Решение № 977 от 05.12.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 977 гр. Благоевград, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20251210100071 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е въз основа на искова молба, подадена от С. А. Д., ЕГН **********, от гр.

***** против ****, от гр. **** и И. Д. Д., от гр. ****.

Ищцата твърди, че била посетила на 13.07.2023г., около 12:30 ч., в гр. Разлог, ресторант ****. Подържа, че този ден бил много горещ, поради което седнала на маса близо до прозореца, който била отворила. Заявява, че ответниците били служители в процесния ресторант. Излага подробни твърдения, че имала спор с тях по повод това, че същите отказали да пуснели климатика. Навежда, че с държанието си и и отношението си към нея ответниците са били довели до силно накърняване на честта и достойнството й, до силно притеснение, неудобство, обида и до влошаване на здравословното й състояние, поради което й била посетила личния й лекар д-р ***** в болницата в гр. Разлог. Заявява, че била претърпяла неимуществени вреди от извършените от ответниците неправомерни деяния.

Иска се ответниците да бъдат осъдени солидарно да й заплатят сума от 6000 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, или ако не е налице солидарна отговорност, всеки един от ответниците да й заплати сумата от по 3000 лв. за причинените неимуществени вреди.

Ответниците изразяват позиция за неоснователност на предявените искове. В тази връзка излагат доводи, че ищцата не е била посещавала на 13.07.2023г. в гр. Разлог, процесния ресторант ****. Заявяват, че нито едно от твърденията на ищцата не отговаря на истината.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, съобрази данните по делото и приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени при условията на субективно пасивно съединяване осъдителни искове по чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Уважаването на посочените искови претенции в настоящия случай е детерминирано от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ наличието на противоправни деяния, осъществени от ответниците, изразяващи се в следното: по отношение на двамата ответници спирането на климатика в процесното заведение и отказът им и начинът, по който бил направен да го пуснели отново и високата температура, която настъпила в заведението; по отношение на ответника **** – репликата „това не е кантора, освен да си поделим наема", 1 репликата „дреме ми на оная работа"; по отношение на ответника И. Д. Д. – репликите „това е ресторант, хапваш и тръгваш, тук си на гости", представянето и отговора му с фалшивото име *****, както и репликата, че ищцата е "много арогантна" и че същата си е „държала краката на масата; 2/ настъпилите в резултат на тези деяния неимуществени вреди на ищцата; 3/ размера на тези вреди; 4/ причинна връзка между противоправните деяния, осъществени от ответниците и настъпването на неимуществените вреди; 5/ противоправните деяния да са осъществени виновно от страна на ответниците, който елемент от деликта съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцата следва да установи наличието на първите четири от посочените изисквания. От своя страна ответниците трябва да оборят предвидената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция за вина или трябва да установят, че са погасили претендираното от ищцата вземане.

Правилната оценка на горните положения в контекста на разглеждания казус предполага съобразяване на данните, съдържащи се във формираната в рамките на настоящото производство доказателствена съвкупност. В последната се включват: приобщените по делото писмени доказателства, приетата по делото комплексна съдебно-медицинска и психологична експертиза, събраните гласни доказателствени средства (показанията на разпитаните свидетели **** И.чев – колега адвокат на ищцата, **** – познат на ищцата, и **** – баща на ответника ****).

Безспорно е по делото, а и от събраните по делото доказателства, се установява, че ищцата е адвокат, като осъществява дейността си основно в рамките на района на РС-Разлог.

От показанията на всичките разпитани по делото свидетели става ясно, че преди процесната дата 13.07.2023г., ищцата често е посещавала процесния ресторант ****, находящ се в гр. Разлог. Управител и собственик на това заведение за хранене е ответникът *****. Вторият ответник И. Д. към процесната дата е работил в ресторанта като сервитьор.

В този ресторант ищцата често се е срещала с клиенти, като го е използвала като място, в което да консултирала последните. Установява се, че в продължителен период от време преди въпросната дата ищцата е пребивавала продължително време в ресторанта, където е провеждала срещи с клиентите си. Това е ставало с разрешението на бащата на собственика на заведението св. *****, тъй като последният е бил в добри отношения с ищцата като добри познати. В тази връзка ищцата е оставяла документи във връзка с работата й на свидетеля *****, който ги е съхранявал.

От подробните показания на свидетелите И.чев и **** става ясно, че същите са присъствали на въпросната дата 13.07.2023г. в процесния ресторант ****. Установява се, че денят бил горещ. Ищцата била в заведението от около 12:00 часа до около 16:00 часа. Когато ищцата и свидетелят И.чев влезнали в ресторанта, климатикът в заведението не работел. По време на престоя на ищцата и св. И.чев заради топлото време отворили вратата на прозореца, който бил до тяхната маса. Става ясно, че ищцата и св. И.чев обядвали в ресторанта, като разговаряли във връзка с дело. По време на този престой дошла една жена, която била клиентка на св. И.чев, която впоследствие си тръгнала. След като тази клиентка си тръгнала в заведението около 14:00 часа дошла една група от около пет-шест души, които се били връщали от панихида или погребение и които прекарали около час в ресторанта.

