Решение № 195 от 12.06.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Шумен, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилиян К. Ангелов при участието на секретаря В.С.С. като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Административно наказателно дело № 20233630202462 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0002067/28.08.2023год. на Директор на РД „АА” гр.Варна, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 1 8 1 т.1 от ЗДП на жалбоподателя П. И. В. е наложено административно наказание “глоба” в размер от 50/петдесет/ лева, на основание чл.179 ал.6 т.2 от ЗДП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200/двеста/ лева и на осн. чл.177 ал.3 т.1. предл.2 от ЗДП му е наложено административно наказание “глоба” в размер от 3000/три хиляди/ лева .

Жалбоподателят моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, тъй като било постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като редовно призован за датата на съдебно заседание не се явява, но процесуален представител в лицето на адв.Матев от АК гр.Русе изпраща писмено становище, с което по същество поддържа депозираната жалба, като алтернативно моли наложеното наказание по пункт.3 от наказателното постановление да бъде намалено.

Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща процесуален представител-В.К. младши експерт в ОО“АА“ Варна само в последното съдебно заседание, който изразява становище, поради което счита, че издаденото наказателно постановление, следва да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално 1 допустима.

Жалбата е частично основателна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: С НП № 230002067/28.08.2023год. на Директор на РД „АА” гр.Варна , на жалбоподателя П. И. В. на основание чл. 181 т.1 от ЗДП е наложено административно наказание „глоба“ в размер от 50/петдесет/лева за това, че„ управлява МПС с рег.№Р8969ВТ, което не е било представено на годишен технически преглед за проверка на техническата му изправност в законоустановения срок“, като е посочено, че виновно е нарушил чл.147 ал.3 т.4 от ЗДП, , на основание на основание чл.179 ал.6 т.2 от ЗДП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200/двеста/ лева , за това , че „ управлява товарен автомобил с прикачено към него полуремарке с рег.№Р3657ЕЕ, което е технически неизправно, на трета ос от дясната страна гумата е сериозно повредена, като тази техническа неизправност се класифицира, като „значителна“ съгласно Приложение №5, част I, т.5.2.3. б „г“ изр. 1 от Наредба № Н-32/16.12..2011г. на МТИТС, като е посочено, че виновно е нарушил чл.139 ал.1 т.1 от ЗДП вр. чл.101 ал.4 вр. Приложение №5, част I, т.5.2.3. б „г“ изр. 1 от Наредба № Н-32/16.12..2011г. на МТИТС и на осн. чл. 177 ал.3 т.1 предл.2 от ЗДП му е наложено административно наказание “глоба” в размер от 3000/три хиляди/ лева за това, че” извършва обществен превоз на товари-пшеница със съчленено пътно превозно средство с МПС/влекач/ с две оси и полуремарке с три оси с обща маса 46160кг. , видно от приемнопредавателен протокол№ 0000037172/19.07.23г., която маса надвишава нормите от допустима максимална маса на ППС за движение по пътищата отворени за обществено ползване от 40000 кг. с 6160кг, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, като е посочено че виновно е нарушил чл.139 ал.1 т.2 предл.2 от ЗДП вр. чл.6 ал.1 т.3 б “а“ от Наредба№11/03.07.2001г. на МРРБ. Наказателното постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 00301/20.07.2023г., в който е отбелязано, , че на 20.07.2023г. около 07.17 часа в обл.Шумен по РП I-2 в с.Струйно на 500 метра преди разклона за с.Длъжко в посока Шумен управлява МПС марка DAF FT XF 105 с рег.№Р8969ВТ от категория N3 с прикачено към него полуремарке Кьогел СКХЛ 24 с рег.№ Р3657 ЕЕ от кат Q4, извършващ обществен превоз на товари –пшеница, видно от товарителница с №5/19.07.2023г. по маршрут с.Веселина – гр.Суворово, видно от пътен лист с №268-466/20.07.23г., като по време на проверката е било установено, че водачът управлява МПС с рег.№Р8969ВТ, което не е било представено на годишен технически преглед за проверка на техническата му изправност в законоустановения срок , като видно от справка от система „Технически прегледи“ към ИА „АА“ срока на валидност е до 17.07.2018г, управлява товарен автомобил с прикачено към него полуремарке с рег.№3657ЕЕ, което е технически неизправно, на трета ос от дясната страна гумата е сериозно повредена, като тази техническа неизправност се класифицира, като „значителна“ съгласно Приложение №5, част I, т.5.2.3. б „г“ изр. 1 от Наредба № Н32/16.12..2011г. на МТИТС, както и че извършва обществен превоз на товари-пшеница със 2 съчленено пътно превозно средство с МПС/влекач/ с две оси и полуремарке с три оси с обща маса 46160кг. , видно от приемно-предавателен протокол№ 0000037172/19.07.23г., която маса надвишава нормите от допустима максимална маса на ППС за движение по пътищата отворени за обществено ползване от 40000 кг. с 6160кг, като към момента на проверката, водачът не е представил квитанция от АПИ за претоварване.

