Решение № 13129 от 26.07.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13129 гр. София, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20221110133415 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Т. Я. И. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.

439, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника поради изтекла погасителна давност сумата от 1250 лева, предявена като частичен иск от сума в общ размер на 16 370 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № FL655483/29.09.2012г., сключен с „Юробанк България“ АД, вписана централния кредитен регистър като главница по договор за кредит с идентификационен номер EOSDP000000001335526, за което вземане е издаден изпълнителен лист от 18.07.2013г. по ч.гр.д. № 30197/2013г. по писа на СРС, 28-ми състав и е образувано изп.д. № 20198440402811 по описа на ЧСИ Стоян Якимов, с рег. №844 в КЧСИ с район на действие СГС.

Ищцата твърди, че от средата на 2021 г., служители на ответното дружество са започнали да се обаждат, твърдейки, че има задължения. С оглед описаното, сочи, че е извършила справка в БНБ за кредитната й задлъжнялост и установила, че ответникът е вписан като неин кредитор за сумата от 16 370 лева главница, заедно с други суми, вписани като балансова експозиция и такси. Излага, че няма задължения към ответника, че към момента не е уведомявана за евентуална цесия, както и че срещу нея няма образувани дела за събиране на сумите по съдебен ред. Счита, че каквито и задължения да има към банкови институции, то те са погасени по давност. С уточняваща молба и в изпълнение указанията на съда, ищцата е посочила, че кредитния договор, предмет на делото е с посочен в справката на БНБ идентификационен номер EOSDP000000001335526, както и че според нея 1 кредитът е отпуснат през 2012 г. от „Пощенска банка“ със срок на погасяване до 2017 г. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва. Ответникът твърди, че за процесната сума, кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изпълнително дело 4003/2013 г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов, преобразувани под № 2811/2019 г. отново по описа на ЧСИ Стоян Якимов. С оглед описаното излага, че приложимата давност е петгодишната. Поддържа, че към момента на образуване на изпълнително дело 4003/2013 г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов, в сила е било Постановление на пленума на ВС № 3 от 18.11.1980 г., според което давността не тече докато трае изпълнителния процес. Излага, че постановлението е загубило силата си с постановяването на ТР 2/2015 г. на 26.06.2015 г., като новите постановки на ТР се прилагали занапред. Сочи, че изпълнителното дело е преобразувано под № 2811/2019 г., като с молбата за образуване било поискано извършването на изпълнителни действия. С оглед твърденията на ищцата, че не е уведомена за евентуална цесия – прилага уведомление за такава. Моли за отхвърляне на иска.

С молба от 25.04.2023г. ищцата сочи, че изпълнително дело № 4003/2013г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов било прекратено поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, което водело до обезсилване на изпълнителния лист. Въпреки това ответникът бил образувал ново изпълнително дело № 2811/2019г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов, което, обаче, също било прекратено поради перемпция и давността за вземането била изтекла.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

В исковата молба ищцата е развила съображения, че в Централния кредитен регистър, воден от БНБ, е вписано нейно задължение към ответника по договор за кредит, какъвто договор тя не била сключвала с ответника /а с „Юробанк България“ ЕАД/, не била уведомявана за цесия на вземането и срещу нея не били образувани изпълнителни дела. Тези твърдения на ищцата обуславят предявеният отрицателен установителен иск да бъде квалифициран като такъв по чл. 124, ал. 1 ГПК – за оспорване на вземания по договор за кредит поради изтекла погасителна давност и липса на уведомяване за извършената цесия. В хода на производството по делото, обаче, се установи, че за процесните вземания е издаден изпълнителен лист срещу ищцата и е налице висящо изпълнително производство. С молбата си от 25.04.2023г. ищцата е посочила, че оспорва дължимостта на така установеното вземане, тъй като изпълнителните дела били перемирани, а вземането било погасено по давност. Това развитие на производството налага предявеният отрицателен установителен иск да бъде квалифициран като такъв по чл. 439, ал. 1 ГПК – за недължимост на подлежащо на принудително изпълнение вземане поради изтекла погасителна давност. Тъй като правната квалификация е служебно задължение на съда, а в случая промяната й не води до изменение в предмета на доказване, нито в разпределената между страните доказателствена тежест, правната квалификация на иска следва да бъде променена на чл. 439, ал. 1 ГПК, за да отговаря на фактите по делото и твърденията и възраженията на страните.

