Решение № 102 от 14.06.2021, Районен съд - Провадия

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. П. , 14.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., II-РИ СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Елена Ив. Стоилова при участието на секретаря Ивелина М. Вълчева като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20203130101169 по описа за 2020 година

Производството образуването по искова молба от КР. Ж. К., ЕГН **********, гр. П., ул.*** срещу ПЛ. В. ХР., ЕГН **********, гр .П., ***, В. ПЛ. Г., ЕГН **********, гр. П., *** и В. СТ. ХР., ЕГН **********, гр. П., ул.„***

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на заведение за бързо хранене „Зелените камъни”, находящо се в гр. П.. Около 20.00 часа на 03.07.2019г. група младежи, един, от които ответника П.Х. навлезли в откритата част на територията на заведението под бетонен навес, където имало наредени маси с пейки за клиенти на заведението, а около тях лентово заграждение, поставено като знак да не се ползва инвентара на заведението от лица, които не са негови клиенти. Към този момент заведението не работело.

Младежите заобиколили лентите и седнали на масите, като оставили два велосипеда, подпрени на най-вътрешната пейка. П.Х., свалил седалката от велосипеда си.

В този момент ищецът и сина му били в заведението, като видели младежите излезли навън и ищецът ги поканил да напуснат обекта. Част от тях тръгнаха да си ходят, но П.Х. казал на ищеца: „Ти не си този, който ще ми казва какво да правя и къде да стоя!”.

Ищецът се ядосал, взел велосипеда на Х. и го хвърлил между масите, бутнал Х. и го приканил да се маха. Той се навел, вдигнал велосипеда си и започнал да го бута към края на навеса. Ищецът го хванал с дясната си ръка за дясната му ръка, а с лявата си ръка го ударил веднъж с отворена длан за врата, след което го пуснал. След това П.Х. хванал седалката на велосипеда си с дясната си ръка и с нея нанесъл удар в областта на главата на ищеца. Той вдигнал ръце да се предпази, но ответника Х. му нанесъл втори удар в същата област със седалката. Останалите се намесили и разделили ищеца и ответника Х. като последния си тръгнал.

След случилото ищецът посетил за лекарска помощ болницата в П., откъдето бил насочен за МБАЛ „Св. Анна” - гр. Варна, където бил настанен за стационарно лечение. Било му издадено Медицинско удостоверение № 651/2019г. след преглед и Епикриза ИЗ: 11007 с 1 окончателна диагноза „Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма” и придружаващи заболявания. „Фрактура на носни кости, фрактура на лицеви кости, други”.

По случая било образувано досъдебно производство № 178/2019г. по описа на РУ- П. на ОД МВР - Варна, прокурорска преписка № 671/2019г. по описа на РП-П.. Назначената по него СМЕ № 349/2019г. установила, че в резултат на действията на П.Х., ищецът е получил хоризонтално разположена разкъсно-контузна рана в лявата челнотеменна област с дължина З см.; кръвонасядания и травматичен оток по клепачите на лявото око; кръвонасядания по клепачите на дясното око и областта на дясното рамо на долната челюст, кръвонасядано по лигавицата на дясната буза, травматичен оток в областта на носа, многофрагментно счупване на носните кости; мозъчно сътресение. Описаните травматични увреждания са резултат на действието на твърди тъпи предмети, реализирани в двете лицеви половини, в този смисъл всички те биха могли да бъдат получени по начин, установен по делото - при два удара със седалка от колело. При проведен контролен преглед е установено, че оздравителният процес на многофрагментарното счупване на носните кости е завършил с изкривяване на носната преграда, със значително стеснение на десния носов ход, което обуславя невъзможност за нормално носово дишане. Това изкривяване на носната преграда, затруднението на дишането през носа биха могли да бъдат отстранение оперативно.

Счупването на носните кости е обусловило постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, съставляващо средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК.

