Решение № 626 от 21.07.2025, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Гражданско дело 102/2025
- Вид
- Решение № 626
- Подписан
- 21.07.2025
- В сила
- 11.09.2026
- Състав
- Катя Сукалинска
Цитирани разпоредби
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.229, ал.1 · Закон за електронните съобщения
- чл.229, ал.1 и ал.2 · Закон за електронните съобщения
- чл.230, ал.2 · Закон за електронните съобщения
- чл.230, ал.3 · Закон за електронните съобщения
- чл.26, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.2, т.13, предл. второ · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.2, т.19 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.2, т.3 · Закон за защита на потребителите
- чл.144, ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл.144, ал.4 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.2 · Закон за защита на потребителите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 626 гр. Благоевград, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:
Катя Сукалинска при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20251210100102 по описа за 2025 година
Производството по настоящото гр.д.№102/2025г. по описа на Районен съд- Благоевград е образувано по искова молба с вх.№969/15.01.2025г., предявена от М. К. Я., ЕГН **********, с адрес: гр.Благоевград, ж.к. „Е*чрез адв. В. Б. К., против „В*, ЕИК *, със седалище в гр.София, п.к. 1784 и адрес на управление: бул.„Ц*
В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил договор (клиентски номер
№12946657001) с ответното дружество за предлаган от него пакет с мобилни услуги Unlimited 150, като услугите са се предоставяли на мобилния номер на ищеца ***.
Посочва се, че за срока на договора между страните е било уговорено ищеца да дължи месечна такса в размер на 44.99 лв., срещу която да получава услуги в определен обем според параметрите на тарифния план Unlimited 150. Излага се, че в началото на 2023г. ответното дружество е обявило, че възнамерява да индексира месечните абонаментни такси, позовавайки се на клауза в общите си условия. Твърди се, че с фактура от м. февруари 2023г. ответното дружество едностранно е увеличило размера на месечната такса на ищеца, като същата вече не е била 44.99 лв. с ДДС, а е станала 46.99 лв. с ДДС, т.е. всяка е имало увеличение от 2 лв. с ДДС, като тази нова цена е прилагана последователно във всички последващи фактури до м. февруари 2024г.: фактурите от м. февруари до м. юни 2023г., както и
Фактури
№
0038519504/15.07.2023г.,
0040258753/15.08.2023г.,
0042001305/15.09.2023г.,
0043761749/15.10.2023г.,
0045521281/15.11.2023г.,
0047282945/15.12.2023г., 0049047633/15.01.2024г.
Твърди се, че считано от м. февруари 2024г. ответникът е започнал да начислява на ищеца месечна такса в размер на 49.19 лв., като тази нова цена е прилагана последователно във всички последващи фактури до прекратяване на договора - до м. август 2024г.: Фактури №0067191826 от 15.03.2024г., 0069038896 от 15.04.2024г., 0070881736 от 15.05.2024г., 0072727830 от 15.06.2024г., 0074566106 от 15.07.2024г. Излага се, че посоченото увеличение е в размер на 2.20 лв. спрямо прилаганата до януари 2024г. вече веднъж индексирана месечна такса, т.е. спрямо 46.99 лв.
Твърди се, че увеличението на месечните абонаменти такси (МАТ) е извършено съобразно клауза за индексиране на МАТ, поместена в т.114.1 от Общи условия за уреждане на взаимоотношенията между „В* и Абонатите и Потребителите на електронни съобщителни услуги, предоставяни чрез обществените мобилни наземни мрежи на „Виваком България“ ЕАД и тази клауза според ищеца се явява нищожна на няколко основания: чл.143, ал.2, т.13, предл. второ от ЗЗП, чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП и чл.146, ал.2 от ЗЗП.
Твърди се, че посочената клауза от ОУ не е уговорена индивидуално между страните по Договора.
1
Навежда се, че двете индексирания на МАТ от ответника (през 2023г. и през 2024г.) са извършени, без да е постигано конкретно съгласие с ищеца, като се твърди, че индексирането е неравноправно на основание чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП, като клаузата не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.
