Решение № 217 от 16.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. София, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20241110213014 по описа за 2024 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар Л.Чандърова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 13014 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на З. И. Т. срещу Наказателно постановление /НП/ № **************, издадено от заместник кмет на СО, с което на жалбоподателя на основание чл. 35, ал. 7, т.1 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община (отм.) /Наредбата/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 18, т. 1 и чл.

1

35, ал. 1 от Наредбата.

Жалбоподателят иска обжалваното НП да бъде отменено, като се позовава на изтекла погасителна давност.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез свое процесуален представител, поддържа жалбата и претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез своя процесуален представител иска жалбата да бъде отхвърлена и НП потвърдено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

На 16.03.2017 г. Славчо Петков – контрольор в ЦГМ съставила срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено на същата дата нарушения на чл. 18, т. 1, б."а", б."б" и б."в", вр. чл. 34, ал. 3 от Наредбата в присъствие на нарушителя и на един свидетел. Нарушителят подписал АУАН без възражения. Такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на АУАН на 12.04.2017 г. Е. К. – зам. кмет на СО издал НП, предмет на проверка в настоящото производство. Административнонаказващият орган е приел, че НП е влязло в сила, но жалбоподателят твърди, че същото не му е връчвано. Настоящият съдебен състав е дал указания да се представят доказателства от страна на въззиваемата страна за изпълнение на условията на чл. 58 ЗАНН, но това не е сторено – върху НП липсва подпис на нарушителя. Не се твърди жалбоподателят да е с нов неизвестен адрес, а и отбелязването за влизане в сила на НП не е извършено от наказващия орган, поради което не са налице и предпоставките по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. По тези съображения съдът намира, че НП не е влязло в сила, респективно жалбата следва да бъде разгледана по същество.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл. 34 от ЗАНН.

Налице са основания за прекратяване на производството поради изтичане на абсолютната давност за административнонаказателно преследване. Давността ограничава във времево отношение възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт административнонаказателната отговорност на дадено лице.

Съгласно задължителните указания в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. давността за погасяване на административно-наказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, е тригодишна и започва да тече от довършване на нарушението до реализиране на административнонаказателната отговорност с влязъл в сила акт, като се прекъсва съобразно чл. 81, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН с всяко действие на надлежните органи, предприето към преследваното лице, след което почва да тече нова давност. Независимо от спирането или прекъсването на давността административнонаказателната отговорност се погасява с изтичане на т.нар. абсолютна погасителна давност, която в случая е четири години и половина.

В процесния случай нарушението е извършено на 16.03.2017 г., от която дата е започнала да тече давността, като към настоящия момент е изтекла абсолютната давност.

При липса на особени правила относно производството пред съда по разглеждане на жалби 2 срещу наказателни постановления, съгласно чл. 84 от ЗАНН, следва да намерят приложение разпоредбите на НПК. Съгласно чл. 334, т.4, вр чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК приложима съответно в настоящия случай, при погасяване на отговорността, поради изтичане на предвидената в закона давност, съдът следва да отмени проверявания акт и да прекрати производството по делото.

За пълнота на изложението следва да се посочи и, че съдържанието на АУАН и НП не съответства на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление следва да е налице както пълно описание на нарушението, така и законовите разпоредби, които са нарушени - чл. 42, т.5 и чл. 57, ал. 1, т.

6 от ЗАНН. В настоящия случай липсва ясна правна квалификация на твърдяното нарушение, като в АУАН (чрез подчертаване) и НП са посочени като нарушени б. а, б. б и б. в на чл. 18, т. 1 от Наредбата, в които са предвидени три различни задължения на пътуващите в градския транспорт, но словесното описание на нарушението не съответства на тази квалификация.

По гореизложените съображения, настоящият незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. състав приема, че

НП е

При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски, като своевременно претендира и доказва извършването на такива в размер на 360 лева – адвокатско възнаграждение, което въззиваемата страна следва да заплати на основание чл. 63д от ЗАНН.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № ***************, издадено от заместник кмет на СО, с което на З. И. Т. на основание чл. 35, ал. 7, т.1 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община (отм.) /Наредбата/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 18, т. 1 и чл. 35, ал. 1 от Наредбата и ПРЕКРАТЯВА производство по НАХД № 13014/2024 г. по описа на СРС, НО.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д от ЗАНН Столична община да заплати на З. И. Т., ЕГН ********** сумата от 360 лв. – адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщаването за изготвянето му.

СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3

4