Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3865 от 13.07.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 13802/2021
Вид
Решение № 3865
Подписан
13.07.2023
В сила
16.08.2024
Състав
Богдана Желявска

Цитирани разпоредби

  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.16, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.5, ал.5, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 68, ал.1, т.1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 3865 гр. София, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска при участието на секретаря Ели Й. Гигова като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело № 20211100113802 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е образувано по предявени субективно съединени искове от Н. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „******* и С. Л. С., ЕГН **********, София, ул.

„******* против ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, София, бул. „*******7, с правно основание чл. 432 КЗ заплащане на следните суми: за Н. К. – 40 000 лв. за причинени болки и страдания, а за С. С. – 5 000 лв., представляващи обезщетение за имуществени щети за унищожената кола в размер 2 500 лв. и още 2 500 лв. за причинените болки и страдания, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на ПТП - 20.11.2016 г. до окончателно изплащане. Претендират се разноски.

.

В исковата молба се твърди, че на 20.11.2016 г. ищците се движили по първокласен път I-6 с л. а. марка „Рено“, модел „Мегал Сценик“, Рег. № *******, когато били ударени челно от автомобил „Мерцедес, модел Е-200, с рег. № ******* с водач И.П.Г.. Според отразеното в исковата молба, ПТП е предизвикано от водача на автомобил „Мерцедес“, който се движил с превишена скорост, навлизайки в остър завой и без да прецени обстановката.

В резултат на челния удар, на Н. К. е причинена средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на лъчевата кост на дясната предмишница, автомобилът на втория ищец – С. С. бил изцяло смачкан и унищожен, като му е причинена контузия на торса и лицето. По случая било образувано НОХД № 1797/2017 г. по описа Кюстендилски районен съд, 10 състав и е поставено на Присъда № 16.02.2018 г., с която И. Г. е признат за виновен и 1 присъдата е влязла в сила. Ищците твърдят, че отправили покана до ответника за заплащане на извънсъдебно обезщетение за претърпените от тях вреди, но плащане не е последвало.

В тази връзка молят съда да постанови решение, с което да осъди ЗД „Б.И.“ АД да им заплати обезщетение за претърпени болки и страдания в резултат на инцидента в размери както следва: за Н. К. – 40 000 лв. за причинени болки и страдания, а за С. С. – 5 000 лв., представляващи обезщетение за имуществени щети за унищожената кола в размер 2 500 лв. и още 2 500 лв. за причинените болки и страдания, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на ПТП - 20.11.2016 г. до окончателно изплащане. Претендират разноски.

Ответникът ЗД „Б.И.“ АД оспорва предявените искове по основани и размер със срочно депозиран отговор. Претендира разноски, в това число адвокатско възнаграждение.

Не оспорва наличието на валидно застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния „Мерцедес, модел Е-200, с рег. № *******.

Не оспорва и твърдението за настъпили увреждащо събитие ПТП от 20.11.2016 г. между посочените в исковата молба автомобили - „Рено“, модел „Мегал Сценик“ с рег. № ******* и „Мерцедес, модел Е-200, с рег. № *******.

Твърди, че настъпилите увреждания по Н. К. и С. Л. С. не са в резултат единствено на виновното поведение на водача на „Мерцедес, модел Е-200, с рег. № *******. Твърди, че е налице съпричиняване от страна на пострадалите лица, които са пътували в лекия автомобил без поставени предпазни колани в противоречие с императивните изисквания на ЗДвП.

Оспорва твърдените от ищците увреждания да се намират в причинна връзка и да са вследствие на процесното ПТП. Счита, че няма данни и доказателства по делото ищците да се претърпени твърдените от тях увреждания. Оспорва всички твърдения на ищците в тази насока. Оспорва оздравителния процес да е бил продължителен тъй като видно от представените от ищците документи данни такъв да е протичал като цяло липсват. В случай, че се установи по-голяма продължителност на оздарвителния процес – твърди същото да е вследствие на поведението и неспазване на лекарските предписания от страна на ищците.

