Решение № 2883 от 08.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2883 гр. Пловдив, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20255330113107 по описа за 2025 година

Предявеният иск е с правно основание чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД, във връзка с чл.26, ал.1, предложение първо ЗЗД, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 и 10 ЗПК.

В исковата молба от Й. И. М. против „Профи Кредит България“ ЕООД се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № *** от 06.08.2024г., по силата на който била предоставена сумата от 300 лв., при фиксиран лихвен процент 40.70 % и ГПР – 46.85 %. Според договора поискани били от клиента допълнителни услуги при възнаграждение от 135 лв. за услуга „Фаст“ и 105 лв. за услуга „Флекси“. Счита, че е налице заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК. Възнаграждението за двете услуги не било включено в ГПР, следователно размерът му бил неправилно изчислен. Предвидените възнаграждения за допълнителни услуги били източник на допълнителна печалба, като били близо 100 % от заетата сума в размер на 300 лв., без да зависят от вредите от неизпълнението на договорното задължение. Предвидено било да се кумулират към погасителните вноски, като по този начин водили до скрито оскъпяване на кредита. Поради това е направено искане за прогласяване на нищожността на клаузата от договора за потребителски кредит от 06.08.2024г., предвиждаща заплащане на възнаграждение от 135 лв. за услуга „Фаст“ и 105 лв. за услуга „Флекси“, като противоречаща на добрите нрави и нарушаваща предпоставките по чл.11, т.9 и 10 ЗПК. Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който ответникът признава предявения иск. Направено е искане за произнасяне с решение при признание на иск. Направено е искане да не се възлагат разноски в тежест на ответната страна, а в 1 противен случай се прави искане да се определи адвокатско възнаграждение под минимума по Наредбата.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № *** от 06.08.2024г., сключен между страните по делото, ведно с погасителен план към договора, както и Общи условия на дружеството към договора за потребителски кредит.

С отговора на исковата молба ответникът е посочил, че признава предявения иск за основателен и е направил искане съдът да постанови решение при признание на иска на основание чл.237 ГПК. Предвид признанието на иска и становището на ищеца в тази връзка, по делото не са събирани други доказателства, като е прекратено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.

Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е. претендираното право съществува. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда от ответника, поради което съдът намира, че следва да зачете извършеното признание, уважавайки предявения иск на това основание.

С отговора на исковата молба е направено искане в тежест на дружеството да не бъдат възлагани разноски, но според настоящия състав не са налице предпоставките по чл.78, ал.2 ГПК, тъй като ответникът е дал повод за завеждане на делото. Поради това съдът намира, че в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер от 51.13 евро внесена държавна такса. В производството ищецът е представляван от адвокат, в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, видно от представения договор за правна защита и съдействие, поради което съдът намира, че в полза на адв.Н. следва да се присъди сумата от 127.83 евро адвокатско възнаграждение.

Поради изложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Й. И. М., ЕГН ********** от *** и „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, че са нищожни клаузите, предвиждащи заплащане на възнаграждение от 135 лв. за услуга „Фаст“ и 105 лв. за услуга „Флекси“ по сключен между страните договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № *** от 06.08.2024г.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България” № 49, бл.53 Е, вх. В да заплати на Й. И. М., ЕГН ********** от *** сумата от 51.13 евро направени по делото разноски за държавна такса.

2

ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България” № 49, бл.53 Е, вх. В да заплати на адв.С. Н. от *** сумата в размер на 127.83 евро адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3