Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 250 от 27.10.2023, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно гражданско дело 306/2023
Вид
Решение № 250
Подписан
27.10.2023
В сила
27.10.2023
Състав
Мирослав Георгиев Маринов, Петранка Бонева Петрова, Ралица Иванова Хаджииванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 36 · Закон за пощенските услуги
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за пощенските услуги
  • чл. 3, т. 4 · Закон за пощенските услуги
  • чл. 6, ал. 3 · Закон за пощенските услуги
  • чл. 6, ал. 4 · Закон за пощенските услуги

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. Шумен, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно гражданско дело № 20233600500306 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение №297/24.04.2023 г. по гр. д. №1524/2022 г. ШРС е признал за установено, по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415 ГПК по отношение на „Йеттел ......" ЕАД, ЕИК ....., че В. Н. Й. дължи следните суми: 18,17 лева с ДДС, представляваща сбор от неплатени месечни и еднократни такси по фактури №7297385916/05.12.2019 г., фактура №7298893450/05.01.2020 г. и фактура №7300217493/05.02.2020 г., издадени въз основа на Договор за мобилни услуги №607183549/31.05.2013 г. и Допълнително споразумение №027255911/ 04.07.2019 г. към него и Договор за мобилни услуги №621533967/01.05.2019 г. и сума в размер на 158,85 лева с ДДС – лизингови вноски по Договор за лизинг от 01.05.2019 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението – 23.03.2022 г. до окончателно изплащане на вземането. Със същото решение е отхвърлил предявените по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК от дружеството срещу ответницата искове за установяване дължимостта на сумата 393,20 лева, включваща сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните),част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой) за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 607183549/31.05.2013 г. и Допълнително споразумение №027255911/ 04.07.2019 г. към него и Договор за мобилни услуги № 621533967/01.05.2019 г. Присъдени са и следващите се разноски.

Решението е обжалвано от "Йеттел ......" ЕАД в частта му, с която е отхвърлен иска за 1 установяване дължимостта на сумата от 393,20 лева, представляваща неустойки за предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги от 31.05.2013 г. и Допълнително споразумение към него и Договор за мобилни услуги 01.05.2019 г. Сочи се, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано. По отношение Договора за мобилни услуги № 621533967/01.05.2019 г. се твърди, че съдът неправилно е приел, че по делото липсват доказателства за наличието на покана по смисъла на чл. 87, ал. 1 ЗЗД от кредитора и за нейното получаване от длъжника, поради което договорът не може да се счита за прекратен, а претенцията за неустойка за основателна. Счита за неправилен извода на съда, че поканата за плащане не е достигнала до адресата. Същата била изпратена на длъжника на посочения от него адрес за кореспонденция, като била използвана универсална пощенска услуга с избран метод на доставяне до пощенската кутия на получателя, поставена на адреса на получаване, като видно от удостоверение от "Ти-Топ Куриер" АД, притежаващо лицензия за извършване на Универсална пощенска услуга, поканата за последно пращане била доставена до пощенската кутия на длъжника на адреса посочен от самия абонат при сключване на процесните договори. Твърди се, че доставянето до пощенската кутия на адреса на получателя е напълно достатъчно и отговаря на дължимата грижа, която следва да положи операторът и изявлението на кредитора следва да се приеме за достигнало до адресата. Излага се, че кредиторът не може и не следва да бъде задължаван да уведомява потребителя чрез лично доставяне на потребителя, като новата редакция на чл. 6, ал. 3 ЗПУ е неприложима към спорните правоотношения. Представеното удостоверение, изходящо от лицензирания оператор, овластен с удостоверителна компетентност, съставлява официален свидетелстващ документ, който се ползва с обвързваща материално доказателствена сила, която не била оборена в преклузивните срокове и по надлежния ред. Евентуално, ако удостоверението бъде прието, че съставлява частен свидетелстващ документ, би следвало да се кредитира с доверие, предвид липсата на доказателства за обратното. Бланкетното му оспорване, неподкрепено с конкретни твърдения или доказателства, не следвало да води до възлагане на допълнителна доказателствена тежест върху ищеца. Счита, че потестативното право на ищеца да развали договора е упражнено по надлежния ред, договорът следвало да се счита за предсрочно прекратен преди изтичане на срока поради неизпълнение от страна на абоната, респективно в патримониума на ищеца възникнало вземане за компенсаторна неустойка. Относно отхвърлената претенция за неустойка по Договор за мобилни услуги №607183549/31.05.2013 г. и Допълнително споразумение №027255911/ 04.07.2019 г. към него не се споделят изводите на съда, че уговореният между страните начин на формиране и размер на неустойката води до накърняване принципа за неоснователно обогатяване на някоя от страните по правоотношението, както и принципа на справедливост и добрите нрави, противоречи на закона и излиза извън присъщите за неустойката функции.

