Решение № 13 от 09.04.2020, Окръжен съд - Шумен

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 13/ гр. Шумен, 09. 04. 2020 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд, наказателно отделение

На девети март през две хиляди и двадесета година

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател: София

Радославова

Членове : 1. Нели Батанова

2. Димчо Луков

Секретар:Станислава Стойчева

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия София Радославова

ВНЧХД № 56 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда № 20 / 17. 12. 19 г. постановена по НЧХД № 191 / 19 г. Великопреславския районен съд е признал подсъдимия Ф.Ф.И. с ЕГН ********** за виновен в това, че на 17.03.2019 г. в с.Бяла река, общ.Върбица, обл.Шуменска, причинил на С.С.С. с

ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота, поради което и на основание чл.130, ал.1 от НК, във вр. с чл.78а ал.1 от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание “ГЛОБА” в размер на 1 000.00 /хиляда/ лева.

Осъдил подс. Ф.Ф.И. с ЕГН ********** да заплати на С.С.С. с ЕГН ********** сумата от 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева, като уважена част от предявения граждански иск, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от престъплението по чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане считано от 17.03.2019г.

Отхвърлил гражданският иск предявен от С.С.С. с ЕГН ********** за неимуществени вреди срещу Ф.Ф.И. с ЕГН ********** в останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, осъдил подс. Ф.Ф.И. с ЕГН ********** да заплати сумата от 1381.82 лева /хиляда триста осемдесет и един лева и 82 ст./ на С.С.С. с ЕГН **********, представляваща направените от нея деловодни разноски и разноски за адвокатско възнаграждение.

Осъдил Ф.Ф.И. с ЕГН ********** да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 60.00 лв.

Срещу така постановената присъда на Великопреславския районен съд в предвидения в закона срок и форма е подадена въззивна жалба от адв.С.Т. от ШАК – защитник на подсъдимия Ф.И..

Излагат се доводи, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон и при неспазване на съществени процесуални правила. Излагат се доводи, че подсъдимият не е извършил престъплението, за което е обвинен; както и че отношенията между страните по делото са влошени - налице е висящ бракоразводен процес и искове за родителски права по отношение на малолетните им деца. Излага се и довод, че датата на деянието е на 16 03.2019 г., според показанията на свид.С. С., а не както е посочено в тъжбата на 17.03.2019 г., както и че фактическата обстановка е останала неизяснена. Прави се искане присъдата да бъде отменена изцяло и вместо нея да се постанови нова, с която подсъдимият да бъде оправдан, като бъде отхвърлен и приетия за съвместно разглеждане граждански иск.

Прави се алтернативно искане присъдата да бъде изменена в гражданско-осъдителната й част, като бъде намален размера на обезщетението.

В съдебно заседание подсъдимият редовно призован не се явява. За него се явява упълномощения му защитник адв.Сн.Т. от ШАК. Защитника поддържа депозираната жалба и доразвива доводите, изложени в същата.

Процесуалния представител на частния тъжител адв.Г.Ц. *** изразява становище, че жалбата е неоснователна. Намира, че постановената присъда е правилна, обективна и законосъобразна, съобразена със доказателствата по делото и моли да бъде потвърдена

Въззивната инстанция при проверка на присъдата, обсъди изложените доводи и като провери същата изцяло съгласно изискванията на чл. 313 - 314 от НПК установи наличие на обстоятелства по чл. 338 във вр. с чл. 334 т. 6 от НПК.

Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка:

На 17.03.2019 г. преди обяд пострадалата С.С., заедно със св.С. С. отишла до дома, където живеел подсъдимия Ф.И., неин съпруг в с.Бяла река, общ.Върбица, обл.Шумен. Двамата съпрузи били във фактическа раздяла и общите им деца живеели при подсъдимия и неговата съжителка М. К.. Отношенията между съпрузите били изострени, както по повод контактите на майката с децата, така и по време на съвместното им съжителство по повод упражнено физическо насилие от съпруга. С.С. помолила св.С. да я придружи, за да види децата си. След като пристигнали до дома на подсъдимия, последният поканил С. да влезе в къщата, за да види децата. Пострадалата отказала и заявила, че иска да види децата си отвън пред дома, дори не поискала да влезе в двора. Децата, заедно със св.К., която живеела във фактическо съжителство с подсъдимия били в двора.