Горната фактическа обстановка била установена в обстоятелствената част на внесения в Районен съд - П. обвинителен акт, въз основа на който бе образувано НОХД № 170/2020г. по описа на съда, което приключило с одобрено от Районен съд - П. Споразумение от 22.10.2020г. за решаване на делото в съдебно производство, по силата на което подсъдимият П.В. Н. с ЕГН *** се признава за виновен в това, че на 03.07.2019г. в гр. П., общ. П., обл Варна като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, причинил средна телесна повреда на КР.

Ж. К., изразяваща се в счупване на носни кости, обусловило постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1. г. 3 от НК, поради което приема да му се наложи наказание „Пробация“ която да се изпълни чрез приложението на описаните в Споразумението пробационни мерки.

В исковата молба се твърди, че вследствие на нанесените удари ищецът изпитал силни болки и страдания в един продължителен период от време. Преживял силен стрес, бил притеснен и уплашен от случилото се. Имал главоболие, гадене, световъртеж. Лицето му бе подуто от получените рани, имал рани и кръвонасядания. Било необходимо да измине повече oт месец, докато външността му се възстановила. Не можел да ходи на работа дълго време след това. Първите нощи след инцидента в болницата се наложило ищеца да спи в седнало положение. Той изпитвал унижение от това, че бил пребит пред очите на сина си.

Ищецът твърди, че към момента на подаване на исковата молба продължава да изпитва притеснение и го е страх да излизам от дома си. Дишането му било постоянно затруднено, започнал да хърка, сънувал кошмари, често се събуждал нощем.

Ищецът все още не е извършил операция на носната преграда поради епидемичната обстановка в страната, свързана с Ковид-19.

Вторият и третият ответник били родители на ответника, които съгласно чл. 48 от ЗЗД носят отговорност за вредите, причинени от виновните и противоправни деяния на ненавършилото пълнолетие тяхно дете.

Ищецът твърди, че причинените му неимуществени вреди, представляващи 2 претърпените от него болки и страдания, които продължавали и до настоящия момент, са пряка и непосредствена последица от нанесените му удари в главата и се покриват от отговорността на дееца и неговите родители. Счита, че справедливото в случая обезщетение за причинените му неимуществени вреди е в размер на 6500.00 лева. С оглед на факта, че с поведението си ищецът е допринесъл за ескалиране на конфликта, иска ответниците да бъдат осъдени солидарно да му заплатят обезщетение в размер на 6000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени от него болки и страдания вследствие на претърпени телесни увреждания, причинени му по вина на ПЛ. В. ХР., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.07.2019 година.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответниците ПЛ. В. ХР. и В. ПЛ. Г.. В него се твърди, че иска е неоснователен.

Твърди, че П.Х. не иска да избяга вината си и е отговорен младеж затова е подписал и споразумението по нохд 170/2020г. на ПРС.

Твърди се, че 03.07.0219г. П. е бил със своите приятели на разходка. Завалява дъжд и децата решават да се скрият за малко под навеса на неработещо в момента заведение в центъра на града.

В отговора се излага, че докато чакали да спре дъжда П. и приятелите му седнали на пейките, а П. П. /едно от децата/ се бил подпрял на колелото на П.Х., усетил, че седалката е разхлабена и казал на Х.. Затова П.Х. извадил напълно седалката на колелото си, за да я постави отново и затегне.

Към тях се доближили двама мъже – ищецът и синът му.

Ищецът започнал да псува арогантно цялата група, заявявайки, че ако не напуснат веднага ще стане много лошо за тях. Приближил П. П., хвърлил му колелото и му нанесъл удар в гърба. Но П. бързо се отдалечил. Доближил се до колелото на П.Х. сграбчил го и хвърлил настрани. П.Х. го запитал защо му хвърля колелото, на което ищецът псувайки го арогантно на майка, му нанесъл шамар зад врата.

