Определение № 1172 от 06.10.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1172 гр. С.З., 06.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20235500500588 по описа за 2023 година Производството е на основание чл.413, ал.2 във връзка с чл.417 от ГПК.

Настоящото въззивно производство е образувано по повод постъпила в законния 1- седмичен срок по чл.275, ал.1, изр.1 от ГПК частна жалба вх.№ 3107/17.08.2023г. от заявителя “А.С.В./АСВ/”- ЕАД, гр.С. срещу негативната за него част от Разпореждане и Заповед № 257/15.08.2023г. по ч.гр.д.№ 471/2023г. по описа на РС- гр.Р., обл.С., с което е било частично отхвърлено писменото му Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК вх.№ 19299/26.07.2023г. в РС- С.З. в размер на общо 268, 89 лв. за законната лихва върху главницата. Частният жалбоподател излага подробни фактически и правни съображения за неправилност и незаконосъобразност в обжалваната част на първоинстанционния акт, и моли въззивният съд да отмени обжалваното от него Разпореждане и да постанови издаването на исканата Заповед за изпълнение за претендираните суми, със законните последици. Счита, че в това заповедно производство той, като кредитор не следва да доказва фактическите твърдения, на които основава претенцията си, а заповедният съд следвало да направи проверка единствено дали в договора за кредит/заем има неравноправни клаузи и затова е необходимо да разполага с договора за кредит/заем. Той нямал законово право и задължение да проверява дали вземането съществувало, с изключение на вмененото му задължение по чл.411, ал.2 от ГПК да следи дали искането му като заявител не противоречало на закона и на добрите нрави, включително и дали не се основало на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е била налице вероятност за това. Преценката дали искането противоречи на закона или е в противоречие с добрите нрави е ограничена до информацията, съдържаща се в самото заявление, респ. дали 1 искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител- до информацията, съдържаща се в потребителския договор и приложимите общи условия. Счита, че тази норма не можело да се тълкува разширително. Поради което заповедния съд не проверявал по същество основанието, въз основа на което е възникнало вземането, а се проверявало единствено и само наличието на правен спор относно вземането, като изключенията от това правило били изрично предвидени в чл.41, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК. Заявява, че за разлика от исковото производство, заповедният съд не разполагал с правомощия да преизчислява дължимата лихва за забава, за която заповед също следва да бъде издадена, като в това заповедно производство РС не бил овластен да извършва проверка за правилността на изчисленията на законната лихва за забава, а това следва да стане в рамките на евентуално бъдещо исково производство. Тези твърдения обаче не следвало да са подкрепени с доказателства. Претендира и направените от него в настоящото производство разноски.

Въззивният съд, като взе предвид събраните до момента по делото документи, като обсъди доводите в частната жалба и се съобрази с приложимите материалноправни и процесуални норми, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законния 1- седмичен срок от легитимирано да обжалва лице/заявител/, поради което тя е процесуално допустима и по нея въззивният съд следва да се произнесе по същество на направеното оплакване.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано първоначално пред РС- гр.С.З. по писмено Заявление от 27.07.2023г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за няколко отделни вземания, като обжалвания отказ на втория РС- гр.Р., обл.С. е постановен за всички направени в него искания за заплащания на лихви.

Съгласно императивната норма на чл.33, ал.2 от ЗПК обезщетението за забава е в размер не повече от размера на съответната законната лихва, поради което заповедния РС правилно е редуцирал претенцията за пърично обезщетение за забава с а м о до размера на законната лихва , която при обезщетение за забава в размер на 1 554, 20 лв., обезщетението за забава е в размер на законната лихва от точно 268, 89 лв.

Наред с това съгласно задължителното за страните по делото и за всички съдилища в страната съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ относимо по казуса т.4г, абзац 3 от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС- С., когато частното правоприемство на кредитора се основава на договор за цесия/за какъвто се твърди в процесния казус/, за прехвърлянето на вземането следва да има преки или косвени доказателства към заявлението и задължително прехвърлянето на вземането е следвало да бъде съобщено на длъжника, за което липсват каквито и да са данни по делата- видно от материалите по първоначално образуваното ч.гр.д.№ 3109/2023г. по описа на РС- гр.С.З. и на впоследствие новообразуваното ч.гр.д.№ 471/2023г. по описа на РС- гр.Р., обл.С.. За това само се споменава в т.12, абзац 1, изр.последно от Заявлението/л.2, стр.2, изр.последно от първоначалното ч.гр.д.№ 3109/2023г.

2 по описа на РС- С.З./, че е станало с изх.№ от 20.07.2022г., но по делата липсват каквито и да са данни уведомлението да е било връчено и доведено до знанието на длъжника.

С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че в обжалваната от заявителя/нов кредитор/ изцяло негативна за него част Разпореждане на заповедния съд се явява мотивирано, законосъобразно и правилно, макар и с малко по- различни мотиви и на други фактически и правни основания.

Поради което ч.жалба следва да се остави без уважение, със законните последици, като се потвърди изцяло атакуваното Разпореждане.

В настоящото въззивно производство не следва да се присъждат разноски, тъй като се развива без участието на длъжника.

Това въззивно Определение е окончателно и не подлежи на понататъшно обжалване пред по- горен съд.

Ето защо воден от горните мотиви и на осн. чл.413 и чл.417 от ГПК във връзка с чл.10а, ал.2 и ал.4 и чл.33, ал.1 от ЗПК, въззивният ОС- С.З.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло в атакуваната му отхвърлителна част Разпореждане и Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 257/15.08.2023г. по ч.гр.д.№ 471/2023г. по описа на РС- гр.Р., обл.С..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3