След като отказала да влезе в двора С. с много бърз ход, почти бяг се отдалечила от мястото, защото усетила агресия в поведението на съпруга си. През това време подсъдимия взел сопа от вътрешната страна на оградата до портата, настигнал я и започнал да й нанася удари в областта на кръста и крака. К. направила опит да спре агресията, като дърпала подсъдимия. Побоят бил прекратен защото пострадалата успяла да избяга в неизвестна посока. Свидетелят С., който до това време наблюдавал безучастно тръгнал да търси С., но не успял да я открие. Позвънил на мобилния й телефон, но тя не отговорила. След това С. се обадил на негова братовчедка, която го прибрала от мястото. След около 40 минути С. се обадила на С., като му казала че се намира в гр.Върбица и, че трябва да намери кола и да я закара до болницата в гр.Шумен. С. намерил автомобил и заедно с пострадалата пристигнали в СО при МБАЛ-Шумен, където в 16.55 ч. С. били прегледана от лекар и й били направени рентгенографии. След като не били установени фрактури, пострадала била освободена в 20.00 ч. На 19.03.2019 г. последната била освидетелствана от съдебен лекар при МБАЛ-Търговище.

Изложената фактическа обстановка съдът приел за установена въз основа на: показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели –С. С., Ш. С., М. Е., Б. Р., част от показанията на М. К., заключението на съдебно-медицинската експертиза, приета от съда, както и от приложените по делото и приети от съда писмени доказателства съдебномедицинско удостоверение №72/19.03.2019 г., изготвено от д-р В. Г. - съдебен лекар, н-к ОСМ при „МБАЛ Търговище“ АД; Лист за преглед на пациент в КДБ/СО №6589/17.03.2019 г.;Писмо №323р-4784/07.05.2019 г. от РУ В.Преслав, писмо с УРИ 323р-4784/07.05.2019 г. от ОД МВР-Шумен; както и от приобщените в хода на делото: постъпило писмо с Вх.№3101/28.08.2019 г. от МБАЛ-Шумен с приложени копия от страници от журнал на Спешно отделение при МБАЛ-Шумен, лист за преглед на пациент в КДБ/СО, диск с направено рентгеново изследване и резултат от образно изследване от дата 17.03.2019 г. на С.С.; постъпило писмо от ЦСМП- Шумен с Вх.№ 2993/20.08.2019 г.; справки от деловодната програма САС на ВПРС за водени, висящи и/или прекратени граждански производства по реда на чл.49 от СК между страните за периода 2018-2019 г., а именно за гр.д. № 739/2018 г. и гр.д. № 608/2019 г., съответно етапа на който се намират производствата и справка за съдимост на подсъдимия Ф.И..

Предвид гореизложеното първоинстанционния съд е приел, че от обективна и субективна страна подс. Ф.Ф.И. е осъществил деяние по чл.130, ал.1 от НК - причиняване на лека телесна повреда на С.С.С., изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

По отношение доводите на защитата:

От адв.Т.- защитник на подсъдимия се излага довод, че липсва осъществено престъпно деяние, изразено в нанасяне на лека телесна повреда на тъжителката С.С.. Според защитата с настоящото производство тъжителката цели да дискредитира подсъдимия във връзка с водения между тях бракоразводен процес по чл.49 от СК, в който са предявени и искове за родителски права по отношение на двете им малолетни деца. Така изложените доводи са неоснователни по следните съображения:

В хода на съдебното следствие са събрани категорични гласни и писмени доказателства, че на тъжителката са причинени травматични увреждания. Свид.С. С. е дал подробни свидетелски показания, от които се установява, че е бил свидетел очевидец на извършеното деяние от страна на подс. Ф.И..

Свид.С. посочва следното: „С. каза, че не иска да влиза вътре, че иска отвън да си види децата.

…Не искаше да си види децата, защото не иска да влиза вътре. От там тя взе да бяга, усети, че той ще я бие. Ф. взе един кол, бяга зад нея, тя падна и той започна да я бие…Неговата жена започна да дърпа мъжа си да не я удря….Ф. нанасяше удари на С., но не мога да кажа точно колко пъти я удари… “. Показанията на свид.С. се подкрепят от заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза. Видно от същото на пострадалата са причинени следните травматични увреждания: едно петнисто охлузване по задната повърхност на левия лакът; едно петнисто кръвонасядане в лявата поясна област; едно масивно кръвонасядане по лявото бедро и една разкъсноконтузна рана по лява подбедрица. В резултат на получените травматични увреждания на частната тъжителка е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според приетото заключение всички установени травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети, по механизма на удар, натиск и триене /за охлузванията/. Установените травматични увреждания според вещото лице може да бъдат получени по начин, описан в тъжбата, а морфологичните особености на уврежданията към датата на освидетелстването позволяват същите да са получени в посоченото от нея време. Изготвеното заключение на съдебно-медицинската експертиза се подкрепя от изисканите медицински документи от МБАЛ – Шумен, както и от изготвеното и приобщено медицинско удостоверение, издадено от д-р В.Горанов – съдебен лекар при МБАЛ- Търговище. От анализа на събраните по делото доказателства се обуславя безспорния извод, че подсъдимия Ф.Ф.И. е причинил телесна повреда на пострадалата С.С., квалифицирана по чл.130, ал.1 от НК.

