Решение № 1701 от 20.03.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1701 гр. София, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Димитров при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело № 20231100106455 по описа за 2023 година

Ищцата М. С. К., ЕГН **********, е предявила иск срещу С. А. К., ЕГН **********, и И. А. К., ЕГН **********, за обявяване на нищожност на договор за покупко-продажба на 1/3 (една трета) идеална част недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 16, том LXXXIII, дело №26019, вх. рег 35710 от 16.06.2016 г. на нотариус С.З. с рег. № 150 в регистъра на НК, а именно: апартамент №1 (едно), находящ се в жилищна сграда в гр.

София, Столична община – Район „Триадица“, на улица „*******, на втория етаж, състоящ се от една стая, хол, кухня, клозет, баня и коридор, с обща квадратура по одобрения план 56,20 кв. метра, заедно със зимнично помещение, таванско помещение и 4,27 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, съставляващ УПИ I-8, в квартал 371, местност Центъра, по плана на гр.

София, подробно описан в исковата молба, поради нееквивалентност на насрещните престации, водеща до нарушаване на добрите нрави – нищожност по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

В исковата молба ищцата твърди, че продавачи по сделката са били нейния съпруг Д.

К. и самата тя, а купувач – бащата на ответниците и по-малък брат на Д. К. – А. К.. Към момента на подаване на исковата молба А. и Д. К.и са починали.

Ищцата сочи, че продажната цена за прехвърлените идеални части в размер на 9500 (девет хиляди и петстотин) лева е в пъти по-ниска от реалната им пазарна стойност. Излага твърдения, че при сключване на сделката А. е уверил ищцата и съпруга й, че в последствие ще доплаща парични суми с цел уравняване на престациите, но така и не го е сторил, както и че той винаги се е възползвал от лекомислието и доверчивостта на по-големия си брат.

Моли съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договора 1 накърнил добрите нрави поради нееквивалентност на престациите.

Претендира разноски по делото, по ч.гр.д. №5125 от 2023 г. за обезпечение на бъдещ иск и адвокатски хонорар.

Ответниците С. А. К. и И. А. К. оспорват иска изцяло. Твърдят, че посочената сделка е действителна и законосъобразна, сключена между двама братя, които приживе са били в добри отношения и са се подкрепяли. Оспорват твърдението, че при сключване на сделката А. е обещал да доплаща на ищцата и съпруга й допълнителни парични суми с цел уравняване на престациите. Сочат, че ищцата е участвала в сделката, приела е цената и е подписала нотариалния акт, а излага доводи за нееквивалентност на престациите едва шест години по-късно и то след смъртта на съпруга си.

Молят съдът да отхвърли иска и да им присъди направените по делото разноски.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 16.06.2016 г. е сключен договор за покупко-продажба на 1/3 (една трета) идеална част недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 16, том LXXXIII, дело №26019, вх. рег 35710 на С.З. – Нотариус с №150 в регистъра на НК, по силата на който Д. И. К., ЕГН *******, и М. С. К., ЕГН **********, като продавачи са прехвърлили на съсобственика си А. И. К., ЕГН ********** като купувач, своята 1/3 (една трета) идеална част придобита по време на брака им и представляваща съпружеска имуществена общност от апартамент №1 (едно), находящ се в жилищна сграда в гр. София, Столична община – Район „Триадица“, на улица „*******, на втория етаж, състоящ се от една стая, хол, кухня, клозет, баня и коридор, с обща квадратура по одобрения план 56,20 кв. метра, заедно със зимнично помещение, таванско помещение и 4,27 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, който имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, срещу сумата от 9500 (девет хиляди и петстотин) лева, която сума продавачите са заявили, че са са получили изцяло от купувача преди издаването на нотариалния акт.

Съгласно нотариалния акт данъчната оценка на продаваната идеална част от имота към 25.05.2016 г. е 27 394,60 лева .

На л. 7 и 8 от делото е представено удостоверение за наследници, от което се установява, че Д. И. К., А. И. К. и В.И. К.и са наследници на лицето Д.А. Л., както и че Д. К. е починал на 26.07.2022 г., оставяйки за наследници ищцата М. К. и дъщеря им И. К., и че А.

К. е починал на 05.02.2023 г., оставяйки за наследници ответниците С. К. и И. К..

