Решение № 310 от 05.05.2023, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Гражданско дело 45/2023
- Вид
- Решение № 310
- Подписан
- 05.05.2023
- В сила
- 12.11.2024
- Състав
- Ивайло Петров Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл. 3, 4 и 10 · Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство
- чл. 3, 4 и 10 · Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство
- чл. 3, 4 и 10 · Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство
- чл. 10, ал. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 489, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 489, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 65 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 310 гр. София, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ивайло П. Георгиев при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Гражданско дело № 20231800100045 по описа за 2023 година
Производството е образувано по иск на Е. Д. М. срещу Софийския градски съд, в качеството му на правоприемник на Специализирания наказателен съд (закрит). В исковата си молба, уточнена с молба вх. № 3788/11.01.2019г. в СГС, ищецът твърди, че, по ЧНД № 1231/2018г. по описа на Специализирания наказателен съд, съдебният състав не изпълнил задълженията си по чл. 1 чл. 489, ал. 1 и ал. 2 от НПК, чл. 5, пар. 1, б. „с", пар.
3, пар. 4, чл. 6 (1), чл. 13, 17, 18, 46, 53 от ЕКЗПЧ, чл. 6, 47, 48, 51, 52, 53, 54 от Хартата ЕС, чл. 2, 3, 4, 5, 6, 9 от ДЕС и чл. 67 от ДФЕС, както и практиката на СЕС, формирана в решението по дело № С-213/89. Счита, че нарушението се състои в неразглеждане на искането му за изменение на мярката му за неотклонение в законоустановения срок. Според ищеца, СпНС не развил дължимото производство по чл. 498, ал. 2 от НПК въпреки задължението, което има по чл. 5 пар. 3 от ЕКЗПЧ, чл. 6, 47, 48, 51, 52, 53, 54 от Хартата ЕС и чл. 1, 6, 13, 17, 18, 47 и 53 от ЕКЗПЧ. Поддържа, че изискването за незабавност на изправянето пред съдия по чл. 5, § 3 от ЕКЗПЧ не може да надхвърля три дни, а в случая, без да има извънредни обстоятелства, СпНС умишлено забавил делото повече от три дни, с което му нанесъл вреди и нарушил оправданите му правни очаквания. Като времетраене на увреждането сочи (след уточнение с допълнителна молба) периода от 08.05.2018г. до 17.05.2018г. Счита, че по този начин съдът му ограничил правото на съдебен контрол върху законността на задържането и нарушил общностното право. Претендира обезщетение за претърпените от това нарушение вреди в размер на 30000 лв. (след изменение на иска в първото открито съдебно заседание по делото).
На ответника е бил връчен препис от исковата молба и доказателствата, но в едномесечен срок от връчването не е подаден писмен 1 отговор.
В открито съдебно заседание ищецът се явява лично и поддържа иска, като моли съда да го уважи. Описва фактическите обстоятелства по казуса.
Позовава се на практиката на ЕСПЧ. Излага съображения за извършени от ответника нарушения на правото на ЕС и квалифицира действията му като флагрантен отказ от правосъдие, имитация на правосъдие, използване на правосъдието за цели, различни от целите на правосъдието, както и злоупотреба с право. Счита, че е бил дискриминиран. Заявява, че така е била унищожена вярата му в правосъдието и в държавността. Чувствал се като отвлечен и като противозаконно лишен от свобода. Бил унизен и с нарушено достойнството. Претърпял болки и страдания – психически тормоз, отчаяние от живота, депресия и паник- атаки.
Особеният представител на ищеца - адв. М. – поддържа изложеното от него, и моли съда да уважи иска в размер на 30 000 лв.
В открито съдебно заседание ответникът не се представлява. От него са постъпили молби, с които изразява становище за неоснователност на иска и настоява за отхвърлянето му, като претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В открито съдебно заседание контролиращата страна – Софийска окръжна прокуратура – счита иска за недоказан по основание, тъй като не били доказани кумулативните предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника. Не било доказано съществено нарушение на правото на ЕС, както и не било конкретизирано, кое право на ищеца е било нарушено.
