Решение № 376 от 29.03.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 376 гр. Плевен, 29.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Х. Ст. Томов при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА като разгледа докладваното от Х. Ст. Томов Гражданско дело № 20244430100011 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от Д. И. П. от *** против „СИТИ КЕШ“ ООД гр. София. В молбата се твърди, че на *** год. ищцата е сключила договор за потребителски кредит № *** със „Сити Кеш“ ООД, като страните са се договорили отпуснатият кредит да бъде в размер на 1 000 лв. с краен срок за погасяване 30. 12. 2021 год. Твърди се, че е било уговорено, че за кредита се дължи възнаградителна лихва в размер на 40. 05 % годишно, като в чл. 3 т. 5 от договора е бил посочен годишен процент на разходите в размер на 48. 62 %. Твърди се, че съгласно чл. 3 от договора заемът е следвало да бъде върнат на 1 месечна вноска в размер на 1 050, 06 лв. Твърди се, че в чл. 5.1 от договора страните са се договорили в срок от три дни кредитът да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, като са поставени множество условия за това. При един поръчител същият следва да получава възнаграждение в размер поне на 7 минимални работни заплати, а при двамапоне 4; поръчителите да не са кредитополучатели или поръчители по договори, сключени със заемодателя; поръчителят да няма задължения с 1 рейтинг различен от „редовен“ в Централния кредитен регистър, включително по погасени задължения; поръчителят да представи служебна бележка или друг документ за размера на получаваните трудови доходи.

Твърди се, че съгласно чл. 11 ал. 2 от договора при неизпълнение на условията по чл. 5 се дължи фиксирана неустойка в размер на 512, 94 лв.

Твърди се, че въпреки формално дадената възможност на кредитополучателя да осигури обезпечение в тридневния срок още със сключването на договора му е начислена така наречената неустойката в размер на 512, 94 лв. Твърди се, че същата е включена в погасителния план още от самото начало, като е посочено, че погасителната вноска се изменя в размер на 1 563 лв., а общото задължение ще бъде в размер на 1 563 лв. Твърди се, че към настоящия договор следва да се приложат разпоредбите на ЗПК. Твърди се, че уговорената в чл. 11 от договора неустойка противоречи на множество императивни правни норми на ЗПК, поради което на основание чл. 26 от ЗЗД е нищожна. Твърди се, че с уговорената неустойка се цели да се заобиколи предвидения максимален размер на годишен процент на разходите /ГПР/- чл.

19 ал. 4 от ЗПК. Твърди се, че това вземане формално е посочено като обезщетение за неизпълнение само и единствено с цел да не бъде включено при изчисляването на ГПР и така същият да остане под установената граница, предвидена в закона. Твърди се, че същото отговаря на всички критерии, посочени в пap. 1 т. 1 от 3ПK. Твърди се, че то представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит, известен е на кредитора и следва да се заплати от потребителя. Твърди се, че това се потвърждава и от самия погасителен план, от който е видно, че разходът за неустойка е включен и дължим още с подписването на договора. Твърди се, че е очевидно, че договарянето на този разход като неустойка има единствено за цел увеличаване възнаграждението на кредитора над максимално допустимия размер, поради което на основание чл. 21 от ЗПК тази клауза е недействителна. Твърди се, че дадената на потребителя възможност да осигури обезпечение в тридневен срок не може да обоснове обратния извод.

Твърди се, че срока е твърде кратък и е житейски логично да се предположи, че потребителите на подобен тип кредити са материално затруднени, съответно не могат нито да представят банкова гаранция, нито да осигурят поръчители с големи трудови доходи. Твърди се, че следва да се има предвид, че в ЗПК е предвидено изрично задължение на кредитора да оцени 2 кредитоспособността на длъжника. Твърди се, че с предоставянето на потребителя на заемната сума кредиторът е счел, че заемателят отговаря на критериите му за кредитоспособност, поради което изискването па допълнително обезпечение е лишено от всякакъв смисъл. Твърди се, че видно от представения погасителен план възнаградителната лихва в размер на 40. 05 % за срока на договора се равнява на 50. 06 лв., а неустойката в размер на 512, 94 лв., с което реалният ГПР става близо 3 643. 03 %. Твърди се, че определянето в договора на сумата в размер на 512, 94 лв. като неустойка за неизпълнение на задължение цели единствено заобикаляне на забраната чл.

19 ал. 4 от ЗПК. Твърди се, че така уговорената неустойка излиза и извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД е нищожна. Твърди се, че същата противоречи на закона и добрите нрави, като излиза и извън пределите на предвидената в чл. 9 от ЗЗД договорна свобода. Твърди се, че се нарушават основни принципи за справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор. Твърди се, че процесната неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, а не за същинското задължение по договора за връщане на заетата сума. Твърди се, че същата е в размер на близо 51% от предоставения заем, без да става ясно изобщо какви вреди обезщетява, след като кредиторът сам е оценил кредитоспособността на длъжника и е одобрил отпускането на кредита преди да му е предоставено обезпечението. Твърди се, че от изложеното категорично следва, че с договарянето на тази неустойка заемодателят цели единствено да се обогати. Твърди се, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26 ал. 1 пр. 2 от ЗЗД на разпоредбата на чл. 33 ал. 1 от ЗПК.