АУАН е подписан от жалбоподателя без да изложи възражения., като такива не са депозирани и в предвидения в чл.44 ал.1 от ЗАНН срок.

В съдебно заседание, актосъставителят И. и свид.П. заявиха , че на 20.07.2023г. в с.Струйно са спрели за проверка, управляваният от жалбоподателя товарен автомобил, като в хода на проверката са установили, че влекача не е бил представен на периодичен технически преглед в законоустановения срок, полуремаркето било технически неизправно, тъй като гумата била сериозно повредена както и че извършва обществен превоз на товари-пшеница със съчленено пътно превозно средство с МПС/влекач/ с две оси и полуремарке с три оси с обща маса 46160кг., която маса надвишава нормите от допустима максимална маса на ППС за движение по пътищата отворени за обществено ползване от 40000 кг. с 6160кг. Тъй като обаче по делото е представена снимка на полуремарке с рег.№Р 2868 ЕЕ, различаваща се коренно от регистрационния номер и модела на полуремаркето, описан , както в АУАН, така и в наказателното постановление./№Р3657ЕЕ/, посочените по горе свидетели не можаха да обяснят причината за това разминаване. Актосъставителят И. заяви, че са му били представени документи на влекача и може би на други ремаркета, като не можа де се сети дали приложената по дело снимка е от това ремарке. Свид.П. от своя страна заяви, че може би неговия колега е допуснал някаква грешка. Съдът, счита че в хода на административнонаказателното производство не са събрани, каквито и да било убедителни доказателства, че жалбоподателя е осъществил нарушенията, описани в пункт 2 и в пункт 3 от наказателното постановление, тъй като не може да се установи в действителност, в състав с кое точно полуремарке са били осъществени нарушенията, дали снимките приложени по делото се отнасят за точно това полуремарке, а и още повече, свидетелите в хода на проверката не са направили замерване с техническо средство, с което да се установи каква е действителната стойност на превозваната обща маса, а са проверили единствено представени им от жалбоподателя документи, за които пък свидетелите нямаха ясен отговор дали се отнасят за провереното полуремарке. Съдът счита, обаче, че жалбоподателя е осъществил състава на чл.147 ал.3 т.4 от ЗДП, тъй като е управлявал товарен автомобил, който не е бил представен на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата му изправност в законоустановения срок. Представени са доказателства, от които става ясно, че управлявания от жалбоподателя товарен автомобил DAF FT XF 105 с рег.№Р8969ВТ е следвало да премине технически преглед най-късно до 17.07.2018г., а както по горе бе посочено, нарущението е констатирано на 20.07.2023г. В тази връзка, правилно е бил ангажиран с административнонаказателна отговорност на осн. чл.181 т.1 от ЗДП с глоба в размер от 50 лева , поради което и наказателното постановление в тази му част следва да потвърдено.

3

По отношение искането на наказващият орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съответно искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски съдът намира следното: Съгласно чл.63д от ЗАНН страните имат на право присъждане на разноски по реда на АПК, като в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Предвид изхода на делото, искането на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лева. Размерът на възнаграждение се определя от съда, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.В настоящия случай процесуалният представител на АНО е осъществил процесуално представителство в едно открито съдебно заседание, делото не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да бъде определено и присъдено възнаграждение в минималния размер, а именно 80 лева.

В чл.63д ал.2 от ЗАНН е предвидена възможност съдът по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В съдебно заседание, представителя на наказващият орган е направил възражение за прекомерност в случай, че е заплатен адвокатски хонорар е над минималните размери.

Съгласно чл.18 ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу НП, в които административното наказание е глоба или имуществена санкция, възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията. С обжалваното НП са били наложени три глоби в общ размер от 3250 лева, а договорения размер на адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева, поради което и същия въобще не следва да бъде коригиран.

В АПК въпросът за възлагане на разноските е уреден в чл.143 и касае случаите, когато съдът отмени обжалвания акт или отхвърли оспорването. Липсва изрична уредба как следва да се процедира ако искането за отмяна е частично уважено и частично отхвърлено. По този въпрос съгласно препращащата норма на чл.144 от АПК приложение следва на намерят общите правила на чл.78 от ГПК, в който е регламентиран принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от искането.

Доколкото съдът намира, че наказателното постановление е потвърдено, само в частта му с която на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лева, наказващият орган следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 295.38 лева , съразмерно с намалената част от наложените наказания

Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0002067/28.08.2023год. на Директор на РД „АА” гр.Варна, в частта с която на основание чл. 181 т.1 от ЗДП на П. И. В. с ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер от 50/петдесет/ лева.

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0002067/28.08.2023год. на Директор на РД „АА” гр.Варна, в частта с която на основание чл.179 ал.6 т.2 от ЗДП на П. И. В. с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200/двеста/ лева.

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0002067/28.08.2023год. на Директор на РД „АА” гр.Варна, в частта с която на основание чл.177 ал.3 т.1 предл.2 от ЗДП на П. И.

В. с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000/три хиляди/ лева.