Решение № 41 от 06.02.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Пловдив, 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20225001000734 по описа за 2022 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Г.Ф. – **** Булстат ********* – чрез неговия пълномощник адв. С. М., със съдебен адрес: **** против решение №260080 от 15.07.2022г., постановено по т.д. №96/2020г. по описа на Окръжен съд – С.З., в частта, с която е осъден Г.Ф. – **** Булстат ********* да заплати на А. Щ. Ю. ЕГН ********** и на И. М. Ю. ЕГН **********, и двамата от **** по 200 000 лева на всеки един от тях, частично от 250 000 лева- обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на сина им Ю. А. Щ. в резултат на ПТП от 14.10.2019 г., ведно със законната лихва върху сумите от 13.02.2020 г. до окончателното им изплащане.

В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и за нарушение на материалния закон. Жалбоподателят счита, че чрез събраните гласни доказателства ищците не са доказали вида, характера и интензитета на претърпените от тях неимуществени вреди. За необоснован счита извода на съда за допуснато нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП от водача 1

Ю. А., доколкото в обжалвания акт липсва конкретизация на това в какво точно се изразява нарушението, чрез кои свои действия го е осъществил.

Счита за недоказана противоправността в поведението на делинквента.

Намира, че единствено обсъденото от Окръжния съд постановление за прекратяване на наказателното производство, поради смърт на делинквента, не се ползва с доказателствена сила и липсва установена причинноследствена връзка между неговото поведение и вредите. Счита, че съдът неправилно не е уважил направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, след като е намерил, че пострадалият е пътувал без поставен обезопасителен колан. Счита, че изводите, че до разкъсване на вътрешните органи би се стигнало и при поставен такъв, имат характер на предположения, а съдебният акт не следва да се основава на такива. Намира, че пострадалият е допринесъл за вредите Намира за недоказани в пълен обем и претърпените неимуществени вреди. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск, респ. да определи размер на съпричиняване поне 75 % и с него да намали обезщетението.

Въззиваемите страни А. Щ. Ю. ЕГН ********** и на И. М. Ю. ЕГН **********, и двамата от **** – чрез адв. П. К. с писмен отговор изразяват становище за неоснователност на жалбата на Г.Ф. – гр. С.. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА за осъщественото от нея безплатно процесуално представителство и защита на ищците пред въззивната инстанция.

Третото лице – помагач Ю. О. Д. – чрез особения представител адв. Р. Г. изразява становище за допустимост и основателност на жалбата на Г.Ф. – С..

Третото лице – помагач В. Ю. А. не изразява становище по жалбата.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл. 557 ал.1 т.2, б. „а“ от Кодекса за застраховането.

Ищците А. Щ. Ю. ЕГН ********** и на И. М. Ю. ЕГН **********, и двамата от **** твърдят, че на 14.10.2019 г., около 01:00 часа по ПП *-* км ***+***, е настъпило пътно – транспортно произшествие, при което е починал сина на ищците Ю. А. Щ.. Твърдят, че автомобилната катастрофа е 2 причинена от Ю. В. А. при управление на лек автомобил „М. * *** *“ с peг.

№ ** **** **. Твърдят, че ПТП е причинено от водача А., поради нарушаване на правилата за движение по пътищата – управление на автомобила с несъобразена скорост и навлизане в лентата за насрещно движение. Твърдят, че смъртта на сина им е пряка и непосредствена последица от пътно транспортното произшествие. Твърдят, че вследствие на причинената смърт на Ю. А.ов Щ. са понесли и понасят неимуществени вреди – шок, силна тъга, болка от загубата, скръб, която не утихва. Твърдят, че към датата на ПТП за лек автомобил „М. * *** *“ с peг. № ** **** ** не е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”, което обосновава насочването на претенциите им към Г.Ф.. Твърдят, че са заявили своите претенции пред Ф. с молби от 22.11.2019г., който е образувал преписки по щета, но с Решение от 13.02.2020г. е отказал заплащане на обезщетение за неимуществени вреди като не е определил и заплатил такова.

Молят съда да осъди ответника Г.Ф. – **** Булстат ********* да заплати на А. Щ. Ю. ЕГН ********** и на И. М. Ю. ЕГН **********, и двамата от **** по 200 000 лева на всеки един от тях, частично от 250 000 лева- обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на сина им Ю. А. Щ. в резултат на ПТП от 14.10.2019 г., ведно със законната лихва върху сумите от 21.10.2019 г. до окончателното им изплащане , както и разноските по делото.

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА на адв. К. за осъществено безплатно процесуално представителство на ищците.

Ответникът Г.Ф. – **** Булстат ********* оспорва предявените искове.

Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”. Оспорва механизма на настъпване на ПТП. Твърди липса на противоправност в действията на водача. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, който твърди да е бил без поставен предпазен колан, както и че се е съгласил да пътува при алкохолно/наркотично повлиян водач, за който е знаел, че е употребил алкохол/наркотични вещества и с когото заедно са употребили алкохол/наркотични вещества непосредствено преди ПТП. Оспорва началния момент, от който се претендира заплащане на законна лихва. Твърди, че е изискал представянето на допълнителни доказателства за преценка основателността на претенциите, но такива не са били представени от 3 ищците.

Третото лице – помагач Ю. О. Д. – чрез особения представител адв. Р. Г. изразява становище за неоснователност на исковете като намира, че претенциите са много завишени по размер.

