Решение № 3774 от 10.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3774 гр. София, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Х.а при участието на секретаря Ива Ат. Иванова като разгледа докладваното от Мариана Х.а Гражданско дело №

20211100114656 по описа за 2021 година

Производвото е образувано по иск на А. Н. М. срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, за присъждане на сумата 30000,00лв., частично от 150000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на бездействието по ДП № 496/2017г. по описа на РУ на МВР Велинград, по пр.пр. № 865/2018г. по описа на ОП Пазарджик, изразяващо се в неизвършване на ефективно, официално разследване, довело до неразкриване на лицето отговорно за смъртта на майка му Е.А. М.а, ведно със законната лихва върху главницата считано от 10.03.2021г. – датата на влизане в сила на Решение № 260041/10.03.2021г., по ВНОХД № 620/2020г. на АС – Пловдив, до окончателното и изплащане.

С исковата молба А. Н. М. твърди, че на 19.08.2017г. настъпило ПТП в гр.Ракитово, причинено виновно от Ц.А.Н., при управление на л.а. марка „Фолксваген“, модел: „Голф“, с рег. № *******, в резултат на което пешеходката Е.А. М.а претърпяла тежки травматични увреждания. Впоследствие, на 28.09.2017г. пострадалата починала.

За инцидента било образувано ДП № 496/2017г. по описа на РУ на МВР Велинград, по пр.пр. № 865/2018г. по описа на ОП Пазарджик. Наказателното производство приключило с Присъда постановено по НОХД № 643/2019г. на ОС Пазарджик, потвърдена на Решение № 260041/10.03.2021г., по ВНОХД № 620/2020г. на АС – Пловдив. Съгласно присъдата Ц.А.Н. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, мр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК – причиняване по непредпазливост на комплексна средна телесна повреда на Е. М.а, като подсъдимият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание, като първоначално повдигнатото обвинение от ОП Пазарджик срещу пъдсъдимият Ц.А.Н. било за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК – причиняване на смърт поради 1 непредпазливост.

Твърди, че подсъдимият е наказан за по леко престъпление от това, което фактически е осъществил, като резултат от извършване на неефективно официално разследване по досъдебното производство. В хода му не е установена причината за настъпване на смъртта на Е. М.а, респ. намира ли се тя в причинна връзка с претърпените при ПТП травми, с оглед което наказателният съд е изключил причинната връзка между деянието и смъртта на пострадалата.

Твърди, че след смъртта на Е. М.а в домът и, разследващият полицай бил уведомен първо устно за смъртта, а по късно - на 02.10.2017г. е уведомен и писмено, от ищеца чрез процесуалният му представител – адвокат, чрез уведомление до РУП Велинград, с което разследващите органи по ДП № 496/2017г. по описа на РУ на МВР Велинград са известени за това събитие. Писмено уведомление е входирано и в Районна прокуратура Велинград.

Въпреки своевременното уведомяване органите на досъдебното производство не предприели необходимите следствени действия за събиране на доказателства за установяване на причината за настъпване на смъртта на пострадалата, в нарушение на разпоредбата на чл. 144, ал. 2, т. 1 НПК, съгласно която ръководно-решаващият орган на съответният стадий на наказателния процес е длъжен да назначи експертиза при неизяснени причини за настъпване на смъртта, като с оглед категорично установяване на причините за смърта на Е. М.а е следвало да бъде назначена и извършена аутопсия, което към него момент е било обективно възможно, но не е сторено. Поради този пропуск и неефективност на разследването впоследствие, при постановяване на присъдата решаващият съд намерил за недоказано по категоричен начин, че уврежданията получени от Е. М.а при ПТП са станали пряка и непосредствена причина за смъртта и. Съгласно изготвената в съдебната фаза на процеса експертиза, само чрез аутопсия на трупа категорично би могло да бъде установено от какво е настъпила смъртта на пострадалата, респ. настъпила ли е в резултат на ПТП. В постановеното решение съдът отчел, че липсата на аутопсия съставлява пропуск допуснат в хода на разследването, който обаче не би могъл да бъде отстранен в съдебната фаза на процеса.

Твърди, че неизпълнението от страна на държавните органи на задължението да предприемат всички разумни мерки за закрила правото на живот и провеждане на ефективно разследване за разкриване на причината за смъртта на Е. М.а довело на ищеца болки и страдания изразяващи се в загуба на доверието в държавата, чиито правозащитни органи е следвало да положат минимум усилия за установяване причините за смърта, изпитвал чувство на неудовлетвореност, разочарование, гняв и безнадежност. Чувството му за справедливост било накърнено поради липсата на възмездие. Засилило се страданието от загубата на майка му, поради неспособността на ответника, в качеството на правозащитен орган да изправи пред правосъдието отговорния за отнемане на живота и, като му наложи справедливо наказание, еквивалентно на причинените вреди.

Ответникът ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва иска като недопустим, а в отношение на евентуалност, като неоснователен.

2

Възразява, че не е надлежен ответник по иска и отговорността на ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ не може да бъде ангажирана по реда на чл. 49 ЗЗД.

Възразява и, че ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е извършила разследването законосъобразно и достатъчно ефективно, в рамките на правомощията си, а съдът е този, който признава или не подсъдимият за виновен.

В евентуалност оспорва претенцията по размер.

Съдът след като съобрази предметните предели на въззивното производство очертани с въззивната жалба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното:

Въз основа събраните доказателства съдът приема и, че ищецът е наследник по закон – низходящ на Е.А. М.а, поч. на 28.09.2017г.

