Решение № 6742 от 07.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6742 гр. София, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Христова

Членове:

Пламен Колев

Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Въззивно гражданско дело № 20251100512093 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Дженерали застраховане“ АД срещу разпореждане от 23.09.2025г. на ЧСИ А.Д. по изпълнително дело № 20258530400974, с което е отказано намаляване на приетите за събиране разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение, търсено на основание чл.38 от Закона за адвокатурата, от 4414 65 лева на 240.00 лева.

Жалбоподателят намира постановлението за неправилно. Посочва, че е заплатил вземането на взискателя по изпълнителното дело на 24.09.2025г., което било в срока за доброволно изпълнение, поради което дължимото на пълномощника на взискателя адвокатско възнаграждение следвало да се определи в размер на 240.00 лева с ДДС по чл.10, т.1 от Наредба за възнаграждения за адвокатска работа, т.е. само за образуване на изпълнителното дело, но не и по чл.10, т.2 от Наредбата, тъй като не са били извършвани никакви последващи действия за събиране на дълга. Излага съображения, че удовлетворяване интереса на кредитора е бил гарантира както с оглед задължението на застрахователя да поддържа финансов резерв за гарантиране изплащане на застрахователни обезщетения, което подлежи на контрол, така и поради факта, че вземането е обезпечено от Гаранционен фонд, тъй като е за обезщетение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Ето защо, не е имало основание за предприемане на каквито и да било действия за събиране на дълга, а непогасяването му незабавно след влизане в сила на съдебното решение е било препятствано от взискателя, който не е посочил банкова сметка за плащане на обезщетението, открита на името на непълнолетния правоимащ, каквото изискване е въведено с оглед обезпечаване интереса на непълнолетния, поради което плащане по клиентска сметка на адвокат или по сметка на законен представител било недопустимо.

1

Взискателят счита, че няма основание за отмяна на разпореждането, тъй като законът не забранявал определяне на възнаграждение по чл.38 ЗА в размер, надвишаващ минималния праг по НВАР.

В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК съдебният изпълнител е дал хронология на развитие на делото, но не се е ангажирал със становище. В обжалваното разпореждане е посочил, че не е налице прекомерност на определеното и прието за събиране адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди данните по делото и изложените доводи, намира следното:

Частната жалба е депозирана в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна:

Изпълнителното дело е образувано по молба на М.П. М. в качеството му на законен представител на малолетната Е.М. П., за вземане, присъдено й по гр.д.№ 737/2023г. на ОС – Велико Търново и съставляващо обезщетение за претърпените от нея болки и страдания от травматични увреждания при ПТП, причинено от застрахован в „Дженерали застраховане“ АД водач на МПС. Изпълнителният лист е бил издаден на 27.08.2025г. Молбата за образуване на изпълнителното дело е била депозирана на 02.09.2025г. чрез адв. С.И., за когото е представено пълномощно по чл.38 ЗА. С разпореждане от същата дата ЧСИ А.Д. е образувал изпълнително дело и е наложил запор на банковата сметка на застрахователя в „Уникредит Булбанк“ АД с оглед възложените му от взискателя правомощия по чл.18 ЗЧСИ. Със същото е приел за събиране разноски за адвокатско възнаграждение за пълномощника на взискателя в размер на 4414.65 лева. Поканата за доброволно изпълнение е получена от „Дженерали застраховане“ АД на 05.09.2025г. На 11.09.2025г. е направено възражение за прекомерност на разхода за адвокатски хонорар за изпълнителното производство по реда на чл.78, ал.5 ГПК., връчено на взискателя за становище, каквото е постъпило от адв.И. на 18.09.2025г. На 23.09.2025г. съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението на длъжника за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение. На 24.09.2025г. длъжникът е заплатил вземането на взискателя, като преводът е осъществен по сметка на съдебния изпълнител от обслужващата банка въз основа на запорно съобщение, получено на 09.09.2025г.

По делото няма представени доказателства, че взискателят е предоставил банкова сметка за плащане на обезщетението, която да е открита на името на правоимащия, нито такива относно провеждани срещи с представители на застрахователя с оглед осигуряване на възможността за плащане на присъденото обезщетение на пострадалия преди образуване на изпълнителното дело и то в рамките на краткия период от издаване на изпълнителния лист – 27.08.2025г., до образуване на изпълнителното дело – 02.09.2025г.

От правна страна:

Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя, чрез упълномощен адвокат, като с нея са били възложени на съдебния изпълнител действията по чл.18 от ЗЧСИ. За така депозираната молба на взискателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 лева без ДДС – чл.10, т.1 от НМРАВ. Задължението е погасено в срока за изпълнение на запорното съобщение до обслужващата застрахователя банка. В този смисъл, не са налице основания за признаване на разход за адвокатско възнаграждение на взискателя в по-голям размер.

2

От страна на адв.И. не са били предприемани никакви други действия за удовлетворяване на паричното вземане, освен подаването на молба за образуване на делото. Действително, че посоченият в чл.10, т.1 от Наредбата размер на възнаграждение е минимален праг, поради което адвокатското възнаграждение може да го надхвърля, но правило в процеса е на насрещната страна да се възлагат само тези разноски, които са били необходими за упражняване на правата, така че да не се стига до неоснователно обогатяване. По тази причина за извършвани действия по принудително събиране възнаграждението се определя без оглед на материалния интерес.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ОТМ ЕН Я по жалба на „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК 030269049, разпореждане от 23.09.2025г. на ЧСИ А.Д. по изпълнително дело № 20258530400974, с което е отказано намаляване на приетите за събиране разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение, търсено на основание чл.38 от Закона за адвокатурата, като вместо това постановява:

НАМАЛЯВА приетото за събиране адвокатско възнаграждение от 4414.65 лева на 240.00 лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3