Протокол № 205 от 02.04.2025, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 171/2025
- Вид
- Протокол № 205
- Подписан
- 02.04.2025
- В сила
- 02.04.2025
- Състав
- Коста Стоянов Стоянов, Александър Любенов Александров, Димитър Борисов Бишуров
Цитирани разпоредби
- чл. 130, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 312, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 312, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 205 гр. Пазарджик, 02.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Коста Ст. Стояноя
Членове:
Александър Люб. Александров
Димитър Б. Бишуров при участието на секретаря Диана Мл. Младенова и прокурора С. Д. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Коста Ст. Стоянов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20255200600171 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподателя-подсъдим Л. Т. М., редовно призован, не се явява. За него се явява адв. А. У., редовно упълномощен.
Подсъдимият Т. В. М., редовно призован, не се явява. За него адв. А. У., редовно упълномощен.
Жалбоподателката-частен тъжител А. С. К., редовно призована, се явява лично и с адв. В. М., редовно упълномощена.
Преди произнасяне по хода на делото и на основание чл. 311, ал. 3 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗВЪРШИ ЗВУКОЗАПИС на всички открити съдебни заседания по делото с цел изготвяне на съдебните протоколи. Звукозаписите да бъдат изтрити след изтичане на законоустановения 3 дневен срок по чл.
312, ал. 1 от НПК – за поправки и допълнения от датата на изготвянето на съдебния протокол. При постъпило искане за поправка и/или допълване на 1 протокола, звукозаписът да бъде унищожен след изпълнение на процедурата по чл. 312, ал. 1 и ал. 2 от НПК.
Адв. У.: Да се даде ход на делото.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА СЪДА
И СЕКРЕТАРЯ.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията-докладчик.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила от адв. У. молба с която се иска да се извърши повторен оглед на видео файла и да се допусне до разпит като свидетел Ж. М.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА представен списък на разноските от адв. М..
Адв. М.: Във връзка с искането за повторен разпит и за повторно гледане на видео файла, считам че са неоснователни и предоставям на съда произнасянето по тях, тъй като в първата инстанция не само бяха изслушани, но бяха проведени и очни ставки между всички лица. Записът беше гледан в присъствието на всички страни и техните повереници и защитници.
Поддържам изцяло въззивната жалба срещу присъдата, в частта с която Т. М. е признат за невиновен изцяло за нанесените най-тежки телесни повреди на А. К.. Поддържам и допълнението към тази въззивна жалба, с което по подробно сме изложили допълнителни съображения във връзка със запознаване с мотивите. Искам да добавя, че страните са роднини, живеещи в един общ двор и за нас беше огромен шок да бъде оневинен точно човекът, който размахва брадва и всъщност цели да събори, да избута, това младо момиче. Поддържам жалбата с допълнението. От друга стана поддържам и възраженията срещу жалбата, още повече, че подс. Л. М. е освободен от 2 наказателна отговорност при условията на чл. 78а от НК и му е наложена само глоба.
Адв. У.: Поддържам въззивната жалба, като допустима и основателна.
Поддържам искане и за присъждане на възнаграждение. По отношение на жалбата на тъжителката, оспорвам я, както в първоначалната й част, така и относно допълненията. Считам, че доказателствените искания са допустими и основателни. Ще ми се това да стане отново в наше присъствие, тъй като основаната част на доводите, а и до голяма степен разглеждането на двете жалби, зависи именно от обективно възприемане на видео файла, тъй като първоинстанционния съд не е отразил огледа на видео файла в протокола, ние сме изключително затруднени да коментирам неговото съдържание и съответно да разсъждаваме какво вижда Уважаемия съд в този видео файл, за да обсъдим и тези факти, затова ми се струва за необходимо да прегледаме видео файла в днешното съдебно заседание и по-спокойно и обективно да заявяваме някой твърдения въз основа на този файл и съответно да разберем, че някои от твърденията в жалбите не са съвсем обективни.
Относно разпита на Ж. М. Противно на твърденията на насрещната страна, тя не е била разпитвана в предходното производство. Тя там е била подсъдима. Ние сега искаме, същото лице, да бъде разпитано като свидетел за основния факт, дали същата е възприела, като пряк очевидец и даже участник в събитията, нанасяне на удари от страна на подс. Л. М..