Ответникът Х. с цел да се самозащити и предотврати последващи удари, посегнал и ударил ищеца по веждата със седалката на колелото, която държал, тя отскочила в ръката му и нанесла удар на ищеца. По този начин Х. смятал, че се защитава от последваща реална опасност, мислейки през цялото време за заканите, които е отправял ищеца в началото на инцидента. Ищецът хванал Х. за врата стискайки го в сгъвката между лакътя си и започнал да го души. П. започнал да се задушава опитал да се откопчи, за да поеме въздух. Към тях се приближил сина на ищеца, и двамата заедно с ръце хванали П. за тялото / дрехите/ и започнали да го блъскат. Двама от приятелите на П. успяват да го отскубнат.

Вследствие на преживяното П. получил обрив, който започнал от тила му и се разпространил по цялото му тяло. По този повод на 30.07.2019г. той посетил лекар и му било назначено лечение.

Няколко месеца след инцидента П. е направил консулт с детски психиатър, който му назначил медикаментозно лечение в случай, че П. не успее да се справи със стреса от преживяното, изразяващ се в безсъние и страх.

Поради това ответниците П.Х. и В.Г. правят възражение за съпричиняване и съответно прихващане със сумата от 5000 лв., ведно със законната лихва от 03.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението за причинените на П.Х. страдания, изразяващи се в преживян стрес и силна уплаха, вследствие на претърпеният удар в главата, довел и до 3 физиологична реакция, а именно обриви на психическа основа по цялото тяло.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника В.Х..

В него той твърди, че действително той и В.Г. са родители на П.Х.. Твърди, че той живее от повече от десет години постоянно в град София и е узнал за извършеното деяние от синът му ПЛ. В. ХР. на датата на която е получил съобщение за заведен иск по настоящото дело.

Твърди се, че ответникът П.Х. към датата на завеждане на исковата претенция е навършил възраст от осемнадесет години, с което е станал пълнолетен и е придобил пълна процесуална дееспособност.

Твърди се, че предявеният осъдителен иск е недопустим спрямо В.Х., тъй като за ищеца липсва правен интерес от завеждането му спрямо него, тъй като по време на деянието П.Х. бил недееспособен и не можело да се търси виновно поведение в действията му.

Твърди се, че както към датата на приключване на нохд 170/2020г. на ПРС така и към момента на завеждане на исковата молба по настоящото дело П.Х. е дееспособен.

Искът бил недопустим спрямо В.Х., тъй като синът му П.Х. носел лична отговорност за вреди, които виновно е причинил други му. Искът следвало да бъде насочен лично срещу П.Х. на основание чл.45 ЗЗД, а не солидарно и срещу родителите му на основание чл.48 ЗЗД.

Ако съдът не приеме тези доводи на ответника се твърди, че отговорността по чл.48 ЗЗД е лична - за неупражнен родителски контрол и за недостатъчно възпитание на детето.

Твърди се, че В. СТ. ХР. никога от самото раждане на П.Х. не е упражнявал родителски права по отношение на реденото от брака му с В. ПЛ. Г. дете, поради което не са налице основанията за ангажиране на неговата отговорност по реда на чл.48, ал.1 ЗЗД.

Поради това за ответника В.Х. не действа презумпцията, че той като родител е виновен, защото не е дал добро възпитание или не е упражнявал контрол и надзор над детето си и затова то е причинило вреди на К.К..

Ответникът В.Х. следвало да се освободи от материална отговорност при условията на чл.48, ал.1 ЗЗД, алтернативно при условията на чл. 48, ал. 3 ЗЗД.

Твърди се, че с Решение от 22/12/2004 година, постановено по гд 89/2004г. бракът на В.Х. с майката на синът му ПЛ. В. ХР. - В. ПЛ. Г. е прекратен, като е определено местоживеенето на детето при майката в глад П., *** , на майката е възложено упражняването на родителски права по отношение на детето. Твърди се, че местоживеенето на П.Х. е било винаги при майка му и единствено тя е упражнявала родителските права спрямо детето. Момчето не познавало баща си и не е осъществявало никога режим на лични отношения с него поради пречки създавани от майката.