Определение № 9825 от 11.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9825 гр. София, 11.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20261110100547 по описа за 2026 година

Делото е образувано по искова молба на Б. Б. Х. срещу Прокуратурата на Република България.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

Възражението на ответника за нередовност на исковата молба е неоснователно, защото в нея ясно е посочено основанието на исковете – повдигнато незаконно обвинение.

Предложената от ищеца правна квалификация на исковете – независимо дали е правилна или не, не е обвързваща за съда, респ. не обосновава извод за нередовност на исковата молба.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито заседание.

Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.

Основателно е искането на страните за изискване на наказателното дело, тъй като се цели установяване на правно релевантни факти.

Ищецът е поискал допускане на двама свидетели, като излага твърдения, че те ще установяват различни факти. Искането е допустимо, относимо и необходимо, а обстоятелството, че ищецът не е посочил имена и адреси на свидетелите, не е пречка за допускането им, доколкото свидетелите са поискани в режим на довеждане.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 16.04.2026 г. от 11:15 часа, за когато ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – препис и от отговора на исковата молба и приложенията към него.

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

ДА СЕ ИЗИСКА от СРС – НО в 1-седмичен срок от получаване на съобщението да представи за послужване НОХД № 19274/2018 г. по описа на СРС, НО, 134 състав.

ДОПУСКА на ищеца ДВАМА свидетели при режим на довеждане за установяване 1 на посочените в исковата молба обстоятелства.

УКАЗВА на ищеца да осигури явяването на свидетелите в насроченото съдебно заседание, а в случай на необходимост от промяна на режима на свидетел от довеждане в призоваване незабавно да уведоми съда с посочване на три имена, адрес за призоваване и по възможност телефонен номер, както и да представи документ за внесен по депозитната сметка на СРС депозит за всеки свидетел в размер на 30 евро, така че неявяването на свидетел да не става причина за отлагане на делото.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 6 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ о т Б. Б. Х. срещу Прокуратурата на Република България за следните суми: 11 500 евро – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от повдигането на обвинение по ДП № ЗМИП-15009/2017 г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр. пр. № 4019/2017 г. по описа на СРП, за което впоследствие е оправдан с Присъда от 03.10.2022 г. по НОХД № 19274/2018 г. по описа на СРС, НО, 134 състав, ведно със законната лихва за периода от 26.06.2024 г. до окончателното плащане; 877.46 евро – обезщетение за имуществени вреди, претърпени от повдигането на обвинение по ДП № ЗМИП-15009/2017 г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр. пр.

№ 4019/2017 г. по описа на СРП, за което впоследствие е оправдан с Присъда от 03.10.2022 г. по НОХД № 19274/2018 г. по описа на СРС, НО, 134 състав, ведно със законната лихва за периода от 26.06.2024 г. до окончателното плащане. Претендира разноските по делото.

Ищецът твърди, че с Постановление от 19.01.2017 г. е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № ЗМИП-15009/2017 г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр. пр. № 4019/2017 г. по описа на СРП, за престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 НК, а с Постановление от 19.01.2017 г. на прокурор при СРП е задържан за срок до 72 часа. Посочва, че с Определение от 22.01.2017 г., постановено по НЧД № 1221/2017 г. по описа на СРС, НО, 6 състав, е взета по отношение на него мярка за неотклонение „задържане под стража“, която е продължила действието си до 08.08.2017 г., когато с Определение от 08.08.2017 г., постановено по ВНЧД № 3723/2017 г. по описа на СГС, НО, 1 въззивен състав, мярката за неотклонение е изменена в „парична гаранция“ в размер на 2 000 лв., като след внасянето й същия ден ищецът е освободен от следствения арест. Сочи, че с Постановление от 18.12.2017 г. и с Постановление от 02.08.2018 г. е извършено прецизираното му привличане в качеството на обвиняем. Заявява, че е внесен обвинителен акт срещу него за престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, пр. 2 вр. чл. 28, ал. 1 НК и въз основа на него е образувано НОХД № 19274/2018 г. по описа на СРС, НО, 134 състав, по което с Присъда от 03.10.2022 г. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение, след което с Определение от 03.10.2022 г. мярката за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2 000 лв. е отменена.

Излага, че срещу оправдателната присъда е подаден протест от СРП, но тя е потвърдена с Решение № 405/26.06.2024 г., постановено по ВНОХД № 2193/2023 г. по описа на СГС, 14 въззивен състав, респ. оправдателната присъда е влязла в законна сила на 26.06.2024 г.