Подчертава, че при постановяване на осъдителна присъда по друго наказателно производство, водено срещу ищеца, е приспаднато, на основание чл. 59, ал. 3 НПК, задържането под стража, включително по наказателното производство, по което се претендира, че не е било налице своевременно произнасяне по чл. 65 НПК. Счита за недоказано, че през претендирания период от 08.05.2018 г. до 17.05.2018 г. ищецът е търпял претендираните неимуществени вреди, както и че те са били в пряка причинна връзка с изтъкнатите от него действия на ответника. Сочи, че през този период ищецът е имал и други наказателни производства и е бил осъждан, които обстоятелства са били в състояние да му причинят вреди от аналогичен характер. Бил завел срещу същия ответник 127 граждански дела, по които претендира причиняване на идентични неимуществени вреди, което обуславяло невъзможност за отграничаването им от настоящите. Твърди, че от един и същ правопораждащ юридически факт, каквото е ЧНД по чл. 65 НПК, ищецът претендира вреди по множество граждански дела – за различни времеви периоди. Намира, че заключението по съдебно- психиатричната експертиза не следва да бъде ценено, а на събраните гласни доказателства - да не се дава вяра, тъй като свидетелите не били отграничили неимуществените вреди за периода от 08.05.2018 г. до 17.05.2018 г. Моли съда да остави иска без уважение.
Съдът, след като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка.
От приложените по настоящото дело наказателни дела се установява, че на 30.04.2018г. в Специализирания наказателен съд (понастоящем – закрит) е било образувано наказателно дело № 1231/2018г. по искането на Е. Д. М. по чл. 65 от НПК за изменение на мярката му за неотклонение „задържане под 2 стража“ по пр.пр. № 177/2018г. по описа на Специализираната прокуратура.
Заседание по делото е било насрочено за 03.05.2018г. от 15:30ч. В проведеното на тази дата открито съдебно заседание съдът е докладвал постъпилите материали по пр.пр. № 177/2018г. по описа на СП, респ. ДП № 22/2018г. по описа на ГД „БОП“ на МВР, а обвиняемият М. е настоял за отлагане на делото с цел запознаване с него и прилагане на материали по него.
Съдът е уважил искането и не е дал ход на делото, като е отложил разглеждането му за 08.05.2018г. от 10:00ч.
В това открито съдебно заседание съдът е изложил съображения относно необходимостта от отправяне на преюдициално запитване във връзка с тълкуване на нормите на чл. 3, 4 и 10 от Директива № 2016/343 на ЕП и на Съвета. Заседанието е приключило с указание до страните, че в еднодневен срок съдът ще отправи такова запитване, но няма произнасяне по съществото на отправеното до съда искане по чл. 65 от НПК, нито е определена датата на следващото заседание по делото.
С определение от 11.05.2018г. СпНС е спрял производството по делото и е отправил преюдициално запитване до СЕС.
На 14.05.2018г. СЕС е образувал преюдициално дело № С-310/18 по това запитване, а на 16.05.2018г. страните по ЧНД № 1231/2018г. на СпНС са получили копие от материалите.
На 06.06.2018г. СЕС е уведомил СпНС, че, съгласно решение от 05.06.2018г., преюдициалното запитване ще бъде разгледано по реда на спешното производство.
Всички последващи действия по ЧНД № 1231/2018г. на СпНС са извършени извън процесния период от 08.05.2018г. до 17.05.2018г., поради което са неотносими към него и към предмета на делото, и не следва да бъдат разглеждани и обсъждани.
От показанията на св. Ц. се установява, че през 2018г. бил заедно с ищеца в ареста на бул. „Г.М.Д.“ и контактувал с него по време на престоя им на открито. Бил в течение на молбите М. за изменение на мярката му. Има лични впечатления от състоянието на ищеца, като твърди, че последният бил ядосан и се чувствал унизен. От недопускането му до съд бил психически много зле – депресиран и разочарован. Бил неконтактен, необщителен, отказвал храна. Счита, че по отношение на ищеца се оказвал тормоз, репресия и натиск. Бил изолиран сам в помещение. Характеризира като отвратителни условията в следствения арест, и твърди, че провокират тежки заболявания.
Разпитана е свидетелката Т. Г. – П., която съобщава, че била упълномощен защитник на ищеца Е. М. по т. нар. дело „Б.“. Заявява, че си спомня случая с преюдициалното запитване. Докато се чакал отговор по запитването, М. продължавал да търпи най- тежката мярка за процесуална принуда, без съдът да се е произнасял по исканията за нейното изменение.
Това довело до неговото отчаяние, обезверяване и изнервяне.
