Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 30235 от 20.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 14334/2026
Вид
Определение № 30235
Подписан
20.08.2026
В сила
20.08.2026
Състав
БОРЯНА ДИМЧЕВА ВОДЕНИЧАРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • Член 3, б. "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 280 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • § 1 т. 1 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30235 гр. София, 20.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско дело № 20261110114334 по описа за 2026 година намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.

3 ГПК:

А. Н. Ч. е предявила срещу „Кредисимо“ ЕАД кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, с който се иска прогласяването на нищожността на договор за потребителски кредит № ............, сключен на 14.04.2022 г. и чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника „Кредисимо“ ЕАД да заплати сумата в размер на 639, 11 евро, ведно със законната лихва от 22.05.2026 г. до окончателното плащане, като платена без правно основание, и предявен при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето и чл. 26, ал. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата , уреждаща възнаградителната лихва в т. 7 от Приложение № 1 към същия договор за потребителски кредит.

Ищецът е предявил срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД искове с правно основание чл. 26, ал.

1, предл. второ и предл. трето ЗЗД, с които се иска прогласяването на нищожността на Договор за поръчителство, сключен на 14.04.2022 г. между А. Н. Ч. и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД.

Ищецът твърди, че на 14.04.2022 г. е сключил Договор за потребителски кредит № ............, по силата на който „КРЕДИСИМО“ ЕАД му е предоставило в заем сумата от 2 000 лв. и застрахователна премия от 165 лв., при фиксирани ГЛП от 40 % и ГПР от 48, 21 %.

Следвало да внесе общо дължима сума от 2798, 06 лв., като сумата включвала главница и лихва. Сочи, че на същата дата, 14.04.2022 г. е бил задължен да сключи договор за предоставяне на поръчителство/гаранция с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД във връзка с договора за потребителски кредит и с оглед отпускането му. „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД трябвало да обезпечи задълженията на ищеца по договора за паричен заем срещу уговорено възнаграждение за гаранта в размер на 2110, 25 лв. Излага доводи за нищожност на договора за потребителски кредит поради противоречие с императивни правни норми, уреждащи неговото съдържание, тъй като липсва посочване кои разходи са формирали годишния процент на разходите, записаният в договора годишен процент на разходите не е реалният, възнаграждението на гаранта не е включено като разход в годишния процент на разходите, а потребителят няма възможност да откаже предоставянето на гаранция, тъй като това е задължително условие за получаване на кредита. По отношение на застрахователната премия сочи, че тя незаконосъобразно е била включена в общия размер на кредита, както и че представлява скрито възнаграждение, което следва да бъде включено в годишния процент на разходите.

Твърди, че и договорът за поръчителство е недействителен, доколкото той е акцесорен спрямо другия недействителен договор за кредит. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба и от двамата 1 ответници.

С отговора на исковата молба ответникът „Кредисимо" ЕАД оспорва предявените искове. Не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № 255318/14.04.2022 г. между него и ищеца, както и сключването на Договор за предоставяне на поръчителство от 14.04.2022 г. с поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД. Не оспорва, че главницата по договора за кредит е усвоена от ищеца изцяло. Оспорва по сметка на дружеството да е постъпила сума в размер на 639, 11 евро, с която са били погасени задължения, различни от главница. Посочва, че възнаграждението за поръчител не е било включено при формиране на годишния процент на разходите по договора за кредит, тъй като „Кредисимо“ ЕАД не е страна по договора за поръчителство, като при изчисляване на годишния процент на разходите е била взета предвид единствено възнаградителната лихва. Освен това сключването на договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник не е било задължително условие за предоставяне на кредита. Твърди, че съгласно раздел III, чл. 12 от приложимите към договора за кредит общи условия, кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита. Сочи, че дори и кредитоискателят да е заявил кредит с обезпечение „поръчител“, то той имал правото, закрепено в раздел III, чл. 13 от приложимите към договора за кредит Общи условия, съгласно което преди подписване на договора за кредит първоначално заявените условия на кредита могат да бъдат едностранно променени от кредитоискателя в телефонен разговор, като в този случай първоначалното заявление за кредит се анулира и клиентът заявява желаните условия в телефонен разговор с „Кредисимо“ ЕАД. Твърди, че клиентът е имал право да се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство. Оспорва твърдението, че вземанията на „Ай Тръст“ ЕООД е следвало се включат в ГЛП и ГРП, съгласно чл. 19 от ЗПК. Счита, че договорът за предоставяне на поръчителство, бидейки незадължителен, не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Освен това към датата на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР, не е имал информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита.