При пристигането на тези клиенти климатикът в ресторанта бил включен. След това тази група от хора си тръгнала, като климатикът бил изключен. В залата, в което били ищцата и св. И.чев, останали само те двамата, като им станало много горещо. Поради това ищцата помолила св. И.чев да се обърнел към персонала на заведението, за да ги помолил да пуснели климатика отново. Климатикът не бил включен, поради което св. И.чев отново се попитал да се обърнел към управителя ответника *****. Свидетелят И.чев попитал ответника ***** дали можел да пуснел климатика, на което последният отвърнал, че не можел да го пуснел, тъй като не му е било икономически изгодно и че заведението не е кантора на ищцата. След 2 което ищцата и св. И.чев платили сметката си, която била около 70 лв. След това ищцата и св. И.чев тръгнали да излизали от ресторанта, като между ищцата и ответника ***** възникнал спор относно включване на климатика в ресторанта. При този спор ответникът **** заявил, че ресторантът не е кантора и те решавали кога да пуснели климатика. В отговор на тези реплика на ответника **** ищцата заявила, че тя заедно със св. И.чев също били клиенти и че ще се оплачела на Комисията за защита на потребителите (КЗП). На казаното от ищцата ответникът **** отвърнал с израза „Дреме ми на оная работа“. След като чула тази реплика ищцата се била притеснила и разгневила. Впоследствие вторият ответник И. Д. й казал „Тук е ресторант, какво си мислите, хапваш и тръгваш.“ Този ответник казал още: „Вие се държите арогантно и си качвате краката на масата.“ Установява се, че за един момент от престоя й в процесния ресторант ищцата е била събула обувките и се била поставила краката на един от столовете, тъй като се била оплакала, че я болели краката. Ответникът Д. на въпроса на ищцата как се бил казвал, отговорил ****. След като ищцата и св. И.чев си тръгнали от процесния ресторант отишли в разположен в близост до него друг ресторант. Ищцата била притеснена, зачервена, като била възмутена от репликите на ответниците. По-късно през процесния ден отишла при личната й лекарка, която е прегледала и установила, че имала много ниски показатели на кръвното й налягане. По време на престоя им в процесното заведението ищцата и св. И.чев консумирали и алкохол, а именно вино и мастика.

От приетата по делото комплексна съдебно-медицинска и психологична експертиза, изготвена от вещите лица В. и доктор К., и от уточненията на вещите лица в открито съдебно заседание от 06.11.2025г. става ясно, че няма обективни данни след и към процесната дата /13.07.2023 година/ ищцата Д. да е отключила психично разстройство, да е преживяла остро стресово разстройство и/или да страда от разстройство в адаптацията. В тази връзка при изслушването му психологът В. поясни, че при ищцата не се установяват реакции на стрес, тъй като, ако човек е вцепенен и който е изпаднал в някаква реакция на стрес, дори и да няма тези физически подувания на краката, както е при ищцата, не е нормално просто да вземе решение и да се премести в друго заведение, и едва тогава да тръгне към личната лекарка. Психологът разясни, че един човек в такова състояние просто ще седне и ще почне да мисли, да обмисля, да извежда някакви изводи, които много често са погрешни, да плаче, да търси съжаление и помощ, като това е нормалната реакция при стрес.

Установява се, че ищцата е търсила специализирана медицинска помощ, потърсила е личната лекарка, където било установено, че е получила синкоп/колапс, за което състояние й бил издаден болничен лист за временна нетрудоспособност за 1 ден. Състоянието се било проявило с внезапно прилошаване, отпадналост, без данни за загуба на съзнание. В лекарския кабинет е получила помощ от личен лекар, състояща се от охлаждане, вода и наблюдение. Според вещите лица така описаните симптоми напълно отговарят да са резултат от действието на висока температура на околната среда и обезводняване на организма. Установява се, че ищцата е имала варикозни промени и отоци на долните крайници, по-силно изразени вляво, със започнало оплакване поне 2 седмици преди инцидента. На 19.07.2023 г. е бил извършен преглед и назначено лечение с локални медикаменти и добавки. Експертите са категорични, че между установените повърхностни разширени вени и инцидента на 13.07.2023 г. няма причинно-следствена връзка. Става ясно, че ищцата сама е отишла до личната си лекарка, въпреки предложената помощ от колегата й св. И.чев, да я придружил, както и факта, че ищцата сама се е прибрала в дома си. Ищцата след процесната дата е извършила рутинните си действия у дома и не е искала да тревожи съпруга си, с това което се е случило през деня. Няма данни за нарушения в съня й, храненето и ежедневното й функциониране, вечерта на 13.07.2023 г. и последвалите дни.

Тревожност й не е била във високо изразена степен и не е попречила на функционирането й.

При ищцата липсва натрапчиво оживяване на сцени от преживявания, продължителен период на тъга, угнетеност и демотивация, обхващащ няколко месеца след инкриминирания 3 момент. Ищцата е възприела като обида към нея казаното й от персонала, поради което има и нежелание да посещава това заведение. Това не е нарушило ежедневното й функциониране, като същата не е била провеждала и не е имала необходимост от системно медикаментозно психотропно лечение и/или психотерапевтична намеса. От заключението на вещите лица се установяват и следните личностови характеристики на ищцата: мнителност, предпазливост, тревожност и склонност към неправилно възприемане на околните, техни неутрални или приятелски действия се тълкуват превратно като враждебни, нападателни и оскърбителни; борбено чувство за собствена правота, несъобразено с реалната ситуация; преобладаваща неудовлетвореност; обидчивост, импулсивност.

Основните спорни въпроси по делото са дали поведението и действията на ответниците на процесната дата 13.07.2023г. представлява противоправно деяние и дали в причинна връзка тези действия са настъпили неимуществени вреди за ищцата. За да отговори на този въпрос, настоящият съдебен състав съобрази следното: