Решение № 813 от 26.09.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./……..09.2019 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на девети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

ДИАНА МИТЕВА при секретар Албена Янакиева като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1180 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по приети за разглеждане като ТЪРГОВСКИ СПОР евентуално съединени искове, предявени от „***“ ЕООД, ЕИК *********, гр.

София, бул. Витоша № 90 ет. 5 ап.6, представлявано от управител В.А., чрез пълномощника си адв. Ж. *** срещу „***“ООД ЕИК148053729 гр. Варна, Приморски парк, ул. Вярност № 23-25 представлявано от управител С.П., чрез пълномощника си адв. П. *** офис 1 както следва:

1. за установяване на нищожност на клауза, представляваща уговаряне на допълнително плащане от 145 932,79 евро над цена за прехвърлено право на собственост на недвижим имот, прието от кредитора като окончателно плащане на претендираното пред съд остатъчно задължение по договор за заем, уговорена в споразумение от 30.12.2011г. и утвърдена като част от съдебна спогодба по т.д. 5502/2011г на СГС, поради договарянето й без основание, 2. евентуално за унищожаване на същата клауза от спогодбата поради договарянето и потвърждаването й пред съда при заплашване на представителя на длъжника от представителя на кредитора.

Ищецът основава претенцията си на безспорни твърдения за обстоятелствата по сключване на процесната сделка като предварително постигнато споразумение за уреждане на съдебна претенция, предявена от ответното дружество за връщане на остатъчна главница от предоставен заем и договорени по него лихви в сборен размер от 730 639,56 евро. Сочи, че след като подписали две споразумения за уреждане на претенцията чрез прехвърляне на собственост на два недвижими имота на 23.12.2011г, с договорена стойност от по 395 932,79 евро, съответно на всяка от двете половини от признатото задължение, на същата дата била сключена окончателна нотариална сделка за единият от имотите, а за другия имот нотариалният акт е следвало да се сключи на 30.12.2011г. Вместо да довършат така уговореното изпълнение обаче, същите страни се договорили отново за уреждане на остатъка от задължението, като вместо по-рано посочената стойност, се съгласили вторият имот (жилищна сграда с двор в с. Круша) да се приеме от кредитора за погасяване само на част от дълга, а за пълното уреждане на отношенията длъжникът да изплати и остатък от 145 932,79 евро в срок от три години при допълнителна клауза за обратно изкупуване на този имот при условие на прехвърляне вместо него и дължимото доплащане на друг апартамент, предмет на неприключил съдебен спор. За тази по-ниска стойност бил сключен нотариалния акт на 30.12.2011г, а споразумението (но без условната клауза) е било потвърдено и като част от спогодбата на страните, с която е десезиран съда, разглеждащ исковия спор за паричния дълг по т.д.5502/11г на СГС.

Спорът между страните се концентрира в доводите им за валидност на тази спогодба като основание за събирането на дълга от 145 932,79 евро, предприето от кредитора „***“ООД след снабдяването му с изпълнителен лист на 13.09.2016г.

По първата си претенция ищецът обосновава порока на сделката с две различни групи твърдения. На първо място твърди, че установените в съглашенията задължения не съответстват на действителните уговорки на страните относно пораждане на дълга.

Сочи, че управителката на дружеството е получила парични средства от ответника не като заем, а целево за договаряне на сделки, които са й били възложени от лицата, контролиращи ответника(управител и собственик). Твърди, че според първоначалните уговорки, получените суми само привидно са били оформени като лихвоносен заем, но не са били използвани за нуждите на предприятието на ищеца, а за изпълнение на организирани пряко от привидния заемодател сделки по придобиване на 6 луксозни недвижими имоти, които привидния заемател е сключил от свое име, но чрез лица овластени от прикрития доверител. В последствие, всички приходи от организираните също чрез представители, привидно овластени от ищеца, но изпълняващи нареждания на ответника, препродажби на тези имоти (пряко или чрез прехвърляне на дялове от дъщерните дружества в които са били апортирани), били отчитани на прикрития доверител като банкови преводи и привидни разписки за връщане на главницата от симулирания заем. Твърди, че привидността на заема изключва начисляването на лихви по него, така както са били водени и счетоводните разчети между страните. Сочи, че с всеки отчет е била намалявана главницата, като с последното прехвърляне на собственост върху двата недвижими имота по споразумението от 23.11.2011г. получената стойност от кредитора дори е надхвърлила първоначално предоставеното финансиране и допълнителен остатък на задължението на довереника за какъвто и да е отчет, прикрит като привидно задължение за остатък от главница или лихва по договор заем, не е съществувало.

Твърденията за привидност на първоначалното сделка са изрично оспорени от ответника, който се позовава на изявената в писмените договори между страните изрична воля за предоставяне на заем срещу лихва, както и последователно потвърждаване на това правоотношение в следващите споразумения между страните и осчетоводяването на задълженията по заема с лихви от самия заемополучател.

Оспорени са и твърденията за контролирана дейност на привидния заемополучател, като ответникът сочи, че поведението на ищеца по извършването на посочените сделки, включително и породените от спорове с клиентите му, индикира именно автономните решения на управителя А. по управление на търговията, а не подчинение на нареждания на прикрит доверител. Сочи, че придобитите с получения заем имоти са били апортирани в други, контролирани само от ищеца дружества и разпоредени чрез пълномощник, който не е бил във връзка с ответника, а самостоятелно сключена от ищеца сделка е породила съдебен процес. Счита, че с отразяване в счетоводството си на суми по разчетите с ответника, макар и по неясно записано основание, заемополучателят е потвърдил именно размерите на задълженията за главница и допълнително начислени и фактурирани по заема лихви, общо установени с първото споразумение от 23.11.2011г и уредени окончателно с оспорената част от съдебната спогодба.