По делото са представени два нотариални акта, удостоверяващи предходни покупкопродажби на 1/3 (една трета) идеална части на процесния имот между страните, а именно:

Нотариален акт № 98 (л. 97 и 98), том III, рег. №10659 по дело №442 от 2006 г. на нотариус Т.М. с рег. № 199 в регистъра на НК за продажба на недвижим имот на съсобственик от 20.12.2006 г., от който е видно, че Д. И. К. е продал на А. И. К. собствената си 1/3 (една трета) идеална част от процесния имот за сумата от 15 324.90 лева, която сума 2 продавачът е завил, че е получил изцяло от купувача преди подписването на нотариалния акт. Съгласно нотариалния акт тази цена съвпада с данъчната оценка на идеалната част от имота към датата на 15.12.2006 г.

Нотариален акт №45 (л. 95 и 96), том II, рег. № 9202, по дело № 230 от 2003г. на нотариус Т.М. с рег. № 199 в регистъра на НК за продажба на недвижим имот от 28.12.2009г., от който е видно, че А. И. К., като собственик на 2/3 (две трети) идеални части от процесния имот, е продал на Д. И. К. 1/3 (една трета) от недвижимия имот за сумата от 27 584. 80 лева, която сума продавачът е завил, че е получил изцяло от купувача преди подписването на нотариалния акт. Съгласно нотариалния акт тази цена съвпада с данъчната оценка на идеалната част от имота към датата на 09.12.2009 г.

По делото е приета СТЕ, което заключение съдът възприема като професионално и обективно и не е оспорено от страните. Според заключението пазарната цена на процесния имот към датата на покупко-продажбата – 16.06.2016 г. – е в размер на 122 743 лева, съответно пазарната цена на продадената 1/3 (една трета) идеална част е 40 914.33 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД за прогласяване нищожност на договора поради нарушаване на добрите нрави, съдът намира следното:

Добрите нрави се накърняват с нарушаване на обичайния обществено утвърден начин на мислене и поведение под психическо въздействие върху страната за сключване на сделката /убеждаване, склоняване/, което не е измама или заплашване по см. на ЗЗД.

От друга страна разпоредбата на чл. 9 ЗЗД дава свобода и възможност на страните по възмездна сделка да определят в зависимост от собствените си потребности и желания размера на престациите си, включително да уговорят престации, които не са напълно еквивалентни. За да противоречи една възмездна сделка на добрите нрави, то трябва нееквивалентността да бъде в такава голяма степен, че едната престация да е толкова поголяма от другата, че практически да липсва насрещна престация.

В случая продажната цена на идеалната част на апартамента, макар и в размер около 1/3 по-нисък от данъчната оценка и около 1/4 по-нисък от пазарната й цена, представлява ответна парична престация, при която не може да се говори за накърняване на добрите нрави, което да води до нищожност на сделката.

На второ място от събраните по делото доказателства – нотариални актове за предходни покупко-продажби на идеални части от процесния имот между страните, не се установи по-малкият брат А. да се е възползвал от по-големия си брат, доколкото продажните цени на идеалната част съвпадат с данъчната оценка към момента на сключване на двете сделки. В тежест на ищцата е било да докаже, че от страна на бащата на ответниците е направено обещание за изплащане на допълнителни парични суми след процесната покупко-продажба, което той не е спазил и така е заблудил брат си. Също така по делото е безспорно обстоятелството, че ищцата е сключила сделката лично, поставила е 3 лично подписа си върху нотариалния акт, тоест към момента на сключване на процесната сделка тя е била съгласна с продажната цена от 9 500 лева.

Предвид гореизложеното искът за обявяване на процесната сделка за нищожна поради накърняване добрите нрави да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.

При този изход на делото ищцата дължи общо на ответниците направените по делото разноски в размер на 2500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

С оглед на гореописаното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. С. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул.

*******, срещу С. А. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к Красно село“, кв. „******* и И. А. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к **************, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за установяване на нищожност на договор от 16.06.2016 г. за покупко-продажба на 1/3 (една трета) идеална част от апартамент №1 (едно), находящ се в жилищна сграда в гр. София, Столична община – Район „Триадица“, на улица „*******, на втория етаж, с обща квадратура по одобрения план 56,20 кв. метра, заедно със зимнично помещение, таванско помещение и 4,27 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, който имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, по одобрената кадастрална карта и кадастралните регистри по нотариален акт № 16, том LXXXIII, дело №26019, вх. рег 35710 на нотариус С.З. с рег. № 150 в регистъра на НК, поради накърняване на добрите нрави, като неоснователен.

ОСЪЖДА М. С. К., ЕГН **********, да заплати общо на С. А. К., ЕГН ********** и И. А. К., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер от 2500 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4