СЪДЪТ ПРИКАНИ СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
Адв. У.: Нямам възражение да ни дадете срок за споразумение.
Адв. М.: Ние наистина бяхме съгласни, още на първа инстанция, но няма дори нотка на съжаление или извинение от страна на тримата подсъдими спрямо пострадалата, която не е предизвикала това насилие. Нейните родители са сложили камерата в двора, именно защото са били нападани и застрашавани и преди. Нямам против да дадете възможност за споразумение, въпросът е, че подсъдимите ги няма тук. Освободеният от наказателна отговорност, дори не е разбрал, че е подсъдим, той иска наказание на пострадалата.
Адв. У.: Ако има искане за присъждане на разходи, моите доверители не 3 са склонни на такова нещо.
СПОГОДБА НЕ БЕШЕ ПОСТИГНАТА.
По направените доказателствени искания от адв. У., съдът намира, че същите следва да бъдат оставени без уважение. Оглед на видео файла е направен в присъствието на страните пред първата инстанция, като съдът намира, че не следва да бъде извършен повторен оглед в днешното съдебно заседание, поради обстоятелството, че не присъстват всички страни по делото.
По отношение на искането да бъде допусната до разпит, като свидетел по делото, Ж. М. съдът намира, че също следва да бъде оставено без уважение, тъй като същата има друго процесуално качество, а именно подсъдим.
По тези съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ така направените от адв. У. искания.
Страните /поотделно/: Нямаме други искания.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Адв. М.: Уважаеми окръжни съдии, не желая да утежнявам процеса, така че ще бъда кратка. Поддържам изцяло както първоначалната въззивна жалба, така и допълнението към нея, като най-важния момент е това, че човек който размахва брадва е уневинен напълно, при положение, че той застрашава живота поне на двама човека. Отделно от това, настъпилите телесни повреди, макар и по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, следствие на неговото деяние, са най-тежки и ако разгледаме доказателствата в съвкупност и медицинското удостоверение, и отговора на вещото лице на въпросите в съдебна зала, сочат, че е налице тенденциално движение при падане, при което именно, тя пада на дясната страна, са получени тези увреждания или поне това е възможния механизъм, докато и тримата подсъдими твърдяха, че тя се е спънала на някакво прагче. Няма как, при положение, че тя държи с две ръце брадвата, а 4 замахването е толкова силно, че дръжката на брадвата я избутва. Тя цели единствено да попречи. Той е неин вуйчо, отсреща е нейния баща.
Неоснователно, от първата инстанция, се игнорират показанията на очевидците З. и К., само защото З. не е напълно сигурна, но тя вижда и двете замахвания, защото е там и е пряк очевидец, а К., защото е неин баща, а той е лице в лице с подс. М.. Замахването и удара са толкова силни, че той не успява да я удържи, а твърдят, че баща й я е бутнал. Потресени сме от това, че жертвата трябва да плаща разноски, които дори не са направени от подсъдимия, което Ви моля, в тази част, да преразгледате. Моля за справедлива присъда.
Адв. У.: Уважаеми окръжни съдии, знам, че по принцип въззивната инстанция иска максимална лаконичност и не толерира вече написаното в жалбите. Аз ще се опитам да спазя това неформално изискване, но все пак ще трябва да кажа няколко думи, включително провокиран от сегашното изложение. Жалбата ми е подробна, но държа да отбележа, че не съм запознат доколко целия състав се запознава със съдържанието на жалбата и с всяко от доказателствата, ето защо ми се ще да кажа някои неща, за да бъдат чути от целия състав. По жалбата, насочена срещу оправданото лице. Моя стил на работа, никога не е бил такъв, че все едно да водя делата си пред другарски съд, поне аз считам, че когато водим дело, включително въззивна инстанция, следва да обсъждаме фактите, доказателствата и приложимия закон. От одеве слушам чисто емоционални приказки, как едва ли не, защитаваното от мен лице, настървено и целенасочено се нахвърля да причинява вреди върху тъжителката, но трябва обективно да се отсеят нещата - кой и как е причинил процесните вреди върху нея. С категоричност, умишлени вреди от страна на оправдания Т. М., не са били причинявани, затова исках да се изгледа видео файла, за да видим дали това което сме написали отговаря на действителността. Първоинстанционният съд, а надявам се и Вие, е изгледал този файл и коректно е видял има ли от обективно, а въз основа на това и данни за субективно изявление на намерение за причиняване на вреди на тъжителката. Всяко обективно преглеждане на този файл, ще установи, че такова нещо не се случва. В отговора на тази жалба, се съдържат твърдения, които не съответстват на тъжбата, а и не съответстват на последващите твърдения за умисъл за причиняване на вредите. В жалбата се обяснява, а и сега се каза, че тъжителката, самата тя, е държала брадвата за която толкова се 5 говори. Ако едно лице държи, в случая тъжителката се е хванала за брадвата, а подсъдимия също я държи, няма как от тежестта, лицето основно държащо брадвата да се наведе надолу, получава се свличане и падане на цимента.
Наистина, ако сте обективни и се дистанцирате от емоционалните внушения на колегата, ако това е умишлено – евала на колегата, че успява, чрез емоция да създаде впечатления в съда, които да го объркат и едва ли не да му попречат да направи едни обективно обосновани изводи, защото ако махне, емоцията, ще видим, че това, което се твърди, не се е случило. Ще ползвам изявлението на колегата, който каза, че с тази брадва, подс. М. е причинил най-тежките вреди върху тялото на тъжителката. Ако махнем заскубванията по главата, за които се установи, че са причинени от осъдената Ж. М. отиваме на вредите по лицето и то в дясната част, за които пък е осъден Л. М.. Тук ще моля Съда, да бъде максимално обективен и задълбочен, водейки се само от тежестта на наказанието, което в случая е даже по чл. 78а, а и от усещането за действително нещо случило се, като личностни сблъсъци, съдиите приемат, че вероятно нещо има и може би едно наказание, още повече административно, не е чак толкова тежко да бъде наложено, само, че аз считам, че всяка присъда, освен лично усещане, следва да бъде обоснована и от фактите по делото, а те сочат следното. Първоинстанционният съд се мотивира, за да постанови осъдителна присъда по отношение на Л. М., с мотиви на стр. 9-10 от своето решение. Там той приема, че ударът е нанесен след счупването на камерата и това се потвърждава от очевидците К. и З.. Нека Уважаемия съд да съобрази първо съдържанието на тъжбата, където е описана следната фактическа обстановка. Първо тъжителката е заскубана, след това е целенасоченото блъскане от страна на другия подсъдим Т. М. и накрая, след като е блъсната и твърди, че едва се е изправила и раздвижила, внезапно е била нападната от Л.
М.. След това е записано „ Всичко това беше записано на видео камерата до нейното счупване“. Според твърденията в тази тъжба, всички обстоятелства във връзка с обвинението, според тъжителката, са записани на видео файла.
Там такава ситуация, противно на становището на съда, реално няма. Защо първоинстанционният съд решава, че нещо се е случило, противно на тъжбата, след счупването на камерата? Той се обосновава с твърденията на свидетелите К. и З.. Ако прочетем мотивите на стр. 9-10, трябва да ги съпоставим с показанията на тези свидетели и ще видите, че в нито един случай, тези двама свидетели не споменават, че ударът от Л. М. е станал след счупване на 6 камерата. Свид. З., въпреки, че твърди, че е присъствала през цялото време и е очевидец, не споменава, че има удар след счупване на камерата. Такива твърдения има единствено от страна на свид. К., само, че той казва едно истинско нещо и то е, че е баща на тъжителката. Също, че той и семейството му са в трайно лоши отношения с всеки от подсъдимите. В своите показания, К. твърди, че нито той, нито дъщеря му са нанасяли удари на някои от подсъдимите, а от видео файла се вижда, че това не е вярно, т.е. той не казва истината за този базов факт. Свид. К. твърди, че този удар се изразява в шамар и при нанасянето му, тя пада на земята. Свид. З., което е посочена от тях, не описва такъв удар от който се получава падане на земята. В самата тъжба също няма описание на такъв удар, т.е. свид. К. си позволява да разкрасява ситуацията и ние трябва да му вярваме за основания факт, че е видял удара.