Счита, че дори да е налице свързаност между него и „Ай Тръст“ ЕООД тя би довела единствено до недействителност на клаузата в договора за предоставяне на поръчителство, съгласно която ищецът дължи възнаграждение на другия ответник. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответника „Ай Тръст“ ЕООД, с който оспорва предявения срещу него иск. Не оспорва, че е бил сключен Договор за потребителски кредит № ............/14.04.2022 г. с кредитодател „Кредисимо“ ЕАД при посочени в исковата молба условия, както и че за обезпечаване на задълженията по него е бил сключен и договор за поръчителство от същата дата. Излага доводи, че възнаграждението за порчъител има характеристика на възнаграждение за лице, което по занятие предоставя услуги по гарантиране на задължения и размерът на това възнаграждение е съобразен с риска, който дружеството поема. Сочи също така, че кредитополучателят има право да избере дали да кандидатства за обезпечен или за необезпечен кредит, без това да е свързано пряко с размера на отпуснатия кредит и условията за погасяването му. Затова смята, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включвано в ГПР доколкото не отговаряло на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на Член 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявения иск.

По доказателствената тежест

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК срещу първия ответник е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на Договор за потребителски кредит № 255318/14.04.2022 г. с първия ответник „Кредисимо" ЕАД със соченото в исковата молба съдържание, както и че договорът противоречи на императивни материалноправни разпоредби, в частност, че не е спазено 2 изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже даването на процесната сума (639, 11 евро), а в тежест на ответника – наличието на основание за получаването/задържането й.

По предявените искове за прогласяване на нищожност на договора за поръчителство в тежест на ищеца е да докаже: 1/. че e сключил Договор за предоставяне на поръчителство от 14.04.2022 г.; 2/. че договорът, сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания - че същият накърнява добрите нрави, т. е. че накърнява принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на несправедливото обогатяване, че същият е лишен от основание.

Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи от договора за потребителски кредит, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото следва да бъдат отделени следните факти: 1) че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № ........ както и сключването на Договор за предоставяне на поръчителство от 14.04.2022 г. с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и потребител А. Н. Ч.; 2) при изчисляване на годишния процент на разходите по договора за потребителски кредит възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на другия ответник по делото - „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, като единственият разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР, е договорната възнаградителна лихва.

По доказателствата:

Следва да се приемат представените от ищеца с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

Ищецът е направил искания по чл. 190 ГПК за задължаването на ответниците да представят справки за платени и дължими суми, което искане е основателно.

Ищецът е поискал допускането на съдебно-счетоводна експертиза, като съдът намира, че следва да отложи произнасянето си по това искане до постъпване на изисканите по реда на чл. 190 ГПК документи.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.10.2026 г. от 13.00 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА ответника „Кредисимо“ ЕАД по реда на чл. 190 ГПК в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи справка за заплатените суми от кредитополучателя по Договор за потребителски кредит № ........ за всички дължими суми по този договор (такси, разноски, такса-гарантм застраховки, такса-банкови гаранции и др.), както и за усвоената главница по същия договор, като му УКАЗВА, че непредставянето на поисканите справки ще бъде преценявано по реда на чл. 161 ГПК.

ЗАДЪЛЖАВА ответника „Ай Тръст“ ЕООД по реда на чл. 190 ГПК в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи справка за заплатените суми по договор за поръчителство, сключен между А. Н. Ч. и „Ай Тръст“ ЕООД на 14.04.2022 г., като му УКАЗВА, че непредставянето на поисканите справки ще бъде преценявано по реда на чл.

161 ГПК.

3

ОТЛАГА произнасянето си по искането на ищеца за допускане на съдебносчетоводна експертиза до постъпване на документите по реда на чл. 190 ГПК.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговорите на исковата молба с приложенията към него.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4