Решение № 3733 от 06.10.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3733 гр. София, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. ВЕЛКОВА като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20261110210888 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Софийски районен съд е сезиран жалба от М. Г. Н., с ЕГН: ********** с адрес: гр.София, ,,***'' против Наказателно постановление № РПН – 26 – РД11 – 6 от 23.06.2026г. издадено от кмет на Столична Община район ,,Панчарево“, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 511 евро за извършено административно нарушение по чл.148, ал.1 от ЗУТ.

В жалбата до съда наказаното лице принципно не оспорва извършените от него действия, отразени в наказателното постановление, но акцентира върху правомерността на стореното по повод няколкократните предписания, които са му били предоставени. В заключение предлага на съда да отмени санкциониращия административен акт, респ. да измени размера на наказанието.

В съдебно заседание жалбоподателят М. Н., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административно наказващият орган – кмет на Столична Община район ,,Панчарево“ - редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата като неоснователна и претендира потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

1

При извършена служебна проверка съдът намира, че жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът приема за безспорно установено следното от фактическа страна:

На 23.04.2026г. след подадено писмо от Кметство Бистрица с искане за проверка относно извършване на изкопни дейности в имот, находящ се на ъгъла на ул.,,Черни връх“ с.Бистрица, при проверка на място от служители на отдел ,,Екология“ и отдел ,,контрол по строителството“ при СО – Район ,,Панчарево“ било установено, че в имот – частна собственост с идентификатор *** по КККР на с. Бистрица, с начин на трайно ползване ,,друг вид недървопроизводителна горска площ“, попадащ границите на ПП ,,Витоша“ били извършени изкопни и насипни дейности с тежка строителна механизация върху площ от 427 кв.м. от имота, с цел подравняване. На място са отложени границите на имота, като по този начин е определено, че дейността е била извършена в границите му.

Изкопите били извършени с дълбочина 1,00м. в северозападната и западната част на имота. Височината на насипваните земни маси в източната част на имота също достигала 1,00м.По този начин имотът бил подравнен, а естественият терен и облик на местността били напълно унищожени. По представени документи било установено, че имота попада изцяло в границите на защитена територия Натура 2000. Това обстоятелство било отразено в Констативен протокол Серия Р00 № 010137 от 23.04.2026г. съставен от главен горски инспектор Д.К.. Въз основа на документа и след проверка и на място от свидетелите М.А. и Д.П., на 30.04.2026г. свидетелката Е.П. съставила на жалбоподателя АУАН № I – 1, който посочил като възражение, че е почиствал добросъвестно имота. Впоследствие било издадено наказателното постановление.

Горната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, поради което съдът я възприе като обективно доказана въз основа на показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Видно от разпита на Е.П. е, че тя не е присъствала на мястото на проверката, но е съставила единствено АУАН. От друга страна в показанията си свидетелите М.А. и Д.П. признават, че и двете 2 са били на мястото на деянието като са установили, че в имота е имало извършвани дейности, които далеч надхвърлят предписаните в писмо от Столична община, район ,,Панчарево“ до жалбоподателя дейности по премахване на опасна дървесна растителност, с цел недопускане на инциденти с преминаващи хора на МПС – та. Посетилите обекта констатирали, че били извършени дейности чрез тежка строителна механизация, в част от имота имало изкопи и насипи, като жалбоподателят признал, че вследствие на даденото му предписание ,,може би не бил разбрал как да разчисти имота“. Съдът кредитира показанията на всички свидетели като еднопосочни, логични и безпротиворечиви. Същите намират потвърждение и от писмените доказателства като констативен протокол, нотариален акт за собственост върху недвижим имот, копие от кадастрална карта с данни от КРНИ и писма от СО район ,,Панчарево“ включително и до М. Н..

При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила. И двата акта съдържат всички изискуеми реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, а извършеното нарушение е описано конкретно, като е дадена съответна на фактическото описание правна квалификация. При съставяне им са спазени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

Налице е издадено наказателно постановление от компетентен орган, за което е приложена по административната преписка нарочна заповед.

При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът счита, че със своето поведение М. Г.

Н. е извършил административно нарушение по чл. 148, ал.1 от ЗУТ.

От обективна страна нарушението е формално и се счита за извършено чрез действие. По делото безспорно се доказа, че жалбоподателят е извършвал строителство в обект, без да има предоставено изрично разрешение като се е позовал на предоставено му такова от кмет на СО, район ,,Панчарево“ в съвсем друг контекст. В писмото е дадено указание за премахване на опасна дървесина, която очевидно не се отстранява с извършване на изкопни работи от тежка механизирана техника.

От субективна страна нарушението безспорно е извършено виновно, което частично се признава и от М. Н. в изложените от него оплаквания в жалбата.

3

По отношение на наказанието разпоредба на чл. 232, ал. 2 от ЗУТ санкционира с глоба от 1 000 до 10 000 лева участник в строителството, който извършва, разпореди или допусне извършването на незаконен строеж. В случая е наложено минимално по размер наказание за извършване от страна на жалбоподателя на строеж без предоставено му надлежно разрешение, поради което и същото не подлежи на последваща редукция.

При извършена служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на наказателното постановление на процесуално основание.

С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на възнаграждение жалбоподателят М. Г. Н. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Столична Община сумата в размер на 76,72 евро представляваща разноски за упълномощен юрисконсулт, а по сметка на СРС сумата от 02,55 евро държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № РПН26 – РД11-6 издадено на 23.06.2026г. от Кмет на Столична Община, район ,,Панчарево“, с което на М. Г. Н., с ЕГН: ********** с адрес: гр.София, ,,***'' е наложена глоба в размер на 511 евро за извършено административно нарушение по чл.148, ал.1 от ЗУТ.

НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.4 от ЗАНН ОСЪЖДА М. Г. Н., с ЕГН:

********** с адрес: гр.София, ,,***'' да заплати по сметка на Столична Община сумата от 76,72 евро, представляваща разноски за упълномощен юрисконсулт, а по сметка на СРС и сумата от 02,55 евро, представляваща държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му от страните, пред АССГ.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4