Твърди, че е претърпял неимуществени вреди в личен, работен, финансов и социален аспект в резултат от воденото срещу него през продължителен период наказателно производство по обвинение за тежко престъпление, които продължават и понастоящем, а именно: интензивни и продължителни емоционални страдания, включително притеснение, хроничен стрес и страх, тревога – както заради задържането му под стража, така и за това какъв ще бъде изходът на делото, включително заради възможността да бъде приведено в изпълнение предходно условно осъждане; неудобства заради прилаганата в периода от 19.01.2017 г. до 08.08.2017 г. мярка за неотклонение „задържане под стража“ – бил поставен в изолация от своите близки и от социалната си среда, търпял ограничения, бил в невъзможност да упражнява трудова дейност и да осигурява средства за издръжка; неудобства заради необходимостта да се явява лично в откритите съдебни заседания – общо 19 бр.; несигурност 2 относно бъдещето му, която довела до трудности в изграждането на стабилна семейна среда и приятелски отношения; чувство за вина, срам и неудобство пред родителите му, тъй като стресът заради обвинението и задържането му под стража рефлектирал върху здравето им, като след задържането му получавали често хипертонични кризи и цялостно чувствали отпадналост и неразположение, което налагало оказване на адекватна медицинска грижа; прекратяване на трудовото му правоотношение с „Теринет“ ЕООД след узнаване от работодателя за воденото наказателно производство, след което имал затруднения в намирането на работа, поради което ищецът бил засегнат във финансов аспект и трябвало да разчита на финансова помощ от своите родители; засягане на доброто му име, срам и притеснение пред познати и приятели и изпадане в дълбока социална изолация поради промяна в отношението им; необходимост да напусне страната заради невъзможността да си намери работа и заради това, че станал обект на обсъждания, поради което се установил във Великобритания; цялостна промяна на ищеца като личност и невъзможност да възстанови предишния си начин на живот и доброто отношение на другите към него. Твърди, че в резултат на незаконното обвинение е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в направените от него разходи в общ размер на 877.46 евро за самолетни билети от Великобритания до България и обратно с цел присъствие в откритите заседания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Прокуратура на Република България е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва настъпването на неимуществени вреди за ищеца над житейски обичайното. Възразява за липса на причинноследствена връзка между твърдените неимуществени вреди и воденото наказателно производство. Излага, че спрямо ищеца е имало постановена условна присъда, в чийто срок е водено процесното наказателно производство, поради което счита, че ако в исковия период са търпени неимуществени вреди от него, то те са в резултат и на предишното му осъждане.

В частност оспорва трудовата заетост на ищеца да е била засегната именно от процесното обвинение, като акцентира, че Прокуратурата не е разгласявала информация за воденото срещу него наказателно производство, а трудовото му правоотношение с „Теринет“ ЕООД е прекратено по взаимно съгласие. Възразява, че евентуално такова засягане има имуществен, а не неимуществен характер. Счита, че ищецът не може да претендира обезщетение за вредите, търпени от неговите родители, поради строго личния им характер. Изтъква, че досъдебната фаза е протекла в разумен срок, като счита, че не следва да носи отговорност за продължителността на съдебната фаза, която в случая е значително по-голяма, нито за взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“, защото тя се взема от съда. Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като прекомерен. Счита, че са налице обстоятелства, сочещи на ниска степен на увреждане на ищеца. Във връзка с иска за обезщетение за имуществени вреди възразява, че не е доказано заплащането на разходи за самолетни билети от ищеца, както и че повечето полети са до Нидерландия, а не до Великобритания. Акцентира, че ищецът е заминал по своя воля в чужбина, поради което направените разходи за пътуване не са пряк резултат от обвинението. Счита, че разходите не могат да бъдат отнесени към необходимостта от явяването му в открити заседания, респ. не са сторени единствено в тази връзка. Моли за отхвърляне на исковете, евентуално – за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в по-нисък размер.

По предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните факти: 1. че срещу него е водено наказателно производство, приключило с оправдаването му с влязъл в законна сила съдебен акт; 2. настъпили имуществени и неимуществени вреди за ищеца и техния размер, респ. техния интензитет; 3. причинно-следствена връзка между воденото наказателно производство и причинените на ищеца имуществени и неимуществени вреди.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже плащане на задълженията, за което не сочи доказателства, както и обстоятелствата, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

3

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4