Третото лице – помагач В. Ю. А. – чрез особения представител адв. В.

З. изразява становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва механизма на ПТП. Намира претенциите за завишени по размер.

Видно от представените молби с вх. №24-01-754 от 22.11.2019г. и вх.

№24-01-754-2/22.11.2019г., ищците А. Щ. Ю. и И. М. Ю. са заявили своите претенции пред Г.Ф. за определяне и заплащане на обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от тях, вследствие смъртта на сина им Ю. А. Щ.. С писмо изх. №24-01-754/13.02.2020г. и с такова с изх. №24-01-7542/13.02.2020г. Г.Ф. уведомява ищците за взетото решение на УС на Ф., с което отказва изплащане на обезщетение по отправените претенции, позовавайки се на липса на допълнително изискани документи и влязъл в сила акт на компетентен орган срещу сочения за виновен водач, данни за резултата и хода на воденото досъдебно производство, протокол за оглед на местопроизшествие, ведно със схема и фотоалбум и копия от всички експертизи, изготвени на досъдебното производство. От цитираните молби и писма - отговор може да се направи извод, че ищците са отправили писмени претенции до Г.Ф. – гр. С. за заплащане на обезщетение. С писмото от 13.02.2020г. застрахователят е отказал да изплати такова на ищцата. Горното води до извод за наличие на предпоставките по чл.558 ал.5 във връзка с чл.380 от КЗ относно допустимостта на исковете на ищците против Ф.. Не може да се приеме твърдението за само формално спазване на процедурата, доколкото изискваните писмени документи са такива, за съществуването на които Ф. би могъл да получи информация и по друг път. Съгласно чл.558 ал.5 от КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, ако Г.Ф. не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение, като се прилага и чл. 380 от КЗ. В случая Ф. е отказал заплащане на обезщетение.

Видно от представеното Постановление за прекратяване на наказателното производство от 26.02.2021г. по преписка №6428/2019г. по 4 описа на ОП – С.З. по същата са събрани данни, че водачът Ю. В. А. е осъществил престъпния състав на чл.343 ал.3 б. „б“ вр. чл.342 ал.1 от НК като виновно е допуснал настъпването на ПТП като неправомерно е навлязъл в насрещната лента за движение, поради управление с висока скорост над максимално разрешената или друга причина от субективен характер, с което по непредпазливост е причинил смъртта на 5 лица, сред които и сина на ищците. Наказателното производство срещу така установения виновен водач е прекратено, поради неговата смърт. Цитираното наказателно постановление не е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието и не установява противоправността и виновността на дееца.

За процесното ПТП е съставен и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 15.10.2019г. Документът е съставен и носи подписа на длъжностно лице - посетилия произшествието и извършил оглед автоконтрольор при РУ - К. Видно от същия водачът на лек автомобил „М. * *** *“ с peг. № ** **** ** Ю. В. А., поради движение с несъобразена скорост внезапно навлиза в лентата за насрещно движение и блъска челно лек автомобил А. ** *-*, с водач Л. У.. Съгласно чл.179 от ГПК о фициален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Протоколът за ПТП, издаден от органите на МВР, е официален свидетелстващ документ и има обвързваща доказателствена сила относно фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице. Тази доказателствена сила се отнася до установяване, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. В случая ответникът не оспорва автентичността на Акта за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя или реда по който е съставен акта. Той не ангажира доказателства за оборване на материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП. Ето защо тя следва да бъде зачетена като се приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в протокола. В този смисъл е и постановеното в производство по чл.290 от ГПК Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК.

Не се спори относно обстоятелството, че за лек автомобил „М. * *** *“ с peг. № ** **** ** към датата на ПТП не е била сключена застраховка „Гражданска отговорност. Това се установява и от представената справка от 5

„Г.Ф.“ /стр.13 от делото на ОС/. Съгласнво чл.557 ал.1 т.2 б. а от КЗ Г.Ф. изплаща на увредените лица от Ф. за незастраховани МПС обезщетения за: имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени: на територията на Р.Б. на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Следва да се приеме наличие на предпоставките по чл.557 ал.1 т.2 б.а от КЗ, обуславящо ангажиране отговорността на Г.Ф. за причинените от незастрахования водач вреди на ищците.

Във връзка със спора между страните относно причината и механизма на ПТП, относно противоправното поведение водача на лекия автомобил М. и направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат са допуснати съдебни автотехнически и медицинска експертизи, както и комплексна техническа и автотехническа експертиза.

От заключенията на експертите, които съдът намира за непротиворечиви, се установява, че от техническа гледна точка причината за настъпване на ПТП е навлизането на лекия автомобил „М.“ в лентата за насрещно движение, при наличие на насрещно движещо се МПС. Лекият автомобил „М.“ в зоната на прав и равнинен участък след разклона за с. Х., със скорост от около 136 км/ч и опасна зона за спиране около 180м., навлиза в лентата за насрещно движение. В този момент на около 115 метра от него и в насрещната за л.а. „М.“ лента за движение се движи л.а. „А. **“ *-*, управляван от Л. У. със скорост на движение около 55 км/ч и опасна зона за спиране 45 метра. Между двата автомобила настъпва удар като мястото на удара се намира изцяло в лентата за движение на л.а. „А. **“. Към момента на удара и двете МПС са разположени в лентата за движение на л.а. „А. **“.