Определение № 278 от 30.04.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 278 гр. Варна, 29.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20233001000543 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, образувано по молба на адв. П. К. от САК, участвала в производството в качеството на процесуален представител на З. М. М. и Р. А. М., за изменение на решение № 51 от 21.02.2024г. в частта за разноските, като в полза на адвоката се присъди допълнително сумата 8 175 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. във вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Молителката твърди, че съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размерът на възнаграждението, което следва да й се присъди за осъщественото безплатно процесуално представителство на въззиваемите З. М. М. и Р. А. М., двамата от с. Голямо Църквище, Община Омуртаг, възлиза на сумата 6 540 лв., с ДДС, за всяко от представляваните лица, или общо 13 080 лв.; с оглед присъдения с решението размер от 4 905лв. се иска присъждане на още 8 175 лв., с ДДС.

Молбата е подадена в срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

Ответникът по молбата- ЗАД „Бул Инс“ АД- гр. София, не се е възползвал от възможността за подаване на отговор в едноседмичния срок по чл. 248, ал. 2 ГПК.

За да се произнесе по молбата съдебния състав съобрази следното:

С решение № 51 от 21.02.2024г., чието изменение в частта за разноските 1 е поискано, съдът се е произнесъл по жалба на ЗД „БУЛ ИНС“ АД- гр. София срещу решение № 66/17.07.2023г., постановено по т. д. № 17/2023г. по описа на Търговищки окръжен съд, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на З. М. М. и Р. А. М., двамата от с. Голямо Църквище, община Омуртаг, горницата над 120 000лв. до 180 000лв. на всеки от тях, респ. сумата 60 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и други негативни изживявания от смъртта на сина им С. Р.ов А.ов- 48г., б. ж. на гр. Търговище, починал на 15.08.2022г. в резултат на ПТП, предизвикано на 13.08.2022г., около 00:30ч., на път 1-4, км. 211-500, в близост до разклона за с. Божурка, община Търговище, след кръстовището за с. Люляк, общ. Омуртаг, от водача на л. а. „БМВ 530 Д“ с peг. № Т 1236 КК- З.Ю.А., чиято гражданска отговорност е застрахована в ответното дружество ЗД „Бул Инс“АД- гр.

София, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ведно със законната лихва, считано от 20.08.2022г. до окончателното изплащане на задълженията, на основание чл. 86 от ЗЗД.

Първоинстанционното решение е отменено само в частта за присъждане на законна лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди за периода от 20.08.2022г. до 20.10.2022г. и е потвърдено в останалата обжалвана част.

При постановяване на решението в частта, с която е определено по размер дължимото от застрахователя адвокатско възнаграждение на адв. П.

К., която е осъществила безплатно процесуално представителство на въззиваемите З. М. М. и Р. А. М., съдът е съобразил че не обвързан с минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а тя има само инструктивен характер. Съобразени са фактическата и правна сложност на спора, материалният интерес във връзка с размера на възнаграждението според Наредбата, ползвана като ориентир, видът и количеството на извършената от адвоката работа, в това число, че е подаден общ писмен отговор, не са извършвани отделни процесуални действия за всяко от двете представлявани лица и не е осъществено процесуално представителство в открито съдебно заседание.

Настоящият съдебен състав изцяло поддържа становището си, обективирано в решението, чието изменение се иска, по отношение размера 2 на присъдения адвокатски хонорар.

Съобразно даденото тълкуване в решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от СРС, въведеното с чл. 38, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв правило за задължение на съда на определи възнаграждение съобразно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, в размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС. Нормата на чл. 38, ал. 2, изр. 2 от ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е приета от състава на СЕС за несъответстваща на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. По тези съображения посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебно определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.

Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и, преди всичко, фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл са мотиви на ВКС в определение № 50015 16.02.2024г. по т. д. № 1908/2022г. на I- во търговско отделение.

При съобразяване на посочените по-горе критерии за конкретния казус, в това число обстоятелството, че в тази инстанция процесуалните представители на страните поддържат вече заявени в първата инстанция становища и възражения, молителката не е участвала в проведеното открито съдебно заседание и не са осъществени процесуални действия по събиране на нови доказателства във връзка с нововъзникнали или новоузнати обстоятелства, съдебният състав намира, че отсъства законово основание да се присъди по-високо от определеното с решение № 51 от 21.02.2024г. адвокатско възнаграждение за процесуална защита.

С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 е даден отговор дали и в каква степен, при определяне на разноски 3 за адвокатско възнаграждение, националните съдилища са обвързани от тарифа за минимални адвокатски възнаграждения, приета от съсловна организация на адвокати, в която те членуват задължително по закон. СЕС е приел в решението, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба, съгласно която съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Даденото разрешение с решението по преюдициалното запитване (задължително за всички съдилищачл. 633 ГПК) означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и в приложение на разпоредбата на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба №1/20024г. минимални размери на адвокатското възнаграждение.

Следователно, отсъства законово основание да се присъди по-високо от определеното и присъдено адвокатско възнаграждение за безплатна процесуална защита. Въведеният с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение- в размер не по-нисък от минималния, определен в Наредбата, приложим по аналогия при присъждане на възнаграждения по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта му по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС.

По тези съображения съдебният състав намира, че молбата за изменение на решение № 51 от 21.02.2024г. в частта за разноските е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, на основание чл. 248 от ГПК, ВнАпС, ТО, ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. П. К. от САК, участвала в производството в качеството на процесуален представител на З. М. М. и Р. А.

4

М., за изменение на постановеното по делото решение № 51 от 21.02.2024г. в частта за разноските, чрез присъждане допълнително на сумата 8 175 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. във вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ

КАСАЦИОНЕН СЪД, с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5