Твърди, че липсват доказателства по повод твърдението на ищците за унищожена кола, като се оспорва този иск по размер тъй като претендираната сума не отговаря на действителната стойност на причинените щети, в случай че такива се докажат.

Оспорва представените по ДП АТЕ и СМЕ тъй като тези доказателства не са събрани в хода на настоящия процес като се прави искане да бъдат изключени от доказателствата по делото.

Оспорва исковете и по размер – счита претенциите на ищците за прекомерни и неотговарящи на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Съдът, като взе пред вид представените и приети по делото доказателства и становища на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

2

От представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 21.11.2016г. по описа на ОДМВР - Кюстендил се установява фактът на настъпване на процесното увреждащо събитие на 20.11.2016 г. с посочените в него участници – л.а. „Мерцедес, модел Е-200, с рег. № *******, управляван от И.П.Г. и л.а. „Рено“, модел „Мегал Сценик“ с рег. № *******, управляван от ищеца С. Л. С.. Документът не се ползва с установителна сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“, поради което, за да бъдат направени фактически и правни изводи за начина на настъпване на ПТП, съответно за противоправното му причиняване от някои от участниците в него, съдът следва да се позове на събраните по делото допустими доказателствени средства. В тази връзка се установява още, че, по повод на процесния инцидент е водено наказателно производство, приключило с влязла в сила Присъда № 10/16.02.2018 г. по НОХД № 1797/2017 г. по описа на Кюстендилския районен съд, по силата на която водачът на л. а. „Мерцедес, модел Е-200, с рег. № ******* - И.П.Г. е признат за виновен за това, че на 20.11.2016 г. поради нарушаване на правилата за движение по чл.5, ал.5, т. 1 и чл.16, ал.1, т.1, чл. 21, ал.1 от ЗДвП, както и по чл. 63, ал.1 и ал.2, т.1, чл.

68, ал.1, т.1 от ППЗДвП е причинил по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Н. С. К., изразяваща се във фрактура на лъчева кост на дясна предмишница, причинила трайно затруднение на десния горен крайник. Относно посочения акт е направено надлежно отбелязване за влизане в сила на 07.03.2018 г, като, на основание чл. 300 ГПК, посочената присъда се явява със задължителна сила за съда, разглеждащ гражданските последици от престъплението относно това дали деянието е извършено, неговата противправност и вината на дееца. В този смисъл, настоящият съдебен състав не може да преразглежда изводите на наказателният съд относно посочените в чл.300 ГПК обстоятелства, като намира за установен деликтния фактически състав. Пред вид липсата спор между страните относно застрахователното покритие, осигурено от ответника по полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на увреждащото МПС л.а. „Мерцедес, модел Е-200, Рег. № ******* към датата на инцидента, се налага извод за доказаност и на фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя, доколкото същата е функция от пораждането на гражданска отговорност за застрахования водач на МПС.

Като съществен за решаване на спора следва да бъде обособен въпросът за компенсиране на понесените от ищците вреди – с имуществен и неимуществен характер според собствените им твърдения. По отношение понесените вреди под формата на болки и страдания съдът съобразява приетата по делото приетата по делото без оспорвания съдебно-медицинска експертиза, изготвена въз основа на първични медицински документи, представени от ищците. Заключението е изготвено след извършен от вещото лице личен преглед на двата ищци. Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно изготвено като въз основа на констатациите на вещото лице се формира фактически извод за доказаност на правопораждащите твърдения на ищците.

По отношение на ищцата Н. К. се установява претърпяна средно - степенна травма изразяваща се в счупване на лъчевата кост на дясната предмишница, както и за настъпили мекотъканни травми по главата, контузия на гръден кош и контузия и кръвонасядания в 3 лявото коляно, които преценени отделно се характеризират като лекостепенни травми, причиняващи временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Общият възстаноителен периода за описаните травми е бил в рамките на 3 месеца с оглед възстановяване на пълния обем на движения на гривнената става, като мекотъканните травми за причинявали болки и дискомфорт за срок от 10-15 дни. При личния преглед вещото лице не е установили невъзстановени травми или друга патология вследствие на получените увреди като сочи за възстановен пълен обем на движенията. То сочи още за възможни болки от ревматоиден тип при промяна на времето или претоварване на травмирания крайник.