Безспорно е и от събраните доказателства се установява, че на 19.08.2017г. настъпило ПТП в гр.Ракитово, причинено виновно от Ц.А.Н., при управление на л.а. марка „Фолксваген“, модел: „Голф“, с рег. № *******, в резултат на което пешеходката Е.А. М.а претърпяла тежки травматични увреждания. След ПТП ищцата била приета в болница. След изписването на 05.09.2017г., по време на продължилото в домашни условия лечение, на 28.09.2017г., в домът си, пострадалата починала.

За ПТП е образувано ДП № 496/2017г. по описа на РУ на МВР Велинград и по пр.пр.

№ 865/2018г. по описа на ОП Пазарджик. Наказателното производство приключило с Присъда постановено по НОХД № 643/2019г. на ОС Пазарджик, потвърдена на Решение № 260041/10.03.2021г., по ВНОХД № 620/2020г. на АС – Пловдив. Съгласно присъдата Ц.А.Н. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, пр. 2, вр. чл.

343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК – причиняване по непредпазливост на комплексна средна телесна повреда на Е. М.а, като подсъдимият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание.

Не е спорно и от Уведомление от 02.10.2018г. се установява, че на същата дата ищецът, чрез процесуалният си представител адв. Г. Х. е уведомил РУП Велинград, разследващ полицай Х.Х., по ДП № 496/2017г. по описа на РУ на МВР Велинград, за настъпилата смърт на Е.А. М.а, на 28.09.2017г. в домът и.

От преписката по НОХД № 643/2019г. на ОС Пазарджик се установява следното:

В хода на съдебните прения прокурорът не е поддържал обвинението против подсъдимия Ц.А.Н. по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, както е повдигнато в обвинителният акт, за причиняване на смърт по непредпазливост. Поддържа се обвинение по чл. 343, ал. 1, б. „б“ НК, вр. чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро, чл. 25, ал. 1 и чл. 119, ал. 4 от ЗДвП причиняване по непредпазливост на комплексна средна телесна повреда на Е. М.а, във връзка с което е допуснато изменение на обстоятелствената част на обвинителният акт.

В хода на досъдебното производство е приета Седебно-медицинска експертиза по писмени данни № П 22/2018г. изготвена от вещо лице, съдебен лекар Д-р П.. Съгласно 3 заключението е налице причинно следствена връзка между травмите, получени от Е. М.а на 19.08.2017г. при процесното ПТП и настъпила на и впоследствие смърт. В заключението е посочил, че на Е. М.а не е извършена аутопсия, която би показала всички усложнения от получените травми от катастрофата.

В о.с.з. в.л. Д-р П. е посочил, че не са налице обективни доказателства, въз основа които да заключи, на какъв етап са стигнали говорните функции на пострадалата във връзка с претърпяната от нея черепно-мозъчна травма. Посочил е и, че не се е запознал с История на заболяването от отделенията, където е била хоспитализирана пострадалата. Не е проверил медицинската документация, която е била изготвена в ОАИЛ и ОТО в МБАЛ Пазарджик по време на болничния престой на пострадалата, както и не се е запознал с цялата медицинска документация, която се съдържа в том 2-ри на досъдебното производство, т.к. тя не му е била предоставена от разследващият орган. След изслушване на експертизите назначени в досъдебното производство е заявил заедно с другите две вещи лица, че не поддържа заключенията и счита, че следва да бъде изготвена нова експертиза.

Със заключението по назначената в хода на съдебното следствие Комплексна медико-автотехническа експертиза е установено, че не може да се твърди категорично и безусловно, че смъртта на пострадалата Е. М.а, настъпила след известен период от време, има пряка причинно следствена връзка с преживяната травма. Според вещите лица смъртта е възможно да е настъпила от най различни причини – свързани с възрастта и и наличието на предходни заболявания, някои от които са с рискови фактори /артериална хипертония, бъбречна недостатъчност/, а доказването на основната причина категорично се осъществява само с извършването на аутопсия на пациентката, а такава не е направена.

Изводът в заключението на вещите лица е изцяло възприет в мотивите на Присъдата от 21.10.20г. по НОХД № 643/2019г. на ОС Пазарджик, а именно, че не може да се приеме за категорично и безспорно установено по делото, че смъртта на пострадалата Е. М.а след известен период от време – 40 дни след ПТП, има пряка причинно следствена връзка с получените при същото телесни увреждания. Възможно е смъртта да е настъпила по най различни причини, а доказването на основната причина се осъществява категорично само с извършване на аутопсия, каквато не е направена.

При така установеното съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 и чл. 2, Пар. 1 КЗПЧОС.

По правната си същност отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и настъпва, след като натовареното лице при или по повод на изпълнение на възложената му работа причини виновно вреди на пострадалия.

Предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 49 ЗЗД са следните: вреди, причинени на пострадалия; вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени при или по повод на изпълнението на работата, възложена от ответника; работникът или служителят да има вина за причинените вреди, като вината се предполага до доказване на противното.

4

В случая ищеца е насочил иска си срещу Държавата в лицето на Прокуратурата на РБ, чиято отговорност за вреди е пряка и произтича от чл. 7 на Конституцията на Република България.

За да са основателни исковете по чл. 49 от ЗЗД и да се ангажира гаранционнообезпечителната отговорност на ответника трябва да се докаже, че ищеца е претърпял неимуществени вреди и че те са в пряка причинна връзка с изпълнението на възложената от ответника работа, което изпълнение е противоправно и виновно.

В случая Прокуратурата не е изпълнила вменените й в чл. 127 от Конституцията права и задължение да ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане и да извършва разследване, доразвити в чл. 46 от НПК.