Според клаузата за индексиране се предвиждала само възможност за нарастване на цената на услугата, но не и за намаляване на същата. Установените от ответното дружество хипотези на едностранно индексиране /увеличаване/ на МАТ били във вреда на потребителя и не отговаряли на изискванията за добросъвестност, водели до значително неравновесие между правата на ответника и ищеца, което обуславяло нищожност по чл.143, ал.1 от ЗЗП.
Клаузата от ОУ била нищожна и на основание чл.143, ал.2, т.13 от ЗЗП, доколкото ответникът бил предвидил възможност за значително завишаване на изначално договорените при сключването на договора цени, без възможност ищецът да се откаже от договора. В клаузата за индексация било предвидено, че ако прилагането на индексацията е довело до значително увеличение на цените, абонатът имал право да прекрати договора с 30дневно предизвестие, без да дължи неустойка, но се поставяло условие абонатът да възстанови на оператора всички суми, получени като субсидии или отстъпки, предоставени с оглед определен срок на договора. Така, на практика, макар да упражнявал едно свое право, потребителят се явявал санкциониран заради едностранно въведеното увеличение на цената от оператора.
Навежда се, че дружеството не е предоставило предварително на ищеца достатъчна конкретна информация как може едностранно да промени цената на доставената услуга, както и не е посочило методологията за това.
С оглед на гореизложеното, се иска от съда да обяви за нищожна клаузата за индексация в т.114.1 от Общите условия на „В*, както и да бъде осъден ответника „В*да възстанови на ищеца М. К. Я. платените от него суми без основание в общ размер на 49.20 лв. за подробно описаните по-горе надвзети суми по фактури, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.
В отговора на исковата молба предявения иск се оспорва като неоснователен.
Твърди се, че мобилна услуга с номер *се предоставя на тарифен план Unlimited 150 по силата на договор №1497390520220721113502-9479726, сключен с ищеца, като на основание приложимите Общи условия Виваком е увеличило месечния абонамент с натрупания размер на инфлацията от 2022г. и 2023г., за което дружеството е уведомило абоната за предстоящата промяна с изпратени кратки текстови съобщения на 09.01.2023г. и 29.01.2024г.
Посочва се, че клаузата на т.114.1 от Общите условия за предоставяне на мобилни услуги касае възможността на дружеството да индексира цените на предоставяните услуги с натрупания процент инфлация за съответен период. Счита се, че посочената клауза не е нищожна по подробно изложени в отговора съображения.
Твърди се, че потребителя е имал възможност да се запознае с индексационната клауза преди сключването на договора, която е част от Общите условия, които са му били предоставени при сключване на договора за мобилна услуга. Същият се е съгласил с ОУ, което е удостоверено с подписа му.
Твърди се, че Виваком има право да индексира цените по ясно определена методика, предварително предоставена на потребителя посредством общите условия, която е изцяло съобразена с обективни показатели - месечния инфлационен индекс на потребителските цени, натрупан от последното определяне на цените и определен от независим субект Националния статистически институт, публичен орган към Министерски съвет, ангажиран с осъществяването и координирането на статистическата дейност на държавата.
Сочи се, че при значително увеличение на цените вследствие на индексацията потребителят има възможност да прекрати договора, без да дължи неустойка.
Твърди се, че не е налице неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя, като на дружеството се дава право да индексира цените на мобилните услуги при ясно посочени условия (не по- често от веднъж годишно) и при спазването на ясна методика и обективни критерии, а потребителят има право да прекрати договора, без да дължи неустойки. Излага се, че обстоятелството, че в периода 2022-2023г. инфлацията е достигнала пикови нива и съществено е увеличила разходите по предоставяне на услуги, като е била критичният фактор, който провокирал дружеството да 2 упражни правото си по т.114.1 от ОУ, като даде предвиденото реципрочно право на потребителите да прекратят договорите без неустойки, в случай че увеличението на цената е значително. Сочи се, че именно това право на потребителя представлява ефективно правно средство за неговата защита.
Навежда се, че клаузата, предвиждаща право на индексиране на цените въз основа на обективен критерий - промяна в средногодишния индекс на потребителските цени, обявен от НСИ и натрупан за периода след последното определяне на цените, не представлява условие, чието изпълнение зависи единствено от волята на Виваком.
