Решение № 7093 от 17.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7093 гр. София, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20251110143380 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба, депозирана от П. В. Ж., ЕГН **********, с която е предявила срещу ЮЛ, ЕИК ***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, за установяване недължимостта на сумата от 8 336,02 евро (16 303,83 лева) – която сума според ищцата фигурира като дължима в справка в Ц.К.Р. на Б.Н.Б..

Ищцата твърди, че никога не е имала облигационни отношения с ответното дружество, както и че не е длъжник както на ответника, така и на никое друго физическо или юридическо лице. Няма парични задължения, от какъвто и да е правопораждащ факт. Сочи, че в случай, че съдът установи валидно облигационно отношение между страните, то вземането по същото е погасено по давност.

Ответникът оспорва така предявения иск. Твърди и че вземането не е погасено по давност.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представена Справка за кредитна задлъжнялост, издадена на основание Наредба № 22 на Б.Н.Б. за ЦКР с вх. № Б.Н.Б.-79855/05.06.2025 г. в която е вписано просрочено задължение към ЮЛ по кредит PIR2-606 с балансова експозиция 16 303,83 лева.

По делото е приложен и договор за предоставяне на потребителски кредит № 0140-139/18.05.2007 г., от който се установява, че между ЮЛ – 1 кредитодател, и П.В.М. и Л.С.Л. – кредитополучатели, е възникнало облигационно отношение, по силата на което кредитодателят отпуснал на кредитополучателите потребителски кредит в размер на 5 000,00 лева, при 84 равни месечни (анюитетни) вноски, включващи в себе си част от главницата и начислената за съответния период лихва в размер на 105,06 лева общо, както и последна изравнителна вноски. Уговорено е, че изискуемостта на първата вноска настъпва на 18.06.2007 г., а на последната вноска на 18.05.2014 г.

Във връзка с неизпълнение по договора е издаден изпълнителен лист от 15.11.2011 г., по ч.гр.д. № 2659/2011 г. по описа на РС – Казанлък, съгласно който П.В.М. и Л.С.Л. са осъдени да заплатят солидарно на ЮЛ сумите 4 699,83 лева – главница, ведно със законна лихва от 14.11.2011 г. до изплащане на вземането, 2 944,82 лева – възнаградителна лихва от 18.01.2008 г. до 14.10.2011 г., 1 145,64 лева – наказателна лихва от 18.01.2008 г. до 09.11.2011 г., както и 226,81 лева – разноски по делото.

Съгласно представения договор за прехвърляне на вземания от 30.12.2015 г., сключен между ЮЛ – цедент, и ЮЛ – цесионер, са прехвърлени вземаня, ведно с потвърждение за сключена цесия. Представено е уведомление за прехвърляне на вземания (цесия), отправено от ЮЛ до П.В.М. за извършената цесия, като не се установява дали и кога същото е получено от ищцата. Съгласно приложено известие за доставяне от 17.04.2016 г. пратка от ЮЛ, чрез ЮЛ, с получатели Л.С.Л. и П.В.М. е останала недоставена, поради променен адрес, респ. същата е върната на подателя на 15.06.2016 г.

Съгласно представен протокол от 30.06.2020 г. на Ч. С., район на действие ОС – Стара Загора, с рег. № *** КЧСИ производството по изп. дело № 2012*** е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

От писмо с изх. № 3081/04.02.2026 г. на Ч. С., район на действие ОС – Стара Загора, с рег. № *** КЧСИ, се установява, че пред него било образувано изп. дело № 2012*** със страни П.В.М. и Л.С.Л. като длъжници, и ЮЛ като взискател. ЮЛ бил конституиран като взискател след извършено прехвърляне на вземанията по договор за цесия от 30.12.2015 г. между ЮЛ – в качеството на цедент, и ЮЛ – цесионер. Делото било образувано въз основа на изпълнителен лист от 15.11.2011 г., издаден от РС – Казанлък, по ч.гр.д. № 2659/2011.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Искът е допустим при предявената му правна квалификация – чл.124, ал.1 от ГПК. По предявения иск правно основание чл.124, ал.1 ГПК в тежест на ответника е да установи, че между страните е налице валидно облигационно отношение, въз основа на което е подадена информация за непогасени от ищцата задължения в размер на 16 303,83 лева към ЦКР на Б.Н.Б..

За валидно възникналото облигационно правоотношение между ищеца и ЮЛ (с универсален правоприемник ЮЛ) свидетелства приетия по делото договор за предоставяне на потребителски кредит № 0140-139/18.05.2007 г., като съгласно чл. 5 крайният срок за погасяване на кредита е 18.05.2014 г., 2 респ. изискуемостта на последната вноска по кредита следва да е именно на тази дата. Доколкото по делото е представен изпълнителен лист от 15.11.2011 г., издаден от РС – Казанлък, по ч.гр.д. № 2659/2011 г. на основание чл. 417 ГПК, съдът намира, че задължението е станало предсрочно изискуемо.

Впоследствие между ЮЛ и ответника бил сключен договор за прехвърляне на вземания, както и фигурират доказателства, че ответникът бил конституиран като взискател въз основа на договор за цесия 30.12.2015 г. по изп. дело № 2012*** по описа на Ч. С., район на действие ОС – Стара Загора, с рег. № *** КЧСИ, образувано от ЮЛ срещу ищцата П. В. Ж. и Л.С.Л.. Поради това се установява, че ответникът е имал вземане спрямо ищцата.

С оглед позоваването на ищцата за погасяване на задължението на ищеца по давност, съдът намира следното. Погасителната давност е установена в обществен интерес, като целта е да се стимулира своевременното упражняване на субективни граждански права. След като за едно вземане не е била потърсена защита в продължителен период от време, то се предполага, че е отпаднал правният интерес от осъществяването му. Съгласно императивните разпоредби на чл.110 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, респ. в производството по чл. 417 ГПК, срокът на новата давност е всякога пет години. Доколкото се установи, че изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК поради неизвършване на изпълнителни действия в период от 2 години перемпция, на 30.06.2020 г., както и обстоятелството, че ответника не доказа да е прекъснал давността съгласно чл. 116 ЗЗД в периода след прекратяване на изпълнителното дело до предявяване на настоящия иск – 13.08.2025 г., то вземането е погасено по давност.

По делото не е доказано при условията на пълно и главно доказване съществуването на процесното задължение, поради което отрицателният установителен иск следва да бъде уважен изцяло.

По отговорността на страните за разноски:

При този изход на спора с право на разноски разполага само ищцата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Същата е сторила разходи в размер на 333,87 евро за заплатена държавна такса, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. В. Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на ЮЛ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, че П. В. Ж., ЕГН ********** не дължи 3 на ЮЛ, ЕИК *** сумата от 8 336,02 евро (16 303,83 лева), която фигурира като дължима в справка в Ц.К.Р. на Б.Н.Б..

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЮЛ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на П. В. Ж., ЕГН **********, с адрес: *** сумата 333,87 евро – разноски в производството пред СРС.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4