липсата на изрична норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положения нощен труд в дневен от служителите на МВР/такава забрана би била и противоконституционна/,а представлява празнота в уредбата,която при липса на специални норми ,следва да намерят приложение общите правила и в случая субсидиарно следва да се приложи НСОРЗ.Оспорва като неправилен и изводът на съда,че дори условно да се приеме,че НСОРЗ е приложима,то преизчисляването се извършва с цел компенсиране на работещите и същото би следвало да доведе до увеличение на часовата ставка и преизчисляване на нощния труд в дневен,което има отношение единствено към заплащането /увеличено/на нощния труд,но не и към натрупването на часове,чието надвишение след преизчисляване да акумулира извънреден труд.Намира,че този извод на съда е в противоречие със закона и със съдебната практика,като излага съображения в тази насока и се позовава на практика на ВКС.

Отправеното до БОС искане е решението на БРС да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно,а предявените искове да бъдат уважени от въззивната инстанция. Няма доказателствени искания,претендира разноски.

Въззиваемата страна не е депозирала писмен отговор в законоустановения срок.

В съдебно заседание въззивникът Ж.,не се явява.Представлява се от адв.К.,която поддържа въззивната жалба.Няма нови доказателствени искания,претендира разноски.

В съдебно заседание въззиваемата страна ОД на МВР гр.Бургас ,се представлява от гл.юрисконсулт В.,която оспорва въззивната жалба и моли решението на БРС да бъде потвърдено.Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение,прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвоката на въззивника.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд установи,че обжалваното съдебно решение е валиден и допустим съдебен акт.

По основателността на жалбата и съществото на спора БОС намери следното:

Предявените искове са квалифицирани правилно от районния съд –главният иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР,а акцесорните искови претенции са с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД.

Не е спорно по делото ,че през процесния период ищецът Г. И. Ж. е полагал труд по служебно правоотношение в системата на МВР - заемал е длъжността „***“ в ***** част,РУ гр.Н*,ОД на МВР-гр.Бургас. Не е спорно също,че ищецът е работил на смени,включително и през нощта от 22.00 часа до 06.00 часа,по утвърдени предварително графици и при сумарно изчисляване на работното време на тримесечие.

По делото е допусната,изготвена и приета като доказателство съдебно-икономическа експертиза, съгласно която за периода от 01.07.2019г. до 19.12.2019г. ищецът е положил общо 304 часа нощен труд,който преизчислен в дневен с коефициент 1,143 възлиза на 347.47 часа дневен труд и разликата в двете стойности в размер на 43.47 часа представлява 2 труд, който не е отчетен в протоколите за положен труд и не е изплатен на ищеца.

/вж.приложение №1 към СИЕ/. В заключението на вещото лице се сочи,че в резултат на превръщането на нощния труд в дневен е установено увеличение на положения труд и общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 43.47 часа възлиза на сума в размер на 346.02 лева,а дължимата лихва за забава възлиза на сумата 101.33 лева.

Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото.

БРС е установил правилно относимите към спора факти, но е намерил предявените искове за неоснователни по съображения,че липсата на правна уредба за преобразуването на положения нощен труд в дневен не може да се преодолее с аналогично приложение на друг акт,уреждащ сходна материя- НСОРЗ,доколкото е налице органична несъвместимост между двете уредби – по ЗМВР и КТ. Изложил е и становище,че дори условно да се приеме,че уредбата по КТ,респ.- НСОРЗ е приложима и за служителите на МВР,преизчисляването на нощния труд има отношение единствено към заплащането /увеличено/ на нощния труд,но не и към натрупването на часове,чието надвишение след преизчисляване не акумулира извънреден труд.Според районния съд,извънредният и нощният труд са различни понятия,смешението им е недопустимо,като извънредният труд третира фактически положен труд над нормалната продължителност на работното време,но не и след преизчисляване,както е при нощния. В съответствие с правните си изводи,съдът е отхвърлил иска,тъй като ищецът не е ангажирал доказателства да е работил на смени,чиято продължителност да е надвишавала заложените часове за смяна,поради което и не е установено полагане на извънреден труд.

Въззивният съд не споделя правното становище на БРС,като излага следните мотиви:

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд,съгласно разпоредбата на 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5дневна работна седмица,съобразно чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР).

Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР). Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.

3

Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР,редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния период са действали различни подзаконови актове - Наредба № 8121з776/29.07.2016 г. и Наредба №8121-з-36 от 07.01.2020г.,които предвиждат, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. За процесния период е приложима и Наредба № 8121-з-908/02.08.2018г.за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР за научна степен,за полагане на труд през нощта от 22.00 часа до 06.00 часа,за полагане на труд на официални празници,за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности.

Несъмнено,както е приел и БРС има непълнота в специалната правна уредба,съдържаща правило, което да определя методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР.

При установената непълнота в специалната правна уредба въззивният съд споделя становището,че същата следва да бъде запълнена с приложение на съответните норми от общата НСОРЗ,в частност чл.9 ал.2.

Настоящият съдебен състав не споделя тезата,че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат само наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата/НСОРЗ/, тъй като се касае за специална уредба.

По отношение възможността за субсидиарно приложение на общия закон за служителите на МВР, в т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения,че общият закон намира субсидиарно приложение и по отношение на служителите в МВР,назначени по служебно правоотношение.Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения,включително и тези,работещи по трудови правоотношения в системата на МВР. Следователно, макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител (подобно на §1а - нов – ДВ, бр.69/2008г.,отм. ДВ, бр.88/2010г. от ДР на отменения ЗМВР), доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат 4 да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.

В чл.49 на ЗДСл законодателят е предвидил,че работното време на държавния служител е 8 часа дневно и 40 часа седмично,като сумирано изчисляване на работното време е допустимо само за период до 6 месеца,а при служители на ненормиран работен ден не се допуска сумирано изчисляване на работното време. В чл.50а от ЗДСл има изрична препратка към КТ досежно полаганият от държавни служители извънреден труд – допустимост,продължителност,отчитане и заплащане. Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал.