Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 94 от 25.05.2023, Районен съд - Севлиево

Съд
Районен съд - Севлиево
Дело
Гражданско дело 1377/2022
Вид
Решение № 94
Подписан
25.05.2023
В сила
25.05.2023
Състав
Биляна Димитрова Коева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 327 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Севлиево, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря Ивелина Ат. Цонева като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20224230101377 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по подадена от „Мирела 99“ ЕООД, искова молба против „Виктор Транс 2011“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ с искане да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сума в общ размер 2850лв. с ДДС, представляваща оставащо задължение, описано в издадена фактура за покупка на стока, ведно със законна лихва от датата на падежа на задължението – 01.06.2022 г. до датата на окончателното плащане.

Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че е извършило продажба на стоки – авточасти на ответното дружество, подробно описани по вид, количество и единична цена в издадена от ищцовото дружество фактура № 1000013914 от 01.06.2022 г. на обща стойност 3 850 лв. с ДДС. Поддържа се, че в издадената фактура била вписана датата на падежа, съвпадаща с датата на издаването й – 01.06.2022 г. Сочи се, че фактурата била сведена до знанието на дружеството купувач, като на 16.08.2022 г., купувачът заплатил само сумата в размер на 1000 лв., като останала сума в размер на 2 850 лв., която и към настоящия момент не била заплатена на ищцовото дружество. Излагат се доводи, че уведомително писмо – покана за доброволно плащане, получено от купувача – ответник на 09.11.2022 г., продавачът е предоставил на длъжника 7 дневен срок за погасяване на посоченото задължение, но то не било погасено.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Ответната страна не е депозирала в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. Ответникът не се явява в откритото съдебно заседание. Не е направено и искане делото да се разгледа в негово отсъствие; уведомен е за последиците на чл.238 ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:

1

Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Процесуалният представител на ищеца в първото открито съдебно заседание по делото прави изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание– л.24 от делото. Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната страна – л.20 от делото, а ответникът е редовно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства – Фактура № 1000013914 от 01.06.2022 г., разпечатка от електронно банкиране за частично плащане, покана за плащане и обратна разписка за получаването й, се прави извод за вероятна основателност на исковата претенция. Ангажирани са и доказателства за сторени разноски в исковото и в обезпечителното производство.

Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявеният осъдителен иск да се уважи изцяло. С оглед основателността на иска за заплащане на главницата следва да се присъди поисканата законна лихва върху същата от датата на падежа – 01.06.2022 г. до датата предхождаща датата на подаване на исковата молба – 28.12.2022 г., която определена по реда на чл. 162 ГПК е в размер на 167 лв., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба 29.12.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.

По искането за присъждане на сторените разноски в обезпечителното производство и по изпълнителното дело, съдът намира следното:

Съгласно разясненията, дадени в т. 5 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012г на ОСГТК на ВКС отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението / по обезпечения иск/, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход и в защита на правните последици от решението. Следователно разноските в обезпечителното производство по обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет са обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. Цитираното тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по отношение на направените в хода на съдебното производство разноски по обезпечението на иска. Съгласно формираната практика на ВКС разноски, понесени в обезпечителното производство са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, доколкото в останалата част / по налагане на допуснатите обезпечителни мерки това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител/ в т. см. определение № 845 от 05.12.2011г на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г. I т. о. ТК, определение № 876 от 02.12.2014г по ч. т. д. № 3490/2014г на ВКС, I т. о. ТК и определение № 336 от 21.07.2016г на ВКС по ч. т. д. № 874/2016г на I т. о., ТК.

2

Съобразявайки съдебната практика, съдът намира, че направените разноски по обезпечителното производство в размер от 45лв. за държавна такса и 400 лв. – адвокатско възнаграждение следва да бъдат присъдени, доколкото са представени и доказателства за тях.

По отношение на разноските в настоящото производство:

При този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има ищцовата страна. Доказателства за извършване на такива са представени за държавна такса в размер на 114 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 580 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ „ВИКТОР ТРАНС 2011“ ЕООД ЕИК 206422868, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на „МИРЕЛА 99“ ЕООД, ЕИК: 200934281, със седалище и адрес на управление ***, сумата в размер на 2850 лева /две хиляди осемстотин и петдесет лева/, представляваща оставащо задължение, описано в издадена фактура за покупка на стока, както и сумата в размер на 167 лева /сто шестдесет и седем лева/ законна лихва за забава дължима от датата на падежа на задължението – 01.06.2022 г. до датата предхождаща датата на подаване на исковата молба – 28.12.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 29.12.2022 г. до датата на окончателното плащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 ГПК „ВИКТОР ТРАНС 2011“ ЕООД ЕИК 206422868, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на МИРЕЛА 99“ ЕООД, ЕИК: 200934281, със седалище и адрес на управление ***, сумата в размер на 445 лева /четиристотин четиридесет и пет лева/ разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д. № 1250/2022 г. на Районен съд Севлиево и сумата в размер 694 лева /шестотин деветдесет и четири лева/, представляваща разноски в настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Габрово в едномесечен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________

3