Решение № 3338 от 27.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3338 гр. С, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20241110157785 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от И. Б. М., чрез адв. Ц., срещу „С в“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 635,31 лв., представляваща платена без основание за начислено потребление на В и К услуги в имот с клиентски номер ***********, представляващ ап. № 5, находящ се в гр. С, ж.к. „С 16**** за която сума „С в“ АД издало Фактура № ********** г. и Фактура № **********/27.03.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 30.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в общ размер на 895,23 лв., представляваща главница за цена на В и К услуги за периода 21.03.2024 г. – 21.08.2024 г., за които „С в“ АД издало Фактура № ************ г., Фактура № **********/30.05.2024 г., Фактура № **********/26.06.2024 г., Фактура № *********/24.07.2024 г. и Фактура № ***********/26.08.2024 г., за клиентски № *********** за имот, находящ се в гр. С, ж.к. „С 16**** ап. 5.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че спрямо него е бил открит клиентски № *********** за имота му в гр. С, ж.к. „С 16**** ап. 5, като при проверка относно текущи задължения установил, че на негово име били издадени Фактура № ********** г. и Фактура № **********/27.03.2024 г. на обща стойност от 635,31 лв., поради което веднага се свързал със „С в“ АД, за да попита защо били начислени толкова високи суми за вода, а служител на ответното дружество отговорил, че ако ищецът не плати сумите по издадените фактури водата за имота щяла да бъде спряна, вследствие на което ищецът се притеснил и заплатил погрешно начислените суми. След заплащане от ищеца на посочените по – горе фактури ответникът издал още 5 фактури, а именно: Фактура № ************ г. на стойност 179,05 лв., Фактура № **********/30.05.2024 г. на стойност 129,13 лв., Фактура № **********/26.06.2024 г. на стойност 184,92 лв., Фактура № *********/24.07.2024 г. на стойност 179,05 лв. и Фактура № ***********/26.08.2024 г. на 1 стойност 223,08 лв. Поддържа, че не дължи сумите по описаните по – горе фактури, тъй като: не бил в облигационни отношения с ответника; размерът на сумите по фактурите бил произволно определен; не бил потребил посочената от ответника вода; сумите по процесните фактури били погасени по давност. Ето защо моли съда да уважи предявените искове, като: 1/ осъди ответника да му заплати сумата в размер на 635,31 лв., представляваща платена без основание за начислено потребление на В и К услуги в имот с клиентски номер ***********, представляващ ап. № 5, находящ се в гр. С, ж.к. „С 16**** за която сума „С в“ АД издало Фактура № ********** г. и Фактура № **********/27.03.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 30.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в общ размер на 895,23 лв., представляваща главница за цена на В и К услуги за периода 21.03.2024 г. – 21.08.2024 г., за които „С в“ АД издало Фактура № ************ г., Фактура № **********/30.05.2024 г., Фактура № **********/26.06.2024 г., Фактура № *********/24.07.2024 г. и Фактура № ***********/26.08.2024 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество, чрез юрк. К.-М., оспорва предявените искове по основание и размер. Поддържа, че между ищеца и ответника съществува валидно облигационно правоотношение, по силата на което на името на ищеца са начислявани суми за доставените и потребени в имота В и К услуги за процесния период. Твърди, че за периода 24.04.2024 г. – 27.11.2024 г. дължимата от ищеца сума възлизала в размер на 1309,74 лв., като нямало данни същата да е била платена. Ето защо моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. С уреждането на института на неоснователното обогатяване законодателят е регламентирал забраната определено имуществено благо да преминава от патримониума на един правен субект в имуществения комплекс на друг - без да е налице правно основание за това разместване на материални блага (юридически факт, годен да породи правни последици). Следователно, разместването на имуществени блага без да е налице правно основание за подобно разместване налага необходимостта от възстановяване на неоправдано нарушеното имуществено равновесие.

Фактическият състав на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществения комплекс на друго. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че е заплатил твърдяната сума в общ размер на 635,31 лв., че тя е постъпила в патримониума на ответника, че това разминаване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника в частта за сумата в размер на 635,31 лв. е без правно основание, т. е. без да е било налице годен юридически факт. В тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за получаването, съответно за задържане на полученото.

По предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника е да докаже: 1/ наличието на облигационно правоотношение между страните, с предмет доставка на В и К услуги; 2/ че оспореното от ищеца вземане съществува в претендирания размер. С оглед наведеното в исковата молба основание за недължимост на сумата ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, 2 обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Не е спорно между страните по делото, а и от събраните писмени доказателства и от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че на 26.03.2024 г. ищецът е заплатил в полза на ответника сумата в размер на 444,52 лв. по Фактура № ********** г., а на 22.05.2024 г. е заплатил сумата в размер на 190,79 лв. по Фактура № **********/27.03.2024 г., т.е. общо 635,31 лв.

Първият спорен между страните въпрос е свързан с наличието, респ. липсата на облигационно правоотношение, с предмет доставка на В и К услуги.

Съгласно чл. 193 от Закона за водите (ЗВ), обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), водоснабдителните и канализационните (ВиК) услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения.

Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги "потребители" по смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажна собственост. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от Общите условия на ответното дружество.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

Следователно, потребител на В и К услуги по смисъла на посочената нормативна уредба са собствениците или лицата с учредено вещно право на ползване на съответните имоти, като в Общите условия на дружеството е предвидена възможността такива да са и наемателите, но при подадена от наемателя нарочна писмена декларация за това.

Относно съществуването на облигационно правоотношение между страните по неформален договор за доставка на В и К услуги при общи условия, съдът намира следното.

С горепосочените разпоредби са нормативно определени лицата, с които се счита сключен неформалният договор за доставка на В и К услуги. Договорът има съдържанието, определено в чл. 8 от Наредбата, установено в утвърдените от КЕВР общи условия на доставчика на В и К услуги. С оглед гореизложеното, за да се приеме, че между страните по делото е налице валидна облигационна връзка, е достатъчно ответникът да докаже, че ищецът е собственик, суперфициар или вещен ползвател на процесното жилище, за което са доставяни В и К услуги.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 16.12.2024г. и приет за окончателен без възражения от страните в проведеното открито съдебно заседание на 3

13.02.2025 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. С, ж.к. „С 16**** ап. 5, като в исковата молба изрично е посочено, че това е адресът на ищеца и по отношение на него е открит клиентски номер *********** за процесния имот, съгласно договорна сметка ********* със „С в“ АД. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, поради което и ищецът е длъжник на ответника за заплащане на цената на предоставените В и К услуги. В подкрепа на този извод са и представените от ищеца разписки за плащане на посочените суми, в които изрично е отразено следното основание за плащането им: клиентски номер ***********, адрес: гр. С, ж.к. „С 16А, ап. 5, договорна сметка *********.

Следващият основен спорен между страните въпрос е свързан с обема на предоставените В и К услуги и тяхната стойност. По този въпрос съдът приема следното:

От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че: процесният блок е присъединен към изградената В и К инфраструктура и в него се ползват и трите вида В и К услуги – доставка на вода с питейни качества, отвеждане на използваната вода и съответно нейното пречистване; дружеството-ответник е доставяло В и К услуги до имота на ищеца, в който са били монтирани два броя водомери за студена и топла вода, като този за студена с фабр. № 513005 е бил монтиран на 01.09.2014 г. и е с метрологична годност до 2024 г., а този за топла с фабр. № 023485 е бил монтиран през 2000 г. и е с годност до 2005 г., поради което е нередовен уред за търговско измерване; на 23.10.2024 г. и двата стари водомера са били подменени с нови; в периода 24.02.2023 г. – 27.02.2024 г. отчитането на изразходваното количество вода е правено по три самоотчета и един реален отчет от проверител на оператора на всеки три месеца, а в периода 27.03.2024 г. – 27.11.2024 г. поради неосигурен достъп за отчет и липса на самоотчети са начислявани В и К услуги по усреднена консумация от предходни периоди, като обемът на доставените до процесния имот В и К услуги за посочения период е 798,332м3 вода; сумата по Фактура № ********** г. за периода 19.01.2024 г. – 19.02.2024 г. на стойност 444,52 лв. е начислена в резултат на реален отчет от проверител на оператора на 19.02.2024 г., при който след изравняване са фактурирани 151,45м3 вода на стойност 444,52 лв., а сумите по всички останали фактури в периода 27.03.2024 г. – 26.08.2024 г. са начислявани по усреднена консумация, поради неосигурен достъп за отчет и липса на самоотчети.