Определение № 28075 от 30.06.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28075 гр. София, 30.06.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20241110136611 по описа за 2024 година

Ищец: ....., гр. София

Ответник: .....

1. Правна квалификация на предявените искове:

- Иск с правно основание чл. 59 ЗЗД във вр. с чл. 137, ал. 2 ЗЕ – за обезщетение за неоснователно ползване на абонатна станция и топлопроводна система за сумата от 5 580 лв. за периода 18.06.2019 г. – 18.06.2024 г., ведно със законна лихва от предявяване на иска.

- Иск с правно основание чл. 59 ЗЗД – за обезщетение за неоснователно ползване на помещение, в което са разположени съоръженията, за сумата от 6 000 лв. за периода 18.06.2019 г. – 18.06.2024 г., ведно със законна лихва.

2. Допустимост на исковете:

Предявените искове са процесуално допустими – подадени са от надлежна страна, срещу легитимен ответник, в срок и с необходимото съдържание. Налице е правен интерес от предявяването им. Спазена е установената процедура по чл. 127 и сл. ГПК.

3. Спорни и безспорни факти:

- Не се спори, че ответникът използва процесните съоръжения и помещението.

- Спорно е дали ищецът е собственик на съоръженията и помещението.

1

- Спорно е дали са налице предпоставките за ангажиране на отговорност на основание чл. 59 ЗЗД.

- Спорно е дали ответникът дължи обезщетение за ползване и в какъв размер.

4. Доказателствени искания:

- Представени са писмени доказателства от двете страни.

- Ответникът е направил доказателствено искане за представяне на договор за строителство.

- Налице е възражение срещу допускането на съдебно-техническа експертиза.

5. Указания по чл. 146 ГПК:

Страните следва да изразят становище по допустимостта и основателността на исковете и да посочат всички доказателства, на които ще се позовават. В случай че не бъде представен договор за строителство, ще бъде преценена възможността за задължаване по реда на чл.

190-192 ГПК.

6. Насрочване:

Делото следва да се насрочи в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

7. Разпределяне тежест: на доказателствената

В тежест на ищеца е да докаже:

- че е собственик на абонатната станция и топлопроводната система;

- че е собственик или ползвател на помещението, в което са разположени същите;

- че ответникът е ползвал съоръженията и помещението без правно основание;

- размера на претендираното обезщетение;

- настъпило имуществено разместване във вреда на ищеца и в полза на ответника.

В тежест на ответника е да докаже:

- че съществува правно основание за ползването на съоръженията и помещението;

- че е налице съгласие за безвъзмездно ползване от страна на ищеца;

- възраженията си относно липсата на материална легитимация на ищеца;

- възраженията си относно липсата на вреда и/или обогатяване.

2

8. Твърдения на страните:

8.1. Твърдения на ищеца:

Ищецът – Етажна собственост на адрес гр. София, ул. „.....“ № 1, твърди, че е собственик на абонатна станция и топлопроводна система, както и на помещението, в което същите се намират. Посочва, че ответникът ..... е използвал съоръженията и помещението без правно основание за период от пет години – от 18.06.2019 г. до 18.06.2024 г., като по този начин се е обогатил за негова сметка. Ищецът поддържа, че съгласно чл. 137, ал. 2 от ЗЕ топлопреносното предприятие дължи възнаграждение за ползването на изградени от клиента съоръжения. Твърди още, че липсва договор за присъединяване между страните и следователно не е налице правно основание за безвъзмездно ползване на процесните обекти.

Претендира обезщетение в размер на 5 580 лв. за ползването на съоръженията и 6 000 лв. за ползването на помещението, ведно със законната лихва, както и бъдещи месечни обезщетения до изкупуването или подмяната на съоръженията.

8.2. Твърдения на ответника:

Ответникът ..... оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Твърди, че ищецът не притежава необходимата материална легитимация – не е клиент на топлинна енергия, нито е възложител по договор за строителство. Според ответника липсват доказателства за правото на собственост на ищеца върху процесните съоръжения. Посочва, че според Закона за енергетиката цената за ползване е дължима само на клиентите, изградили съоръженията.

Ответникът изтъква още, че няма сключен договор за присъединяване, няма представени фактури или други документи за разходи, а от събраните доказателства се установява, че инвеститор е било друго лице. Оспорва и иска за ползване на помещението, като твърди, че е налице съгласие от страна на етажната собственост за предоставяне на помещението безвъзмездно. Ответникът поддържа и възражения относно липсата на фактическо обедняване на ищеца и реално имуществено обогатяване на ответника.

9. Произнасяне искания: по доказателствените

Съдът, след преценка на направените доказателствени искания и представените по делото доказателства, намира, че всички направени доказателствени искания следва да бъдат допуснати като относими към предмета на спора и релевантни за установяване на твърдените от страните факти.

Допуска представянето от ищеца на:

3

- Договор за строителство, сключен с „ТЕМОС“ ООД, относно изграждане на топлозахранване и абонатна станция.

- Всички други документи, свързани с изграждането, въвеждането в експлоатация и собствеността на съоръженията.

Допуска се представяне по реда на чл. 192, ал. 1 ГПК от трети лица – „БАЛКАН Г“ ООД и „ТЕМОС“ ООД – на:

- Договор за строителство, касаещ процесните съоръжения.

Допуска се и съдебно-техническа експертиза със задача вещото лице – инженертоплотехник, да отговори на следните въпроси:

- Ползват ли се процесните съоръжения от ответника;

- От кога се ползват съоръженията;

- Какъв би бил размерът на дължимото обезщетение при ползване на аналогични съоръжения и помещение.

Страните следва да формулират въпросите към вещото лице в открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛИ: