Решение № 260328 от 18.11.2020, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

Номер ІІ- 182 18.11.2020 г. гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД втори въззивен граждански състав

На: осемнадесети август две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

ЕЛЕОНОРА

КРАЛЕВА

Секретар Ани Цветанова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева въззивно гражданско дело номер 1513 по описа за 2020 година

Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на „Кредитреформ

България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Шандор Петьофи“ № 10, п.к.1606, представлявано от управителя Радослав Христов Велчев, подадена чрез ю.к.Ивайла Трифонова, против решение № 906/12.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 7083/2019 г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлен иска на „Кредитреформ България” ЕООД срещу М.Т.К. ***, за заплащане на сумата от 631.14 лв., представляваща невърната част от заетите суми по договор за кредит № ***/13.01.2015 г. в размер на 500 лв., сключен с „4финанс“ ЕООД, на пазара на финансови услуги под търговската марка „Вивус“ и допълнителен договор за кредит към него от 09.03.2015 г. в размер на 150 лв., вземанията по който са цедирани на „Кредитреформ България“ ЕООД с договор № ***/01.02.2018 г. за прехвърляне на вземания, заедно със законната лихва върху посочената сума от предявяване на иска – 11.07.2019 г. до окончателното плащане.

Въззивникът „Кредитреформ

България” ЕООД изразява недоволство от първоинстанционното решение, като счита същото за неправилно и необосновано. Считат се за неправилни доводите на съда относно Общите условия към договор за кредит № ***, с оглед представените по делото доказателства, като се сочи, че процесният договор по същността си е електронен документ и е оформен съгласно чл.3, вр. чл.2 ЗЕДЕУУ и като такъв нито той, нито ОУ към него са представяни в писмена форма на ответника. Сочи се също, че самият механизъм на сключване на договора за кредит не допуска завършване на процедурата по кандидатстване преди кредитоискателят да се е запознал и да е приел ОУ, като във въззивната жалба се описват стъпките, през които преминава тази процедура. Счита се, че след като ответницата К. е успяла да изпрати своята заявка във вътрешната система на „4финанс“ ЕООД, то тя е преминала през описаните стъпки за кандидатстване, завършила е заявката си за кредит, която след това е била отразена в системата на кредитора. Счита се също, че след като съдът цитира т.14.5 от ОУ, то процесните ОУ са приложени към исковата молба и съдът се е запознал с тях, поради което изводът му, че такива ОУ не са били представени е неправилен. Във връзка с уведомяването на длъжника за сключения договор за цесия въззивникът сочи, че действително няма данни ответницата лично да е получила преди образуване на делото приложеното към исковата молба уведомление, изходящо от цесионера „4финанс“ ЕООД, но получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано и с оглед надлежното му връчване на ответницата чрез особения й представител, като част от преписката към исковата молба, следва да се приеме, че длъжникът е надлежно уведомен за прехвърлянето на неговото задължение, като в тази връзка в жалбата се излагат подробни съображения и се цитира съдебна практика. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и вместо него да уважи предявения иск. Не са направени доказателствени искания.

Претендира се присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата М.Т.К., уведомена чрез назначения й от БРС особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, не се взема становище по въззивната жалба. В съдебно заседание, особеният представител адв.Куманова взема становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259 ГПК и от лице, което има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимите норми на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

При служебната проверка на решението, извършена по чл.269 ГПК, Бургаският окръжен съд намира, че същото е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.240, ал.1, вр. чл.99 ЗЗД, вр. чл.6 ЗПФУР, предявен от „Кредитреформ България“ ЕООД против М.Т.К., за заплащане на сумата от сумата от 631.14 лв., представляваща неизплатена главница по договор за кредит № ***/13.01.2015 г. и допълнителен договор за кредит към него от 09.03.2015 г., сключени между „4финанс“ ЕООД и ответницата, вземанията по които са цедирани на „Кредитреформ България“ ЕООД с договор № ***/01.02.2018 г. за прехвърляне на вземания, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 13.01.2015 г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансовите услуги по търговската марка „Вивус“, и ответницата

М.К. е сключен договор за кредит № *** по реда на чл.6 ЗПФУР, като договорът е оформен съгласно разпоредбите на чл.3, вр. чл.2 ЗЕДЕУУ и при спазване на съответните процедури. Кредитополучателката е подала заявка за отпускане на кредит в размер на 500 лв. и ползване на услуга за експресно разглеждане на заявката след регистрация в системата „Вивус“, като на страницата на посочената система се предоставя цялата преддоговорна информация и Общи условия към договора, които тя трябва да приеме. След което с натискане на бутон

„Подпиши“ се считало, че тя е подписала договора и се е запознала с ОУ. На ответницата бил отпуснат заявения заем в размер на 500 лева за срок от 30 дни с падежна дата 12.02.2015 г., която сума й била преведена чрез паричен превод в „Юробанк България“ АД (Пощенска банка) на 13.01.2015 г. Твърди се, че на 09.03.2015 г., във връзка с т.8.1 и т.8.2 от ОУ, ответницата К. е подала заявка за отпускане на допълнителен кредит в размер на 150 лв., ведно с нова услуга за експресно разглеждане, като съгласно т.8.2 от ОУ получаването на допълнителен кредит представлява промяна в съществуващия договор за кредит единствено относно размера на дължимата сума, а останалите параметри на договора остават непроменени. Така, при посочените по-горе стъпки в системата „Вивус“ е сключен допълнителен договор за кредит № ***/09.03.2015 г., вече за общата сума от 650 лв., с падежна дата 13.04.2015 г. Посочва се, че ответницата се е възползвала от правото си да удължи срока за връщане на кредита, съгласно т.11 от ОУ, като по този начин крайният срок на погасяване е бил удължаван няколко пъти и същата е следвало да върне кредита на 24.06.2015 г., но не е изпълнила задълженията си по договора и е изпаднала в забава. Твърди се също, че в периода 21.07.2016 г. – 20.09.2016 г. К. е извършила няколко плащания в размер на 390.60 лв., с които били погасени таксите за експресно разглеждане, такси за събиране, начислена за периода договорна лихва за ползване на кредита и наказателна лихва, както и част от главницата, като останала непогасена главница по кредита в размер на 631.14 лв., която се претендира с настоящия иск. Ищецът посочва, че на 01.02.2018 г. вземанията към М.К., произтичащи от договора за кредит № *** са му прехвърлени от заемодателя „4финанс“ ЕООД с договор за цесия, сключен между тях на 01.02.2018 г.