Твърди се, че т.114.1. от ОУ не предоставя на В* задължение, а право да индексира цените, като в тази връзка липсва задължение на търговеца, което да е поставено в зависимост само и единствено от условие, чието изпълнение да зависи от волята на дружеството (какъвто е критерият за прилагане на чл.143, ал.2, т.3 от ЗЗП).
Според ответника неправилно ищеца приема, че увеличението на разходите на оператора е факторът, предпоставящ правото на индексиране. Сочи се, че дружеството индексира цените само и единствено въз основа на описаното в т.114.1. от ОУ- веднъж в рамките на една календарна година с процент не по-висок от месечния индекс на потребителските цени, определен от Националния статистически институт (ИПЦ, предходният месец = 100), натрупан за периода след последното определяне на съответната цена.
Излага се, че в т.114.1. от ОУ е включено ясно описание за метода на индексиране на цените.
Сочи се, че не е налице едностранно изменение на договора по смисъла на чл.230, ал.2 от Закона за електронните съобщения, като се посочва, че прилагането на индексационната клауза не представлява едностранно изменение на договорите за мобилни услуги от страна на Виваком, а упражняване на предварително договорено в общите условия, неразделна част от договора, право при използването на предварително определен в договора механизъм.
С оглед гореизложеното, се иска от съда да отхвърли изцяло предявения иск за обявяване на нищожност на клаузата и възстановяване на твърдяната за надвзета от ищеца сума като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ищецът М. К. Я. не се явява лично. Представлява се от упълномощен представител – адв.К., който поддържа иска и пледира за уважаването му по подробно изложени в хода на устните състезания и писмена защита съображения.
В съдебно заседание ответникът „В* редовно призовани, не изпращат представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази приложимия закон, съдът намира следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск за нищожност на клауза от Общите условия на договор за мобилни услуги поради противоречие със закона и неравноправен характер – чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.143, ал.2, т.13, предл. второ от ЗЗП, чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП и чл.146, ал.2 от ЗЗП.
Предявеният иск за нищожност е съединен в условията на обективно кумулативно съединяване с осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за връщане на получено без основание.
По настоящото дело липсва спор по фактите, като спорът е изцяло по приложението на закона.
Между страните не е спорно, че на 23.07.2022г. между ищеца М. К. Я. и Българска телекомуникационна компания /с ново име – В* считано от 15.10.2022г./ е сключен Договор №1497390520220721113502-9479726 за мобилна услуга с номер *** по тарифен план Unlimited 150 с договорена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 44.99 лв.
/л.85/.
По делото са представени фактури за периода от месец март 2023г. до месец януари 2024г. вкл., по които ответникът е начислявал месечна абонаментна такса в размер на 46.99 лв., т.е. всяка има увеличение от 2 лв. с ДДС в сравнение с уговорения с договора размер от 44.99 лв. - Фактура №1336155197/15.02.2023г., **********/15.03.2023г., 0033342911/15.04.2023г., 0035060360/15.05.2023г.,
0036784985/15.06.2023г.,
0038519504/15.07.2023г.,
0040258753/15.08.2023г.,
0042001305/15.09.2023г.,
0043761749/15.10.2023г.,
0045521281/15.11.2023г., 0047282945/15.12.2023г., 0049047633/15.01.2024г.
Считано от м. февруари 2024г. ответникът е започнал да начислява на ищеца месечна такса в размер на 49.19 лв., като тази нова цена е прилагана последователно във всички последващи 3 фактури до прекратяване на договора - до м. август 2024г.: Фактури №0065365241/15.02.2024г., 0067191826 от 15.03.2024г., 0069038896 от 15.04.2024г., 0070881736 от 15.05.2024г., 0072727830 от 15.06.2024г., 0074566106 от 15.07.2024г.
Така за периода от февруари 2023г. до януари 2024г. вкл. начислените суми над първоначално договорената месечна такса от 44.99 лв. са с 2 лв. на месец повече, или 12 месеца по 2 лв. – 24 лв., а за периода от месец февруари 2024г. до месец юли 2024г. са с 4.20 лв. на месец повече, или 6 месеца по 4.20 лв. – 25.20 лв., или общо за периода 49.20 лв.
Разпечатката съдържа 57 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c26a0297-89d0-4a6a-9c22-dc1b1be932ee