На второ място ищцата евентуално сочи, че дори и договарянето на лихвоносния заем да не симулативно, от съдържанието на второто споразумение от 30.12.2011г не може да се извлече каквато и да е причина за промяна на вече окончателно уредените отношения между страните с по-рано договорено на 23.11.2011г пълно удовлетворяване на кредитора. Същевременно възпроизвеждането в съдебната спогодба на допълнителното парично задължение като остатък от спорния дълг е следвало пълното изпълнение на постигнатото първоначално споразумение за даване на два имота срещу целия дълг, без да е обоснована каквато и да е причина за пораждане на допълнително плащане.

Твърденията за окончателен характер на първото споразумение са изрично оспорени от ответника, който се позовава на продължаване на преговорния процес поради неадекватност на първоначално предложената стойност на недвижимия имот в с. Круша. Сочи, че в първоначалното споразумение от 23.12.2011г, цената е била определена само от прехвърлителя-длъжник в размер значително надхвърлящ пазарна стойност на имота, но след възражение от собственика на дружеството –кредитор (тогава Алексей М., пребиваващ в чужбина), изявено в общ разговор с него по телефон между представителите на насрещните страни непосредствено след финализиране на първата част от сделката, преговорите били възобновени, като длъжникът е предложил два варианта, заместващи паричното плащане – прехвърляне на същия недвижим имот с доплащане от 145 932,79 евро или прехвърляне на все още спорен апартамент, за който страните са постигнали съгласие, че стойността му е достатъчна за покривана на целия остатък от дълга, при условие, че правата на длъжника се стабилизират след края на съдебния спор.

Именно тези алтернативни варианти на даване вместо изпълнение били и договорени на 30.12.2011г, с клауза за обратно изкупуване на селския имот и отпадане на допълнителното парично плащане, съответно и въз основа на това споразумение на същата дата е била прехвърлена окончателно и собствеността в с. Круша.

Ответникът сочи, че причината за второто споразумение е била именно изравняване на стойностите на алтернативно предложеното изпълнение, като нуждата за такова възникнала поради действителната стойност на селския имот, ненадхвърлящ пазарна цена от 10 000 евро, постигната при сделка с купувач през 2016г.

Ищецът е оспорил твърденията за продължаване на преговорния процес след намеса на собственик на капитала на кредитора, като сочи, че причина за това е била само липсата при първото споразумение на изискуемата за нотариална сделка документация за втория имот. Позовава се на добросъвестно оповестено състояние на имота, предложен за пълна компенсация в първото споразумение и възприемането на всички обстоятелства позволяващи на представителя на ответника да оцени размера на получаваната престация преди договарянето на по-високата стойност.

По втората

ЕВЕНТУАЛНО ПРЕДЯВЕНА претенция ищцовото дружество твърди, че спрямо управителката на дружеството са били отправени преки заплахи за причиняване на злини на децата и внуците й в офиса на нотариуса в деня, в който е следвало да довършат с изпълнение втората част от споразумението от 23.11.2011г. Тъй като заплахите са й били отправени грубо и след като заплашващият я управител на ответника С.П. й бил отнел телефона, за да не може да търси помощ и съвет, тя ги е възприела сериозно и поради страха за близките си е подписала предварително подготвените от заплашващия я документи, като е потвърдила и волята си като представляващ дружеството пред нотариуса, за допълнително задължаване за плащане на сума, която не е считала за дължима. Заплахите са били отправени спрямо нея от същото лице и преди подписването на спогодбата в съда, където е била предупредена да мълчи за предходното споразумение и да потвърди само второто, съдържащо паричното задължение, за да не й се случи нещо лошо. Същото лице е продължило да подновява заплахите си и през следващите години, като към момента на настъпване на отложения падеж по спогодбата заплахите зачестили, като били отправени не само от С.П., но и от неизвестно за нея лице чрез текстови съобщения за причиняване на злини на децата й, получавани на мобилния й телефон. Това я мотивирало да потърси съдействие от прокуратура и полиция, които започнали разследване по ДП № 1125/2016г., а полицейското наблюдение върху заплашващото я лице й позволило да подготви и защитата си по този иск.

Ответното дружество оспорва изцяло тези твърдения. Възразява за изтекла давност, като се позовава и на признатите в хода на разследването обстоятелства от подалата сигнала А. за начало на заплахи едва през 2015г. Позовава се на своите действия през същия период, насочени срещу ищеца като ответник по иск по чл. 135 ЗЗД, като счита, че именно активно предприетите срещу недобросъвестно поведение на неизправния длъжник съдебни процедури са провокирали и оплакванията за престъпно поведение на кредитора. Възразява за потвърждаване на евентуално опороченото споразумение от 30.12.2011г поведение на ищеца, изключващо опорочената му воля: окончателно прехвърляне на имота в с. Круша с нотариалната сделка в същия ден и фактическото организиране и доброволно предаване на този имот на кредитора; потвърждаването на спогодбата пред съда; общото участие на двете дружества в защитата на правата на кредитора-приобретател на апартамента по спогодбата срещу трето лице.

Ищцовото дружество репликира възражението за давност като счита, че заплахата спрямо управителката му е отпаднала едва след приемането на сигнала й за престъпното деяние на насилника, като действията й както пред нотариуса, така и пред съда са били опорочени от заплахата, а фактическите действия са били извършени в изпълнение на безспорното първо споразумение за удовлетворяване на кредитора.