Прието е заключение по съдебно- психатрична експертиза, изготвено от в.л. д-р Е. Г., съгласно което процесните събития са се отразили негативно на ищеца Е. М., като същият е претърпял стрес, безпокойство, безсъние, тревожност и чувство за безперспективност, като техният характер е от функционално- реактивно естество. В открито съдебно заседание експертът е заявил, че е изготвил заключението въз основа на беседата с ищеца и, 3 евентуално, медицински документи, ако е имало такива. Сочи, че е ставало въпрос за неразглеждане на молбите на ищеца за промяна на мярката му за неотклонение. От това, че не бил получил адекватен отговор на молбите си, той се почувствал отчаян. Изпитвал е чувство за безперспективност, че не е зачетен. Подчертава, че този извод е принципен (т.е. че може да се очаква такава реакция), както и въз основа на разказа на освидетелствания. Заявява, че болките и страданията са били в умерена тежест. Не си спомня, дали е ползвал документация от психолози и психиатри за процесния период. Не помни, дали ищецът е търсил помощ през този период.
Като доказателства по делото са приети справка № 5193/30.03.2023 г. на ГДИН, справка, рег. № И-4035/04.04.2023 г. на ГДИН и справка № 86358760 на НСлС относно образувани и неприключили наказателни производства за лицето Е. Д. М..
С определение в открито съдебно заседание на 07.04.2023г. е приета и справка, постъпила в съда в с вх. № 2938/07.04.2023 г. относно образувани дела със страни Е. Д. М. и СГС, респ. Специализиран наказателен съд (закрит). От същата се установява, че общият брой на тези дела е 130.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 4, § 3 от ДЕС за обезщетение за вреди от неспазване на европейското право, изразяващо се в спиране на производството по ЧНД № 1231/2018г. на СпНС поради отправено до СЕС преюдициално запитване, без съдът да се е произнесъл по мярката за процесуална принуда на М. в нарушение на разпоредбите на чл. 489, ал. 1 и 2 от НПК, съгласно които при спиране на наказателното производство по реда на чл. 488, ал. 1 съдът се произнася по мерките за процесуална принуда, а страните могат да правят искания за изменение или отмяна на мерките за процесуална принуда и при спряно производство.
Настоящият съдебен състав намира, че действията на СпНС не са нарушили норми от правото на ЕС, нито са довели до разглеждане на делото извън разумен срок поради следните съображения:
Съгласно т. 1 от определение на СЕС (първи състав) от 12 февруари 2019 година по дело C 8/19 PPU, „член 267 ДФЕС и член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, от чието тълкуване в съдебната практика следва, че националната юрисдикция е длъжна да се произнесе по законността на решение за задържане под стража, без да има възможност да отправи преюдициално запитване до Съда или да изчака неговия отговор“.
При това следва да се има предвид, че преюдициалните тълкувателни заключения на Съда на ЕС изясняват значението на съответната норма от правото на Съюза, като стават част от нея. Нещо повече: този ефект настъпва не от момента на постановяване на заключението, а от момента на влизането на тази норма в сила. Основание за подобен подход е обстоятелството, че тълкуването по принцип не създава нови или различни права или задължения, а само разкрива действителния смисъл на нормата, и указва, как тя норма е следвало да се разбира ab initio, т.е. още от създаването й. Поради това преюдициалните тълкувателни заключения на СЕС действат по правило ex tunc, считано от момента на влизане в сила на тълкуваната норма. В този 4 смисъл са напр. Решение на Съда (голям състав) от 12 февруари 2008 година по дело C‑2/06, Решение от 27 март 1980 г. по дело Denkavit italiana, 61/79, Решение от 10 февруари 2000 г. по дело Deutsche Telekom, C‑50/96, Решение от 13 януари 2004 г. по дело Kühne & Heitz, Решение от 15 март 2003г. по дело С-209/03, Решение на Съда (голям състав) от 6 март 2007 година по дело C‑292/04, Решение на Съда (голям състав) от 10 януари 2006 година по дело C‑402/03. Изрично обосноваване на прилагането на разтълкуваните норми на общностното право към правоотношения, предхождащи самото тълкуване, е дадено в § 90 от Решение на Съда (голям състав) от 13 април 2010 година по дело C‑73/08, където е посочено, че „ … така разтълкувана, нормата може и трябва да се прилага от съда дори към правоотношения, възникнали и установени преди решението по искането за тълкуване“, а ако има изключения от този принцип, те се уреждат изрично от СЕС.
Разпечатката съдържа 35 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c25dd514-fe03-48e5-a1c7-56e6acd10177