Решение № 12025 от 18.06.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12025 гр. София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20261110100176 по описа за 2026 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***Б, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, срещу В. Г. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****, за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 800,08 евро (или 1564,82 лв.) дължима главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.5.2022 г. до 30.04.2024 г. за имот с адрес: гр. София, ****, аб. № **** ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 30.10.2025 г. до окончателното й погасяване, 176,67 евро (или 345,54 лв.) обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 23.10.2025 г., 7 евро (или 13,69 лв.) неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.09.2022 г. до 30.04.20254 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 30.10.2025 г. до окончателното й погасяване, и 2,05 евро (или 4 лв.) обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 15.11.2022 г. до 23.10.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 3134/2025 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на 1 топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че до процесния имот е доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. на обща стойност 3521,19 лв. и е осъществявана услуга дялово разпределение за периода от 01.09.2022 г. до 30.4.2024 г., за която не е заплатено дължимото възнаграждение в общ размер на 30,81 лв. Сочи, че ответникът като съсобственик на топлоснабдения имот отговаря до размера на притежаваните от него права, поради което претендира от него съответна част от задълженията, а имено сумата от 1564,82 лв., развяващи се на 800,08 евро неплатена цена за доставена топлинна енергия и сумата от 13,69 лева, равняващи се на 7 евро неплатено възнаграждение за дялово разпределение. Поддържа, че ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока за плащане на общите фактури, поради което твърди, че последният дължи заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на 345,54 лв., равняващо се на 176,67 евро върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 23.10.2025 г., и обезщетение за забава в размер на 4 лв., равняващи се 2,05 евро върху дължимата главница за дялово разпределение за периода 15.11.2022 г. до 23.10.2025 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 30.10.2025 г. до окончателното й погасяване.

Ответникът В. Г. Х. в срока по чл. 131 от ГПК не е подал отговор на исковата молба. Подаденото в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение срещу издадената заповед за изпълнение е мотивирано с доводи за недължимост на претендираните суми при възражения, че ответникът не е в облигационна връзка с ищеца по повод доставката на топлинна енергия в процесия имот. В тази връзка излага, че имотът се отдава под наем и задължено лице се явява наемателя. Направено е общо оспорване на исковете по основание и размер. В съдебно заседание се оспорва иска по основание и размер. Оспорва се също така дължимата сума, поради това, че за изчисленията е използвана отменена формула.

Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната на ищеца „ДАЛСИЯ” ООД в предоставения му от съда срок не изразява становище.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен Нотариален акт за продажба на недвижим имот № * том XVII, дело № *** г., с който **** Х.а са придобили 25/100 идеални части от дворно място, находящо се в гр. София, ****, цялото от 426.50 кв.м., представляващо парцел VII в кв. ****, м. „Центъра“, при съседи: бул. ****, ЕС „**** и Висш държавен театрален институт.

С договор за доброволна делба от 31.05.1957 г. с нотариална заверка на подписите са поделени самостоятелни обекти в сграда, построена в дворното място, находящо се на в гр. София, ****, като **** Х.а са получили в изключителен дял Апартамент № 27 на етаж 5 в сградата.

С договор за дарение на недвижим имот № 37, том *** дело № ***76 г. **** е дарила на дъщеря си *** Х.а ½ ид. ч. от апартамент на ет. 5 на сграда, построена в дворно място, находящо се в гр. София, ****

Представено е Удостоверение за идентичност, изготвено от ищцовото дружество, в което е посочено, че Апартамент, находящ се в гр. София, ****, ет. 5 е идентичен с Апартамент № 27, с адрес: гр. София, ****, за който е открита партида с абонатен номер 134706.

Видно от Удостоверение за наследници с изх. № РСЦ23-ВК08-523/10.03.2023 г. на Столична община – район „Средец“, *** Каменарова е починала на 15.09.2007 г. и е 2 оставила за наследници *** (дъщеря), ответника В. Г. Х. (син), *** Х.а (внучка) и **** Х.а (внучка).

Представено е и Удостоверение за наследници с изх. № ****10.03.2023 г. на Столична община – район Средец, видно от което **** Г. Х. е починал на 05.09.1988 г. и е оставил за наследници **** Х.а (дъщеря) и **** Х.а (дъщеря), а съпругата му **** Х.а е починала след него на 26.03.2022 г.

От справка НБДН за родствени връзки на *** К**** се установява, че същата има две деца – Н**** Г. Х. (починал) и ответника В. Г. Х..

С Договор за продажба на наследство, писан в Служба по вписванията гр.

София с вх. рег. № ***/**** г. М*** Х.а е продала на Лазар Д**** (длъжник в заповедното производство) всичките си наследствени права и задължения, останали от Георги В.ев Х. и *** Ка***.

Ответникът е подал искова молба за делба на наследствени имоти, но производството по делото е прекратено с влязло в сила Определение № 39505/01.10.2024 г. по гр.д. № 14900/2024 г. по описа на СРС, 67 с-в.

Л**** е подал искова молба срещу ответника В. Г. Х. и Д*** Г.а Х.а (длъжник в заповедното производство) за делба на Апартамент със застроена площ от 66 кв., находящ се в сграда на адрес гр. София, **** заедно с 25/1000 ид.ч. от дворното място, въз основа на която е образувано гр.д. № 65780/2023 г. по описа на СРС.

По делото е представен Списък на живущите по апартаменти в сграда, находяща се на адрес: гр. София, ****.

Видно от приложеното по делото Удостоверение на ГИС – София с изх. № ГИС25-68-00-1059-(1)/07.10.2025 г. жилищна многофамилна сграда с идентификатор ***, на адрес : гр. София, **** има следния настоящ адрес: гр. София, бул.

„В. Левски“ № 60.

Представен е Договор № ТС-701/22.10.2001 г., сключен между етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: гр. София, *** и „Бурната България“ ООД с променено фирмено наименование на „ДАЛСИЯ“ ООД за извършване на услуга „топлинно счетоводство“, за което е взето решение на общото събрание на ЕС, видно от Протокол от проведеното на 15.08.2001 г.

По делото е представен Договор № Д-0-72 от 09.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице-помагач „ДАЛСИЯ“ ООД (с предишно фирмено наименование „Бруната“ ООД) за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.

По делото са представени съобщение към обща фактура №

1026886812/31.07.2023 г., издадена след годишното изравнение с отразени количествата потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. за сумата от 1811,25 лв., съобщение към обща фактура № 1033068666/30.06.2024 г., издадена след годишното изравнение с отразени количествата потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2023 г. – 30.04.2024 г. за сумата от 1709,94 лв., извлечение от сметка, в която са отразени дължимите суми за дялово разпределение за периода от 01.09.2022 г. до 30.04.2024 г., индивидуални справки за използвана топлинна енергия, изготвени от третото лицепомагач, формуляри за отчет на уредите за дялово разпределение и сертификати на уредите за дялово разпределение.

Според заключението на вещото лице инж. М. Т. по допуснатата съдебно3 техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба. Установил е, че дяловото разпределение се осъществява от „ДАЛСИЯ“ ООД с предишно фирмено наименование „Бруната България“ ООД. За процесния период абонатът е осигурил достъп за отчет като главните отчети от дата 05.05.2023 г. и от 18.05.2024 г. са подписани. Според изравнителните сметки на ФДР радиаторите в имота са демонтирани, а сумите за отопление на имота се формират от стойността на топлинната енергия, отдадена от 2 бр. щранг – лири в банята и коридора без индивидуални разпределители на разходите за отопление, за които ФДР начислява служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата. Според заключението абонатът заплаща и Топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като в случая отопляемия обем на процесния имот, съгласно Акта за разпределение на кубатурата е 168 м3. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се начислява служебно „на брой лица“ с разходна норма 140 л/денонощие за 1 бр. потребите, тъй като липсва узаконен водомер. Вещото лице е установило, че топломерите, въз основа на които е отчитана топлинната енергия са изправни. Според заключението изчислените от вещото лице стойности на топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата за процесния период съвпадат с отразеното в изравнителните сметки на ФДР. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се начислява служебно „на брой лица“ с разходна норма 140 л/денонощие за 1 бр. потребител. Според ФДР през този период потребителите в имота са били 3. От заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 3487,03 лева. Вещото лице е заключило, че сумите за топлинна енергия са начислени съгласно изискванията на действаща нормативна уредба в областта на енергетиката – Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.