2

Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска. Ето защо в тежест на ищеца е да докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул.

В конкретния случай от приетите преписи от изпълнителни дела се установява по безспорен начин, че за процесната главница по кредит /част от която ищцата отрича/ е издаден изпълнителен лист от 18.07.2013г. по ч.гр.д. № 30197/2013г. по писа на СРС, 28-ми състав, въз основа на издадена по същото дело Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и е образувано изп.д. № 20198440402811 по описа на ЧСИ Стоян Якимов, с рег. №844 в КЧСИ с район на действие СГС.

Също така от съдържанието на изпълнителните дела и отбелязванията на гърба на изпълнителния лист се установява, че процесната главница не е погасена чрез принудително изпълнение – събрани са единствено такси по т. 25 и т. 31 от ТТРЗЧСИ.

При наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело, както и при липса на погасяване на вземането чрез принудително изпълнение към датата на исковата молба, за ищцата е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск за неговата недължимост.

При това положение и с оглед наведеното от ищеца възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, в тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

Релевираното от ищцата първоначално възражение, че не е надлежно уведомена за цесията, по силата на която „Юробанк България“ АД е прехвърлил процесното вземане на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, е неоснователно. Видно от представеното по изп.д. № 20138440404003 по описа на ЧСИ Стоян Якимов пълномощно /л. 185 от изп.д./ цедентът „Юробанк България“ АД е упълномощил цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД да уведоми за цесията по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници по прехвърлените вземания. С молбата си от 03.12.2019г. за образуване на изп.д. № 20198440402811 „ЕОС Матрикс“ ЕООД е представил уведомление за цесията до Т. Я. Т. /с настоящо фамилно име И./, изходящо от него като пълномощник на „Юробанк България“ АД и е възложил на съдебния изпълнител да го връчи на основание чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ. Съдебният изпълнител е изпълнил това свое задължение с разпореждане от 03.12.2019г. и изпратеното на 24.01.2020г. съобщение за образуване на изпълнителното дело, което ищцата е получила лично на 31.01.2020г. Ето защо ищцата е уведомена за цесията. Наред с това, както е възприето в съдебната практика /Решение № 209 от 28.11.2018г. по т.д. № 2530/2017г. на ВКС, I т.о., ТК/, установяването на надлежното уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършена цесия е без значение за основателността на иска по чл. 439 ГПК срещу конституирания в изпълнителното производство нов кредитор /цесионер/, тъй като този 3 факт не рефлектира върху дължимостта на вземането - то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му.

Относно релевираното възражение за изтекла погасителна давност съдът намира следното:

Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022г. по гр.д.

№ 1722/2021г. на ВКС, I V г.о., ГК, нормата на ч л. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. В случая няма спор и се установява, че заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителният лист е влязла в сила на 24.12.2011г. с изтичане на 14-дневния срок за възражение считано от 09.12.2011г. Ето защо на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесното вземане е общата петгодишна давност.

Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, к огато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

Съгласно утвърдилата се съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, формирана след постановяване на тълкувателното решение от 2015г., исканията на взискателя за предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме /в този смисъл Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК/.

От приобщения препис от изп.д. № 20138440404003 по описа на ЧСИ Стоян Якимов се установява, че производството по делото е образувано по молба от 11.11.2013г. на „Юробанк България“ АД за принудително изпълнение на вземанията по изпълнителния лист срещу Т. Я. Т. и солидарния длъжник В. В. Т., С молбата взискателят е поискал налагане на запор върху вземанията на длъжниците по банкови сметки, както и е възложил на съдебния изпълнител да определя способа за изпълнение съгласно чл. 18 ЗЧСИ.

На 14.11.2013г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на ищцата по банкови сметки в „Първа инвестиционна банка“ АД, „Обединена българска банка“ АД, 4

„Уникредит Булбанк“АД, „Банка ДСК“ ЕАД и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД.

На 23.11.2013г. съдебният изпълнител е връчил на ищцата Т. Я. Т. лично покана за доброволно изпълнение с препис от заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, поради което последната е влязла в сила на 10.12.2013г.

На 16.12.2013г. съдебният изпълнител е наложил възбрана върху собствената на ищцата 1/2 ид.ч. от апартамент № 107, находящ се в гр. София, ж.к. „Обеля-1“, бл. 117, вх.