Решение № 668 от 04.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 668 гр. София, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Емилия Ат. Колева

Слави Г. Славов при участието на секретаря Бранимира В. И.ова Пенова като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100604774 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.

В Софийски градски съд е депозирана жалба от упълномощения защитник на подсъдимия И. К. Д. срещу присъда на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 131 състав ,от 13.06.2022г., по НОХД 4993/2020г., с която подсъдимия И. Д. е признат за виновен в това,че: В периода от 05.09.2018г. до 09.09.2018г. в гр.София , в условията на продължавано престъпление, се заканил с убийство на И. В. Т. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, както следва:

На 05.09.2018г. в гр.София,ж.к.“*******, в лек автомобил се заканил с убийство на И. В. Т., като й казал „Няма да се отървеш от мен!Ако не ми отделиш деня, за който те моля, ще те убия!“ и това заканване би могло да възбуди у И. Т. основателен страх за осъществяването му;

На 09.09.2018г. в гр.София, бул.“******* се заканил с убийство на И. В.

Т., като й казал в телефонен разговор „Отпред съм и ще те чакам, докато излезеш!Ще те убия и ще ти забия нож в гърлото!“ и това заканване би могло да възбуди у И. Т. основателен страх за осъществяването му ,поради което и 1 на основание чл.144,ал.3;вр.ал.1;вр.чл.26,ал.1 НК и чл.54 Б НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение, на основание чл.66,ал.1 НК е отложено с изпитателен срок от 3 години.

С въззивната жалба упълномощеният защитник на подсъдимия Д. атакува първоинстанционния съдебен акт с искане за неговата отмяна и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан по това обвинение, като излага в декларативен стил твърдения, че оспорената присъда била неправилна и незаконосъобразна.

Срещу същата присъда е била депозирана и жалба от повереника на частния обвинител И. Т., с която се претендира нейната/ на присъдата/ неправилност и необоснованост в частта й относно размера на наложеното на подсъдимия Д. наказание и отлагането на неговото изтърпяване, по реда на чл.66,ал.1 НК, като се иска определяне на наказание „лишаване от свобода“ в максимален размер, което да бъде изтърпяно от Д. ефективно.

В съдебно заседание по настоящото въззивно производство, проведено на 25.10.2024г. ,по време на съдебните прения пред въззивния съд , упълномощения защитник на подсъдимия Д. заявява,че не поддържа изложените във въззивната жалба доводи и искане, като в заключителните си думи моли въззивния съд да потвърди изцяло първоинстанционната присъда, която била правилна и обоснована.

Подсъдимият Д. подкрепя изказаните от неговия защитник доводи и изявление, че не поддържа въззивната им жалба, като при упражняване на правото си на последна дума заявява,че желае присъдата на районния съд да бъде потвърдена.

Повереникът на частния обвинител и самия частен обвинител Т. поддържат направеното във въззивната им жалба искане за увеличаване размера на наложеното на подсъдимия наказание, което намират за силно занижено.

Прокурорът в производството пред Софийски градски съд изразява становище, че инкриминираните деяния и авторството на подсъдимия Д. са доказани по безспорен и категоричен начин от събраната доказателствена съвкупност,която била подробно анализирана от първия съд, като наложеното на подсъдимия наказание било коректно определено по вид и размер, и с оглед на това обжалваната присъда се явява правилна, законосъобразна и 2 обоснована и като такава следва да бъде потвърдена във всичките й части.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства намери, че жалбите на упълномощения защитник на подсъдимия и на повереника на частния обвинител са допустими ,тъй като са депозирани своевременно и от легитимирани страни в наказателния процес.

Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционната присъда е постановена при правилно изяснена фактическа обстановка, която се обосновава от събраните по делото доказателства, коректно анализирани в мотивите към присъдата.

При постановяване на своята присъда първонстанционният съд подробно и коректно е анализирал всички събрани по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, която не се различава от тази описана в обвинителния акт и която всъщност не се оспорва от страните и се споделя изцяло от въззивния съдебен състав, поради което нейното възпроизвеждане и в настоящото решение е абсолютно ненужно.

Подробно описаната в обвинителния акт , пресъздадена в присъдата на районния съд и възприета изцяло и от въззивния съд фактическа обстановка непротиворечиво се установява от събраните в хода на съдебното следствие и на досъдебното производство доказателства, доказателствени средства и способи, закрепени по съответния процесуален ред в показанията на свидетелите И. Т., Н.Ф., Д. Т., И.М., С.Я., В.И., , Б.Т. и В.П., от заключенията на извършените на ДП техническа експертиза и СППЕ, а така също и от приложените по делото писмени доказателства- справка за съдимост, справка от пътна полиция, амбулаторен лист.

Въззивният съд преценява, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на събрания по делото доказателствен материал , като споделя доводите и съображенията му, отразени в мотивите към оспорваната негова присъда.

Показанията на свидетелите И. Т. и С.Я. , в качеството им на очевидци, са носители на пряка доказателствена информация за времето и мястото на извършване на инкриминираните деяния, за осъщественото спрямо И. Т. вербално посегателство и за конкретните действия на подсъдимия,чрез които 3 същия на два пъти упражнил словесна агресия срещу И. Т./веднъж в личен разговор и втори път в телефонен такъв, чието съдържание било възприето и от Я./ и за ясно изразената от Д. насоченост на тези му действия към насаждане на страх у пострадалата за нейното физическо съществуване.