По отношение на ищеца С. С. се потвърждава, че в резултат на инцидента същият е претърпял контузия на гръден кош, реализираща медико - биологичния признак на лека телесна повреда или временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Липсва друго описание на травмата на този ищец по вид, степен и морфология.

Съдът, съобразявайки се с вида и характера на доказания вредоносен резултати, настъпилите по вид, характер и продължителност от това неимуществени вреди, възрастта на ищцата Н.

К. към датата на деликта, периода на възстановяване на физическите увреждания, липсата на пожизнени последици, ограничаващи функциите на травмирания крайник, така и указанията на ВКС за съобразяване на социалните и икономически условия в страна към ноември 2016 г. /МРЗ към датата на деликта е 420лв.,/, приема за справедлив размер на обезвреда на неимуществените вреди сумата от 20 000 лв., като счита, че тя не е завишена и прекомерна, каквито са възраженията на ответника, като за разликата над този размер до пълната цена на иска - 40 000 лв. счита същия за недоказан. При съобразване на вече изложените обстоятелства, приложими за ищеца С. С. приема за справедлив размер на обезвреда на неимуществените вреди сумата 1 000 лв., като за разликата над този размер до заявения пълен размер на иска - до 2 500 лв., намира претенцията за недоказана.

Съдът намира, че сумите са дължими ведно със законната лихва, считано от датата на поканата, за която има данни да е получена от ответника с писмо, негов вх. № ОК-611698/21.09.2021 г. до окончателното им изплащане.

По иска на С. С. за обезщетяване на имуществени вреди под формата на пълна загуба /унищожаване/ на собственото му МПС л.а. „Рено“, модел „Мегал Сценик“, Рег. № *******, съдът съобрази, че, макар и да са налице данни за настъпили по отношение на този автомобил вреди именни при реализиране на процесното МПС /такова отбелязване е налице в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 21.11.2016г./, не може да бъде направен пълен и обоснован извод за това дали действително се касае за пълна загуба на вещта, нито каква е действителната стойност на вредата пред вид липсата на ангажирани доказателства от ищеца в тази насока. Поради изложеното този иск се явява недоказан в неговата цялост – за сумите 2 500 лв. и, като такъв, следва да се отхвърли.

По разноските:

4

Ищцовата страна претендира разноски по списък в общ размер 4 400 лв., като в полза на първата ищца Н. К. се следва по съразмерност ½ част от съдебните разноски, сторени за водене на нейния иск с цена от 40 000 лв. или сумата 2 100 лв. /800 лв. за д.т.+300 лв. за депозит за експертиза+1 000 лв. за правна защита/.

В полза на втория ищец С. С. се следва по съразмерност 1/5 част от съдебните разноски, сторени за водене на неговите иск с обща цена 5 000 лв. или сумата 300 лв. /40 лв. за д.т.+60 лв. депозит за експертиза+200 лв. за правна защита/.

Ответникът претендира присъждане на разноски по списък в общ размер на 2 500 лв. за адвокатска защита, от която сума и на основание чл. 78, ал.3 ГПК му се следват 1 150 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, София, бул. „*******7 да заплати на Н. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „******* сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на травми, получени при ПТП счупване на лъчевата кост на дясната предмишница, както и за настъпили мекотъканни травми по главата, контузия на гръден кош и контузия и кръвонасядания в лявото коляно, които травми са получени при ПТП от 20.11.2016 г., на основание чл.432, ал.1 КЗ, по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната, считано от датата на поканата – 21.09.2021 г. до окончателно изплащане, и сторените по делото разноски, съобразно уважената част от иска, в размер 2 100 лв., на основание чл. 78, ал.1 ГПК.