Решение № 234 от 11.12.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. П., 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20245000500427 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.

№7411/05.08.2024 г., подадена от П.Р.Б., чрез прокурор от Окръжна прокуратура – П., срещу Решение №279/25.07.2024 г. по гр.д.№695/2023 г. на ОС – П., с което е осъдена ПРБ на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, да заплати на Н. В. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1500 лв., претърпени от ищеца от незаконно обвинение за извършено престъпление, повдигнато по образувано наказателно производство ДП №25/2018 г. по описа на ОСлО при ОП – П., което е било прекратено с Постановление от 25.07.2022 г. на осн. чл.243, ал.1, т.2 от НПК, заедно със законната лихва върху размера на присъденото обезщетение, за периода от 21.07.2023 г. до окончателното плащане, като е осъден жалбоподателят да заплати на ищеца направените разноски за държавна такса в размер на 10 лв. Решението се обжалва във всичките му осъдителни части с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се недоказаност на вредите по основание, по размер, и като пряка последица от действията на органите на ПРБ, поддържа се да е налице нарушение на чл.52 от ЗЗД и ал.4 от ЗОДОВ чрез определяне на несправедливо завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди, който е в противоречие с практиката на съдилищата по аналогични случаи, не съответства на икономическата конюнктура, и не е съобразен с ниския интензитет на извършените процесуално-следствени действия с участието на ищеца.

Съдът е взел под внимание продължителността на досъдебното производство от 3 г. и 8 м., 1 както и че то три пъти е било прекратявано, но не е съобразено, че в периодите от време, в които производството е било прекратено, не са били търпени вреди. По отношение на ищеца е приложена най-леката мярка за неотклонение /подписка/, като не са прилагани други МПП. Касае се за обвинение в едно престъпление, което не е тежко, по отношение на него е приложима разпоредбата на чл.78а НК, и ищецът не е бил застрашен от прилагане на наказание „лишаване от свобода“. По тези съображения се поддържа, че присъждане на обезщетение изобщо не се дължи. Сочат се процесуални нарушения на чл.235 от ГПК доказателствата не са обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност. Ищецът носи доказателствена тежест да установи претърпените от него неимуществени вреди, но не е провел пълно и категорично доказване на твърдяните от него факти и връзки между тях.

ПРБ не е разпространявала данни за воденото наказателно производство и не следва да отговаря за отзвука му в обществото. Не са представени доказателства ищецът да е търсил медицинска помощ във връзка с твърдяното влошаване на неговото емоционално състояние, и липсват медицински документи за влошаване на неговото физическо и психическо състояние. Показанията на св. К.а и св. Ц. е следвало да бъдат преценени при условията на чл.172 от ГПК, същите са заинтересовани с оглед близостта им с ищеца, показанията им са преекспонирани, и не кореспондират с характеристичната справка на ищеца, издадена от началника на Участък Изток на л.107 от ДП. Не се установява уронване на доброто име на ищеца. Започнатото срещу ищеца дисциплинарно производство е в резултат на самосезиране на директора на ОД-П. от излъчен репортаж по телевизията, и не е свързано с действия на ПРБ. Повторното дисциплинарно производство по същия случай е започнато от административния орган и също не е свързано с действията на ПРБ. Дисциплинарните производства са протекли за кратък срок и са приключени без налагане на дисциплинарно наказание. На се били налице законови основания за недопускане на ищеца до участие в конкурс за повишаване в длъжност, и не е отстраняван временно от заеманата длъжност. Не е имало обявен конкурс за желаната от ищеца ръководна длъжност, и той не е имал нужния за нея образователен ценз. Не са отчетени наличните доказателства за осъществено в процесния период кариерно развитие на ищеца, както и преместването му по негово желание в ОДМВР – П.. Ищецът сам се е поставил в ситуация да бъде образувано срещу него наказателно производство, като не е осигурил искания от задържаното лице медицински преглед, поради което се поддържа наличие на основание за прилагане на разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, евентуално – на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ. Относно претенцията за обезщетение за имуществени вреди се поддържа, че същата е недоказана по основание и размер – към материалите по ДП не е приложен оригиналът на ДПЗС, нито оригинал на разписката за заплащане на адвокатското възнаграждение, неправилно е прието от съда, че уговореното бъдещо плащане е действително извършено. Липсват доказателства ищецът да е направил други разноски за производството, освен внесената ДТ в размер на 10 лв., поради което такива не следва да се дължат. Настоява се за отмяна на решението в осъдителните му части, и постановяване на друго решение по същество, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени изцяло, а при условията на евентуалност – да се намали размера на присъденото обезщетение.

2

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана и надлежно представлявана страна, отговаря на изискваниятаза редовност, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвала от възможността да депозира отговор.

На основание чл.269 от ГПК съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е допустим. По правилността на обжалвания съдебен акт съдът се произнася в границите на релевираните с въззивната жалба оплаквания.

В производството не е било спорно между страните, че на 21.11.2018 г. ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП №25/2018 г. на ОСО при ОПр-П., пр.пр.