Процесната неустойка се формирала от два компонента: Фиксиран брой стандартни месечни абонаментни такси и ограничен по размер, който не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. Това доказвало неоснователността на крайния извод на състава за излизане извън допустимите законови 2 рамки и обуславяне на извод за неоснователно обогатяване на заявителя, както и противоречие с принципа на справедливостта. Вторият компонент от процесната неустоечна клауза – добавената разлика между стандартната цена на мобилното устройство (без отстъпка) съгласно актуалната ценова листа на оператора и преференциалната му цена, за която е сключен договора за лизинг, съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги – имал за своя основа част от стойността на ползваните отстъпките за предоставено на потребителя устройство, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги в случай, че устройството е било предоставено на лизинг. Сочи се, че съдържанието на неустоечните клаузи в типовите договори за предоставяне на мобилни услуги на оператора и начина на формиране на неустойките са съгласувани и утвърдени от Комисията за защита на потребителитe, която съблюдава за спазване на правата им, посредством сключването на Спогодба от 11.01.2018 г. между КЗП и "Йеттел ......" ЕАД по гр. д. № 15539/2014 г. и гр. д.

№ гр. д. № 16476/2014 г. на СГС. В случая, начинът на изчисляване на процесната неустойка бил в съответствие със спогодбата и е изрично признат като допустим от правния ред и съответстващ на добрите нрави. Моли решението да бъде отменено в тази му част и вместо това предявеният иск за неустойка да бъде уважен. В писмена защита се поддържат доводите, изложени в жалбата.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна. В писмена защита се поддържат доводите и възражения в депозирания отговор на исковата молба.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Като обсъди основанията и доводите, изложени от страните, както и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното ч.гр.д. №588/2022 г. по описа на ШРС се установява, че по заявление на „Йеттел ......“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 24.03.2022 г., с която е разпоредено на В. Н. Й. да заплати на заявителя сумата 570,22 лв., представляваща парични задължения на длъжника, произтичащи от следните договори, сключени между него и „Йеттел ......“ ЕАД (с предишни наименования „Космо ...... Мобайл“ ЕАД и „Теленор ......“ ЕАД), както следва: Договор за мобилни услуги №607183549 от 31.05.2013 г. и Декларация за съгласие за подписване на документ/и от непълнолетно лице № CBM_FRM_130 от 31.05.2013 г., Договор за мобилни услуги №621533967 от 01.05.2019 г. и Договор за лизинг от 01.05.2019 г., Допълнително споразумение № 027255911 от 04.07.2019 г. към договор за мобилни услуги, за които задължения са издадени фактури с №№7297385916/05.12.2019 г.; 7298893450/05.01.2020 г.;

7300217493/05.02.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от 570.22 лв., считано от датата на подаване на заявлението – 21.03.2022 г. до окончателно изплащане на задължението; както и сумата от 25.00 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща държавна такса и сумата 360.00 лв. /триста и шестдесет лева/ - заплатено адвокатско възнаграждение.

3

Така издадената заповед за изпълнение e връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което с определение №1256/07.06.2022 г. съдът е дал указания на заявителя, че на основание чл. 415, ал. 1 ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си. В законоустановения едномесечен срок заявителят е предявил иск по реда на чл. 422 ГК за установяване на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение, за което е представил доказателства.

Между ищцовото дружество и ответника бил сключен Договор за мобилни услуги №607183549 на 31.05.2013 г. с предпочетен мобилен номер **********, с абонаментен план "Generetion GLOBUL 10.99" при месечна абонаментна такса от 10,99 лв. и срок на действие 24 месеца, който след изтичане на срока (31.05.2015 г.) ставал безсрочен при условията на избраната програма/пакет, действали през последния месец от този срок. Поради непълнолетието на ответника към този момент договорът бил сключен със съгласието на родителя му - Н.В. Й. (Декларация за съгласие за подписване на документи от непълнолетно лице). С подписването на договора на ответника било предадено устройство Samsung Galaxy Y S5360 със сериен номер, завършващ на последни цифри "247". На 04.07.2019 г. е подписано между страните допълнително споразумение №027255911 към договора за мобилни услуги, съгласно което на ответника е предоставен абонаментен план „ Total + 49,99“ при стандартна месечна абонаментна такса 49,99 лв. с вкл. ДДС. С подписването му на ответника бил предоставен мобилен апаратен NOKIA 2.1 Dual Blue Copper със сериен номер, завършващ на последни три цифри „326“. Цената в брой или общата лизингова цена с абонаментния план възлизала на 19,99 лв. Посочено е, че стандартната цена на устройството без абонамент е 329,90 лв., отстъпката е 309,91 лв. Допълнителното споразумение било сключено за срок от 24 месеца.

Между страните бил сключен и Договор за мобилни услуги №621533967 на 01.05.2019 г. за мобилен номер ***, с абонаментен план "Интернет 15.99", като месечният абонамент за първоначалния срок на договора (за 24 месеца) е 13,99 лв., а след него става 15,99 лв. и срок на действие 24 месеца, като промоционалните условия се предоставяли за първите 24 месеца.

Представен е и договор за лизинг от 01.05.2019 г., съгласно който на ответника е предоставено за временно и възмездно ползване устройство Tablet Lenovo Yoga 3 10 4G X50M с неговите принадлежности - зарядно и упътване с гаранционна карта, като съгласно чл. 1 от договора общата цена, която лизингополучателят следва да плати е 243,57 лв. с вкл.

ДДС, при договорена месечна лизингова вноска от 10,59 лв.

При сключване на договорите ответникът е подписал декларация - съгласие, че при подписване на договорите е запознат с общите условия на оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Срещу предоставените услуги, чрез обществена далекосъобщителна мрежа, абонатът се е задължил да плаща възнаграждение, за което изрично е подписал ценова листа.