Без основание следва да се остави и довода, че частната тъжителка цели да дискредитира подсъдимия във връзка с водения между тях бракоразводен процес по чл.49 от СК, в който са предявени и искове за родителски права по отношение на двете им малолетни деца.

Видно от приложените по делото разпечатки от деловодната система, гр.д.№739/2018 г. по описа на ВПРС с правно основание чл.49 от СК е образувано по искова молба, подадена от подсъдимия Ф.И., като ответник е С.С.С.. С определение №547/28.11.2018 г. производството е прекратено, поради оттегляне на иска от ищеца. По искова молба от 07.08.2019 г., подадена от Ф.Ф.И. е образувано гр.д.№608/2019 г. по описа на ВПРС с правно основание чл.49, ал.1 от СК. По делото ответник е С.С.С., която на 19.09.2019 г. е предявила насрещен иск спрямо ищеца по делото.

Деянието, предмет на настоящото производство е извършено на дата 17.03.2019 г., а частната тъжба е подадена на 02.07.2019 г. Тъжбата е подадена, след като е било прекратено гр.д.№ 739/2018 г., но преди да е образувано гр.д.№608/2019 г. От приложените писмени доказателства се установява, че пръв след деянието и след образуването на настоящото наказателно производство, с искова молба по чл.49, ал.1 от СК е сезирал съда подсъдимият на 07.08.2019 г. От приложените материали се установява, че частната тъжителка е депозирала отговор на исковата молба и е предявила насрещен иск, но същото е сторено с по-късна дата - от 19.09.2019 г. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че довода на защитата, че частната тъжба е подадена с цел дискредитиране на подсъдимия по делото по чл.49 от СК е неоснователен и следва да се остави без уважение.

От защитата се излага довод, че свид.С. С. е предварително „ангажиран“ от частната тъжителка да вмени, че подсъдимият е извършил престъплението спрямо нея. Така изложен довод е неоснователен. Свид.С. е в близки отношения с частната тъжителка и подсъдимия, тъй като е бил кръстник на сватбата им. Показанията му се подкрепят от събраните по делото гласни и писмени доказателства, поради което първоинстанционния съд им е дал кредит на доверие. Показанията му не са кредитирани единствено относно посочената от него дата на деянието – 16.03.2019 г. В тази част показанията му не се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства-медицинските документи, изискани от МБАЛ- Шумен. В показанията си свид.С. посочва че на същия ден, след деянието, пострадалата е избягала, след като е била бита от подсъдимия Ф.И., като по-късно същия ден, той я е намерил в гр.Върбица и е съдействал да бъде закарана до МБАЛ- Шумен, където е била прегледана и са проведени медицински изследвания. В показанията си той посочва, че около 5,30-6,00 вечерта на същия ден е напуснал спешното отделение на болницата и се е прибрал с автомобила на момчето, което ги е закарало до там. Видно от приложените медицински документи тъжителката Ст.С. е била прегледана на 17.03.2019 г., поради което правилно първоинстанционния съд е приел, че по отношение на посочената дата 16.03.2019 г., като дата на деянието, показанията на свидетеля не следва да се кредитират. В останалата им част, съпоставени с целия доказателствен материал по делото, същите са обективни, последователни и непротиворечиви и следва да се кредитират изцяло. В показанията си свид.С. не е свидетелствал относно факти, свързани с отношенията на подсъдимия и неговите деца и как изпълнява родителските си задължения. По изложените съображения съдът намира, че следва да се остави без уважение довода, че посочения свидетел е „ангажиран“ от частния тъжител, за да дискредитира подсъдимия и неговата фигура на баща.

Разпечатката съдържа 43 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c26219a6-3ee3-4115-80fb-354418311d8e