№2719/2017 г. на РПр-П., за извършено на 07.09.2017 г. престъпление по чл.131, ал.1, т.2 от НК, изразяващо се в причиняване на лека телесна повреда на лицето С.И.П., при изпълнение на служебните му задължения като служител на МВР, което досъдебно производство е било прекратено с постановление от 25.07.2022 г., влязло в сила към момента на депозиране на исковата молба. Ответникът в отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.131 от ГПК, не оспорва, че са налице предпоставките, предвидени в чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за претърпените от ищеца вреди в резултат от воденото срещу него наказателно производство. Оспорва изцяло предявените искове, по съображения за недоказаност на претърпени вреди от ищеца в причинна връзка с наказателното производство.

От приобщените материали по ДП №25/2018 г. се установява, че досъдебното производство е било образувано на 07.02.2018 г. /с постановление на л.2 от ДП/ за това, че на 07.09.2017 г. в гр. П. държавни служители на МВР – гр. П. – полицейски органи, по повод изпълнение на службата им са причинили телесни повреди на С.И.П. от гр. П..

На 31.10.2018 г. ищецът, в качеството на свидетел по досъдебното производство, е взел участие в очна ставка с пострадалия С.И.П. /на л.84 от ДП/. По време на очната ставка пострадалият заявява твърдения, че ищецът и колегата му, са му нанесли побой непосредствено след задържането му на 07.09.2017 г.

На 21.11.2018 г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем /с постановление за привличане на обвиняем на л.91 от ДП/, и по отношение на него е взета мярка за неотклонение „Подписка“. Непосредствено след това е бил разпитан в качеството на обвиняем /протокол на л.92 от ДП/.

На 21.12.2018 г. са му предявени материалите по ДП /протокол на л.113 от ДП/.

На 20.01.2020 г. ищецът отново е привлечен в качеството на обвиняем – за същото престъпление, с прецизирано обвинение /протокол на л.165/ и по отношение на него отново е взета мярка за неотклонение „Подписка“. На същата дата е разпитан в качеството на 3 обвиняем. /на л.166 от ДП/.

На 04.02.2020 г. е направена полицейска регистрация на ищеца по чл.3 от Наредбата за извършване на полицейска регистрация /документи на л.181-186 от ДП/ – снети са негови дактилоскопски отпечатъци, фотографиран е за нуждите на полицейската регистрация, и е изготвен картон /прикрепен към корицата на ДП/. На същата дата са му предявени материалите по ДП /протокол на л.173 от ДП/.

На 17.12.2020 г. отново са предявени на ищеца, в качеството му на обвиняем, материалите по ДП /протокол на л.265 от ДП/.

С постановление за прекратяване от 01.03.2021 г. /на л.3 от сл.д.№618/2018 г./ наблюдаващият прокурор по пр. пр. №2719/2017 г. е прекратил ДП №25/2018 г.

Постановлението за прекратяване е било обжалвано от пострадалия пред Районния прокурор на гр. П., и с негово Постановление от 14.06.2021 г. /на л.18 от сл.д.№618/2018 г./, издадено по пр.пр. №971/21 г. по описа на РПр-П., прекратяването е отменено, и делото е върнато за допълнително разследване. От прекратяването на наказателното производство до отмяната на постановлението за прекратяване са изминали 3 месеца и 14 дни, пред които действия по разследване не са извършвани, но наказателното производство е било висящо.

На 20.10.2021 г. материалите по досъдебното производство са предявени на ищеца /протокол на л.77 от сл.д.№618/2018 г./.

На 22.12.2021 г. с Постановление за прекратяване на ДП №25/2018, отново е прекратено воденото срещу ищеца досъдебно производство, и е отменена взетата по отношение на него мярка за неотклонение „Подписка“ /на л.279 от ДП/. Това постановление е било обжалвано от пострадалия пред висшестоящата прокуратура с жалба, депозирана на 30.12.2021 г. /на л.287 от ДП/, и е било отменено с Постановление от 02.02.2022 г. на прокурор от Окръжна прокуратура - гр. П., като делото е върнато за извършване на допълнителни действия по разследването. В периода от прекратяването на досъдебното производство, до отмяната на постановлението за прекратяване са изминали 1 месец и 10 дни, през които не са били извършване действия по разследване, но наказателното производство е било висящо.

На 20.05.2022 г. на ищеца отново са предявени материалите по разследването /протокол на л.302 от ДП/.

С Постановление от 25.07.2022 г./на л.311 от ДП/ наказателното производство срещу ищеца отново е прекратено, и е отменена взетата по отношение на него мярка за неотклонение „Подписка“. Видно от приложеното в материалите „Известие за доставяне“ /на л.315 от ДП/, постановлението за прекратяване на наказателното производство е било връчено на пострадалия С.И.П. с препоръчана пощенска пратка, и същият се е подписал, че го е получил, но в известието за доставка липсва отразяване на датата, на която пратката е получена от адресата. Въпреки това, от пощенското клеймо, поставено от входящата пощенска станция, обработила известието за доставка след връчване на пратката, е видно, че известието за доставената препоръчана пощенска пратка е било върнато на 29.07.2022 г., към която дата е било вече оформено като връчено. Следователно, срокът, в който 4 пострадалият е имал възможност да депозира жалба срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство, е бил изтекъл към 06.08.2022 г. Постановлението за прекратяване на наказателното производство е връчено на ищеца близо една година покъсно – на 13.07.2023 г. /известие за доставка на л.316 от ДП/. Той обаче не е имал правен интерес да го обжалва, поради което съдът намира, че с изтичане на срока, в който пострадалият е имал право да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство, за ищеца, в качеството му на обвиняем по това досъдебно производство, наказателното преследване е било приключено.