Решение № 2812 от 27.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2812 гр. София, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100507586 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Б. К. Д., чрез адв. И., срещу решение № 4936/19.03.2024г., постановено по гр.дело № 14265/2023г. по описа на СРС, 42-и състав, допълнено по реда на чл. 248 ГПК с определение № 20634/09.05.2025г., в частта, в която е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че ответникът Б. К. Д. дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумата 252.53 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 15.11.2022г., начислена върху главница от 1 294.20 лева, представляваща цена на доставена в периода от 01.08.2019г. до 30.04.2021г., за което вземане по ч.гр.д. № 66692/2022г. по описа на СРС, 42-и състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното от СРС решение в обжалваната част, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Приложими били ОУ на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от същите месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 НТ (по прогнозно количество), се формирала въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издавала ежемесечно фактура от 1 продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършвало по смисъла на чл. 73 НТ (на база реален отчет), се формирала въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издавала ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 ОУ било предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издавал за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите били длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислявал обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. В случая на ответника била начислявана ТЕ по прогнозен дял, поради което приложим бил чл. 32, ал. 3 ОУ.

Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 ОУ обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 била неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общите фактури за процесните отоплителни периоди настъпило след предвидения в ОУ 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпадал в забава след покана, каквато не била отправена. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск за установяване на задължение за мораторна лихва върху главницата за ТЕ. Сочи съдебна практика.

Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивното производство.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение на въведените с въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:

Пред настоящата съдебна инстанция не е спорно, че въззивникът има качеството клиент на ТЕ за топлоснабдения имот - ап. 73, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб.

2

№ 72793, и отговаря за задълженията за доставена в имота от ищеца ТЕ в уважения от СРС размер. Спорният пред настоящата съдебна инстанция въпрос е единствено досежно изпадането на ответника в забава за заплащане на процесните задължения.

По делото са представени Общи условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ1/27.06.2016г. на КЕВР. Ищецът (чиято е и доказателствената тежест) е представил доказателства, че същите ОУ са публикувани на 11.07.2016г., предвид на което и с оглед нормата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ съдът приема, че ОУ от 2016г. са влезли в сила от 11.08.2016г.

Нормата на чл. 32, ал. 1 ОУ предвижда, че месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 НТ (по прогнозно количество), се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума продавачът издава ежемесечно фактура. Ал. 2 на същия текст предвижда, че месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 НТ (на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума продавачът издава ежемесечно фактура. Съгласно чл. 32, ал. 3 ОУ след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по прогнозно количество и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.

Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ОУ предвижда, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно ал. 2 на същия текст клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал.

3 (общата фактура) за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Предвид регламентацията в нормативната база и ОУ на ищеца от приключването на отоплителния сезон на 30 април на съответната година до издаването на общата фактура от търговеца е налице последователност от дейности и срокове, които налагат неоснователност на тезата на въззивниците, че 45-дневният срок за плащане на сумата по общата фактура, след отчитане на резултатът от изравняването, тече считано от 30 април на съответната година.

При тълкуване на ОУ на ищеца по правилата на чл. 20 ЗЗД въззивният съд намира, че съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, в сила от 2016г., задължението по общата фактура по чл. 32, ал. 3 ОУ, има падеж 45 дневен срок от издаването на същата тази фактура.

Допълнителен аргумент в тази връзка е, че чл. 33, ал. 4 ОУ предвижда, че продавачът 3 начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ОУ, ако не са заплатени в 45 дневния срок (с оглед защита на правата на потребителя е предвидено да не се начислява лихва за забава върху фактурирани суми по прогнозна стойност). Това задължение за клиента възниква едва след измерване на реално доставеното количество топлоенергия на база изравнителна сметка като неговата изискуемост се определя от издаването на общата фактура за отчетния период. Разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ОУ, тълкувана заедно с чл. 33, ал. 4 ОУ налага извод, че щом е забранено да се начислява мораторно обезщетение върху месечните прогнозни фактури, то 45-дневният срок е относим към датата на издаване на общата фактура. Ето защо доводите във въззивната жалба са неоснователни.

Предвид изложеното крайните изводи на двете инстанции съвпадат.

Първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено в обжалваната от въззивника част.

Съдът постановява решението си при съобразяване на Закона за въвеждане на еврото в Р България.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски пред въззивния съд има въззиваемата страна-ищец.

Пред СГС ищецът е заявил претенция за разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 200 лева. Настоящият състав на съда намира, че разноски за юрисконсултско възнаграждение не следва да се присъждат, тъй като ищецът е депозирал бланкетен отговор на въззивната жалба и бланкетна молба с която е оспорил въззивната жалба като неоснователна. Поради това съдът намира, че защита от юрисконсулт реално не е осъществена пред настоящата инстанция, поради което липсва основание да се приложат разпоредбите на чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с НМРАВ, поради което и съдът не присъжда юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4936/19.03.2024г., постановено по гр.дело № 14265/2023г. по описа на СРС, 42-и състав, допълнено по реда на чл. 248 ГПК с определение № 20634/09.05.2025г., в частта, в която е уважен предявеният от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, срещу ответника Б. К. Д., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата 129.12 евро (252.53 лева) – мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 15.11.2022г., начислена върху главница от 1 294.20 лева, представляваща цена на доставена в 4 периода от 01.08.2019г. до 30.04.2021г., за което вземане по ч.гр.д. № 66692/2022г. по описа на СРС, 42-и състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.

3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5