Правилно районният съд е кредитирал изцяло тези показания на свидетелите И. Т. и Я.,дадени от тях в хода на съдебното следствие,както и тези депозирани от тях на ДП и приобщени към материалите по съдебното производство по съответния процесуален ред, като е съобразил ,от една страна обстоятелството,че всеки от свидетелите е последователен в позицията си и непротиворечиво излага твърденията си за възприетите лично от него действия на подсъдимия, а от друга и обстоятелството,че тези твърдения на посочените двама свидетели са в съответствие помежду си и дори взаимно се допълват. Наред с това коментираните показания на свидетелите И. Т. и С.Я. се подкрепят от показанията на свидетелите Н.Ф., Д. Т., Б.Т., И.М. и В.И., които лично възприели състоянието на И. Т. непосредствено след извършване на инкриминираните деяния и получили от нея първоначална информация за развилите се събития , за участието на подсъдимия в тях и за заявеното от последния намерение за осъществяване на бъдещи неправомерни действия срещу нейния живот, както и за изпитваните от И. Т. страхови преживявания, довели до промяна на поведението й при изпълнение на трудовите й задължения и след края на работния ден, когато същата трябвало да се прибере в дома си. Освен това показанията на свидетелите Д. Т., Б.Т., Н.Ф. и В.И. са носители на доказателствена информация и за поведението на подсъдимия Д. след инкриминираните деяния и за неколкократно осъществените от него обаждания до св.И.ова, за изнесената спрямо И. Т. при тези телефонни разговори нелицеприятна информация,както и за направеното от страна на подс.Д. демонстративно посещение пред дома на пострадалата.

Заключението на извършената по делото Техническа експертиза доставя доказателствена информация за времето, повода и съдържанието на разговорите, които И.ина Т. е провеждала с оператор на спешен телефон „112“, търсейки съдействие от полицията.

Заключението на извършената по делото СППЕ на свидетелката И. Т. обосновава обстоятелствата за нейното запазено психично здраве и за наличието на психическа годност да възприема вярно събитията и да 4 възпроизвежда фактите,при което те са настъпили. Наред с това коментираното експертно заключение аргументира извод и за интензивността и реалността на породените от деянията страхови представи у И. Т. за възможно предстоящо посегателство върху нейния живот, които изживявания не са довели да травматично разстройство на съзнанието й, поради невисокия им интензитет и притежаваните от нея много добри ресурси за справяне със стресови ситуации.

При такава фактическа обстановка, правилно установена и от районния съд, предходната съдебна инстанция напълно обосновано от правна страна е приела, че с действията си подсъдимия И. Д. е осъществил обективните и субективните признаци на състава на престъпление чл.144,ал.3;вр.ал.1;вр.чл.26,ал.1 НК.

От обективна страна безспорно се установява, че на 05.09.2018г. в гр.София,ж.к.“*******, в лек автомобил отправил закани към И. В. Т., като й казал „Няма да се отървеш от мен!Ако не ми отделиш деня, за който те моля, ще те убия!“ и на 09.09.2018г. в гр.София, бул.“******* се заканил на И. В.

Т., като й казал в телефонен разговор „Отпред съм и ще те чакам, докато излезеш!Ще те убия и ще ти забия нож в гърлото!“.

Посочените обстоятелства са съставомерни признаци от обективната страна на състава на престъплението по чл.144,ал.3;вр.ал.1 НК,тъй като гореописаните действия на подсъдимия Д. са били годни и обективно са били насочени към това да породят страхови представи у И.ина Т. за предстоящо неблагоприятно за нея събитие,което би засегнало нейния живот и би застрашило физическото й оцеляване и така да бъде мотивирана Т. да осъществи желани от Д. промени в своето поведение и конкретно в контактите и отношенията си с него. В конкретния случай, на 05.09.2018г. и на 09.09.2018г., на посочените места в гр.София, отправените от страна на подс.Д. закани спрямо И.ина Т. недвусмислено сочат на декларирано от страна на подсъдимия обещание за бъдещо лишаване от живот за свидетелката.

Категоричността на тези закани , местата и начина на отправяне на заплашителните изрази и демонстрираните от страна на подсъдимия упоритост, изобретателност и последователност при упражняване на недопустим натиск върху свидетелката Т. аргументират обстоятелството, че заканването е от характер да възбуди основателен страх у заплашената, за 5 тяхното /на заканите/ предстоящо осъществяване. Изтъкваното от защитата обстоятелство за съществуващите между Д. и Т. предходни близки /служебни и/или приятелски, а може би и интимни/ отношения с известна продължителност и несъмнено негативната позиция на подсъдимия спрямо развитието/прекратяването/ на тези отношения, не изключва съставомерността на отправяните от него закани по чл.144,ал.3;вр.ал.1 НК.

Това е така,тъй като от значение за съставомерността на деянията е единствено това, че такива закани са били отправени и възприети лично от Т. и същите /заканите/ са обективно годни да породят у нея реален страх за осъществяването им и да повлияят върху свободното формиране на воля от страна на пострадалата за определяне начина й на живот и реално са били насочени към постигане на именно такава промяна. В конкретния случай без съставомерно значение е и обстоятелството по чия инициатива поддържаните между Т. и Д. предходни взаимоотношения, независимо от техния характер и съдържание,са били едностранно преустановени. От значение е единствено това,че исканата от подсъдимия промяна в тези взаимоотношения и в поведението на Т. е била преследвана от Д. по недопустим начин и с неправомерни средства.

От субективна страна подсъдимия И. Д. е извършил всяко от деянията при форма на вина пряк умисъл – съзнавал е съдържанието на отправяните от него закани спрямо Т., тяхното възприемане от нейна страна и за породения у последната действителен страх за осъществяването им , като пряко е целял настъпването на този престъпен резултат.