На основание чл.47, ал.6 ГПК на ответницата М.К. е назначен от съда особен представител – адв.Куманова, която не е депозирала в писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. В съдебното заседание, особеният представител е оспорила твърденията на ищеца за връчване на уведомление до длъжника за извършената цесия.

Районният съд е отхвърлил предявения иск като е приел, че Общите условия не са представени по делото и не може да се установи дали те са писмено приети от потребителя, поради което не може да се стигне до извод за действителното съгласие на страните по облигационната връзка, в частност валидността на договора, от което е изведен извод за нищожност на изначалната договорна връзка между „4финанс“ ЕООД и ответницата К. по смисъла на чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД. Прието също, че ответницата не е уведомена за цесията и и осъдителният иск по делото е преждевременно предявен. В тази връзка, БРС е приел, че макар и към исковата молба да е приложено уведомление за извършеното прехвърляне на вземанията, цесията не е съобщена надлежно на ответницата, тъй като връчването на съдебните книжа по делото е станало по реда на чл.47, ал.6 ГПК чрез назначения особен представител, като установената в нормата процесуална фикция на връчването няма действие върху материалното правоотношение на страните. По тези съображения, районния съд е приел, че ищецът не е правоимащ да получи вземанията по сключения договор за кредит, поради което е отхвърлил предявения осъдителен иск като неоснователен.

Бургаският окръжен съд не споделя тези правни изводи на районния съд, като намира, че същите са формирани при неправилна преценка на фактическата обстановка и на събраните по делото доказателства, довела до постановяването на неправилно и незаконосъобразно решение.

Настоящият съдебен състав намира, че от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин наличието на облигационно правоотношение между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската марка „Вивус“, и ответницата М.К. по сключен между тях по реда на чл.6 ЗПФУР договор за кредит № *** от 13.01.2015 г. и допълнителен договор към него от 09.03.2015 г., вземанията по който са прехвърлени от заемодателя „4финанс“ ЕООД на настоящия ищец „Кредитреформ България“ ЕООД с договор за цесия от 01.02.2018 г., като цесията е надлежно съобщена на ответницата.

По делото не е имало спор между страните, а и от представените писмени доказателства се установява, че на 13.01.2015 г. между „4финанс“ ЕООД и М.К. е сключен договор за кредит № *** по реда на чл.6 ЗПФУР (л.11), в електронен вид – за предоставяне на финансови услуги от разстояние, с който на ответницата е предоставен заем от 500 лв., които са й преведени с банков превод на 13.01.2015 г. (л.19), а на 09.03.2015 г. между тях е сключен допълнителен договор за кредит в електронен вид (л.18) за сумата от 150 лв., които са преведени на К. с банков превод на същата дата (л.20). Безспорни са и обстоятелствата, че първоначалният кредит е бил отпуснат за период от 30 дни, с падеж на плащане 12.02.2015 г. и кредитополучателят К. не е изпълнила задълженията си за заплащане на сумата от 595.00 лв. (500.00 лв. – главница, 78.16 лв. – такса експресно разглеждане и 16.84 лв. – договорна лихва). Не е спорно също, че с допълнителния договор от 09.03.2015 г. за сумата от 150 лв. ответницата се е задължила да върне на „4финанс“ ЕООД общата сума по двата договора, а именно 773.50 лв., от която 650.00 лв. – главница, 101.61 лв. – такси за експресно разглеждане и 21.89 лв. – договорна лихва, за периода на отпускане на кредита, както и че задълженията й не са изпълнени в цялост, като непогасената част от вземанията са прехвърлени от „4финанс“ ЕООД на „Кредитреформ България“ ЕООД с договор за цесия

№ ***/01.02.2018 г. (л.6-10).

По така посочените факти и обстоятелства е нямало спор между страните по делото, като твърденията на ищеца за сключването на процесния договор за кредит от разстояние при посочените от него клаузи и неизпълнение на задълженията по договора, както и за прехвърлянето на вземанията с договора за цесия, не са оспорени от ответницата. В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от К. чрез назначения й особен представител и в този срок тя не е направила възражения за недействителност на договора за кредит, вкл. и поради липса на съгласие. Предвид липсата на подобни възражения, районният съд не може служебно да преценя валидността на договора за кредит досежно наличието или не на съгласие на страните по облигационната връзка и да извършва служебна преценка за нищожност по чл.26 ЗЗД, след като не е бил сезиран с такива искания. В случая, тази преценка на БРС е вследствие на неправилно приетото от него, че по делото не са представени Общите условия на договора за кредит, което не се споделя от настоящата инстанция. Изложените в този смисъл възраженията на въззивника са основателни.