Определение № 19910 от 05.06.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19910 гр. София, 05.06.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20221110167843 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на К. М. А. ЕГН ********** с предявени искове с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на неустоечна клауза, обективирана в договор за потребителски кредит №./08.04.2022 г., сключен с ответника [ фирма ] АД ЕИК . за заплащане на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за кредит №./08.04.2022 г., съгласно който получил заемна сума в размер на 800 лв. със задължение да я върне на 10 месечни анюитетни вноски. Сочи, че в процесния договор кредиторът бил уговорил, че ищецът следва в срок от три дни да предостави обезпечение, представляващо поръчителство на едно физическо лице, като били поставени множество условия за това, като при неизпълнение на това задължение се дължала неустойка в размер на 624 лв. Счита, че процесната неустоечна клауза е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, поради заобикаляне на закона – чл.19 ал.4 ЗПК, защото възнаграждението е следвало да влезе в ГПР, като общ разход за потребителя. Навежда, че по същество се начислява печалба за кредитора, надбавка към главницата, поради което е следвало да бъде включена в ГПР и ГЛП, което влече недействителност на целия договор. Моли съда да прогласи нищожността на процесната договорна клауза. Претендира разноски.

Ответното дружество депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с признава предявения главен иск за основателен и моли да бъде уважен. Оспорва ищцата да е материално затруднено лице по см. на чл.38 ал.2 ЗА.

В срока по чл.211, ал.1 ГПК ответникът предявява насрещни осъдителни искове с правна квалификация чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.240 ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД срещу ищеца по първоначалния иск за заплащане на сумата от 753,57 лв. представляваща главница по договор за кредит №./08.04.2022 г., ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба до плащането, както и за сумата в размер на 105,56 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 08.07.2022 г. до 08.02.2023 г. и мораторна лихва за забава в размер на 42,81 лв. за периода 08.08.2022 г. до 20.04.2023 г. При условията на евентуалност претендира сумата в размер на 753,57 лв. с която ответницата се е обогатила неоснователно при начална липса на основание.

1

Правна квалификация на предявените искове – чл.26 ал.1 пр.1 и пр.3 ЗЗД.

По главния и евентуалния иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 и пр.3 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между страните има сключен договор за кредит №./08.04.2022 г., с твърдените клаузи, в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице твърдените пороци, че процесните клаузи от договора са индивидуално уговорени или не нарушават значително равновесието между страните и не накърняват добрите нрави, както и плащане.

За основателността на исковете с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.240 ал.1 ал.2 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК в тежест на ищеца по насрещния иск е да установи пълно и главно пълно и главно сключването на валиден за договор за кредит №./08.04.2022 г., с твърдяното съдържание и предаване на сумата от 800 лева на ответника, като последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в претендирания размер, забавата на длъжника, както и всяко едно от вземанията си по размер.

В тежест на ответника по насрещния иск е да докаже възраженията си, както и плащане.

По евентуалния иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, т.е. че е получил конкретна по размер и основание сума, която не му се е следвала, както и липса на основание за получаване на сумите.

В тежест на ответника е при доказване на горните факти, да установи положителния факт на плащане, както и основание за получаване на сумите.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 05.07.2023 г. от 13.50 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявен насрещен иск от [ фирма ] АД ЕИК . срещу К. М. А. ЕГН ********** с правна квалификация чл79 ал.1 вр. чл.240 ал.1 и ал.2 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК и чл.86 ал.1 ЗЗД и чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД.

УКАЗВА на ответника по насрещния иск К. М. А., че в едномесечен срок от съобщението следва да подаде писмен отговор със съдържанието, посочено в призовката.

УКАЗВА на ответника по насрещния иск К. М. А., че ако в установения срок не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си: да предяви насрещен иск, инцидентен установителен иск или да привлече трето лице – помагач, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

УКАЗВА на ответника по насрещния иск К. М. А., че ако не представи в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото съдебно заседание по делото, за което е редовно призован, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, съдът може да постанови неприсъствено решение по искане на ищеца.

ПРИЕМА приложените към исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ОБЯБЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване по делото обстоятелствата, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит №./08.04.2022 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищцата сумата в размер на 800 лв. със срок на издължаване 10 месеца.

2

ОТЛАГА произнасянето по доказателствените искания на ищеца по насрещния иск за първото съдебно заседание по делото, след изслушване становището на страните.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ

ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.

УКАЗВА на страните, че ако живеят или заминат за повече от един месец в чужбина, са длъжни да посочат лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията съдебен адресат, ако нямат пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страните. Ако не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на задължението всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

На страните да се връчи на страните препис от настоящото определение, а на ищеца- и препис от отговора на исковата молба и препис от насрещната искова молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3