Твърди се, че в нея се предвижда, че при забава на потребител кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава.

Твърди се, че с процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за изпълнението на акцесорно задължение- недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди.

Твърди се, че подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33 ал. 1 от ЗПК. Твърди се, че подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва за недопустимо. Твърди се, че клаузата на чл. 5 от договора е изцяло 3 неравноправна и нищожна на основание чл. 143 ал. 2 т. 5 от Закона за защита на потребителите. Твърди се, че същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Твърди се, че тази клауза не е индивидуално уговорена съгласно чл. 146 от ЗЗП. Твърди се, че са налице основания целият договор за потребителски кредит да се приеме за недействителен, което по същество води до недействителност и на самата неустоечна клауза. Твърди се, че съгласно чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК договорът следва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима по кредита. Твърди се, че съзнателното погрешно посочване от кредитора на ГПР, както и непосочването на компонентите, които влизат в него, с цел заобикаляне ограниченията на ЗПК следва да се тълкува, като цялостно неизпълнение на задължението по чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, което е основание за недействителност на целия договор по чл. 22 от ЗПК. В заключение ищцата моли съда да прогласи недействителността на клаузата, отразена в чл. 11 ал. 2 от договор за потребителски кредит № ***/ *** год., предвиждаща заплащането на неустойка при непредставяне на обезпечение. Отделно от това ищцата моли съда да осъди ответното дружество да й заплати сумата от 5 лв., частичен иск от 512, 94 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № ***/ *** год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

По иска с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26 от ЗЗД.

Безспорно по делото е, че на *** год. между „СИТИ КЕШ“ ООД гр.

София като кредитор и Д. И. П. от *** като кредитополучател е бил сключен договор за потребителски кредит № ***. Видно е, че съгласно договора на ищцата е бил предоставен кредит от 1 000 лв., който е следвало да се върне на 1 месечна погасителна вноска. Видно е, че лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 40. 05 %, а годишният процент на разходите 4 е в размер на 48. 62 %. Според чл. 5 ал. 1. от договора кредитополучателят се задължава в тридневен срок от датата на сключване на договора да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: поръчител или банкова гаранция. В чл. 12 ал. 1 от договора /а не чл. 11 ал. 2 както погрешно е посочено в исковата молба/ е отразено, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение кредитополучателят дължи неустойка в размер на 512, 94 лв.

Основателен е доводът на ищцата, че така въведената клауза за неустойка е нищожна и като такава не е породила своите правни последици.

Процесната неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение на кредита чрез поръчител или банкова гаранция, като е въведен изключително кратък срок за представяне на тези обезпечения3-дневен от получаване на заемната сума, както и са въведени редица сложни условия, на които да отговаря поръчителя, в голямата си част несъобразени с конкретния размер на предоставения кредит. При съобразяване на тези характеристики следва, че неустойката очевидно не съответства на въведените й функции да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения. На първо място горното следва от това, че на кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 1 000 лв., а уговорената и начислена неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е в размер на 512, 94 лв.,т. е. в размер надвишаващ половината от главницата по кредита.Освен това неустойката се начислява еднократно и за неизпълнение на непарично задължение /компенсаторна неустойка/, т. е. неустойката не е уговорена за забава за неизпълнение на вноските по кредита и за периода на неизпълнението, поради което е изключено да се приеме, че размерът й се получава твърде висок в сравнение с дължимата сума и с реалните вреди и това се дължи на периода на неизпълнение от страна на длъжника.На практика неустойка би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски.Основното задължение на длъжника по договора за кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по събирането на задължението, но с процесната неустойка възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява обезщетителната й функция. Липсва и обезпечителният елемент, тъй като 5 изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на договорните задължения, като проверката за кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени редица правомощия да изисква и събира информация /чл. 16 и сл. от ЗПК/ и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума. С така въведеното задължение за представяне на обезпечение следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение. Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на поръчители не е определено като предварително условие за сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява като утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в предвидения 3- дневен срок от усвояване на сумата на договора за кредит, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните. Това цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката, като във всяка от периодичните вноски е включена част от нея, т. е. води до оскъпяване на кредита.Неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение на задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната престация, от която кредиторът би бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо за договора за заем задължение на длъжника, което не е свързано с изпълнение на основното задължение на длъжника по договора, а възниква впоследствие от липса на обезпечение чрез поръчителство. Претендираната неустойка противоречи и на чл. 143 ал. 2 т. 5 от ЗЗП, който предвижда забрана за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. По тези съображения съдът приема, че процесната клауза на чл. 12 ал. 1 от сключения договор за потребителски кредит № ***/ *** год.се явява нищожна и като такава не поражда права и задължения за страните по заемното правоотношение.