Определение № 389 от 04.08.2023, Районен съд - Пещера
- Съд
- Районен съд - Пещера
- Дело
- Гражданско дело 649/2023
- Вид
- Определение № 389
- Подписан
- 04.08.2023
- В сила
- 04.08.2023
- Състав
- РОСИЦА ИЛИЕВА ВАСИЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 159 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 159, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 292, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 389 гр. Пещера, 04.08.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: РОСИЦА ИЛ. В. като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. В. Гражданско дело № 20235240100649 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на „С.И“ ООД, чрез адв. Р. К. от АК - Пазарджик, против Б. В. Ч., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 51 от ТЗ за осъждане на ответницата Б. В. Ч. да заплати на ищеца „С.И“ ООД сумата в размер на 2250,00 лв. – представляваща дължимо възнаграждение по Договор за поръчка от 11.03.2022 г., сключен между страните.
В исковата молба се твърди, че на 11.03.2022 г., в гр. **, между ищцовото дружество „С.И“ ООД и ответницата Б. Ч. е сключен Договор за поръчка, по силата на който ответницата – доверител възложила на ищеца „С.И“ ООД – довереник, а последният приел да извърши за сметка на ответницата следните действия: да предостави информацията си за предлаганите за продажба недвижими имоти и да организира огледи на тези от тях, които интересуват ответницата и да организира преговори между продавача на предложения имот и доверителя по договора, както и по искане на последния да подготви предварителен договор за покупко-продажба (т. 1 от Договора за поръчка). Договореният размер на дължимото възнаграждение на довереника бил в размер на 2,5 % от обявената в протокола за оглед на съответния имот продажна цена, но не по-малко от 500 евро за имот с цена под 25 000 евро (т. 4 от Договора за поръчка ). Съгласно постигнатите между страните договорки, обективирани в т. 6 от Договора за поръчка, в случай че доверителят не плати договореното възнаграждение на довереника в тридневен срок от нотариалното прехвърляне на имота, той дължи и лихви за забава в размер на 1% от дължимата сума от комисионата за всеки просрочен ден.
Ищцовото дружество твърди, че е изпълнило задълженията си по процесния Договор за поръчка от 11.03.2022 г. Показало всички предимства на харесания от ответницата имот с площ от 1123,00 кв.м., находящ се в с.
1
Оризаре, собственост на Л.И.Г от същото село, при което ответницата заявила, че може веднага да закупи имота. На 14.03.2023 г. била подписана разписка – споразумение за стоп капаро при покупка на недвижим имот между Л.И.Г и ответницата Б. Ч. за въпросния имот в с. Оризаре. В тази разписка-споразумение било посочено, че до 05.04.2022 г. страните следва да сключат предварителен договор за имота за цена от 48 805 евро.
Ищецът „С.И“ ООД поддържа, че в изпълнение на поетите задължения по Договора за поръчка от 11.03.2022 г. е изготвил предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 25.03.2022 г. със страни: Л.И.Г, ЕГН **********, с адрес: с. Оризаре, ул. „**“ № 3, като продавач и Б. В. Ч., ЕГН ********** и И.С.Ч, ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. Пещера, ул. „**“ № 66, като купувачи, който предварителен договор не бил подписан от страните по него.
Ищцовото дружество сочи, че впоследствие отношенията между него и ответницата се влошили. Сделката между Л.И.Г и ответницата Б. Ч. била финализирана с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 110, том I, рег. № 1797, нот. дело № 110/19.07.2022 г. на Нотариус С.П, с рег. № 326 по регистъра на НК, по силата на който ответницата закупила от Л.И.Г два поземлени имота: имот с идентификатор ***, с площ от 506 кв.м. и имот с идентификатор ***, с площ от 112 кв.м., и двата находящи се в с. Оризаре, общ. Родопи, обл. **, за покупко-продажната цена от 1500 лв. На 16.06.2022 г. бил сключен и втори договор за покупкопродажба между Л.И.Г и ответницата Б. Ч., инкорпориран в Нотариален акт № 102, том I, рег. № 2712, нот. дело № 97/16.06.2022 г. на Нотариус Т.Д, с рег. № 639 по регистъра на НК, съгласно който Л.И.Г продал на ответницата имот с идентификатор ***, с площ от 517 кв.м., находящ се в с.
Оризаре, общ. Родопи, обл. **, за покупко-продажната цена от 1200 лв.
Ищецът твърди, че ответницата е пренебрегнала фактически извършените от него действия, свързани с предварителната работа по постигане на съгласие между продавача Л.И.Г и купувачите Б. Ч. и Илиан Чилев и съзнателно го е игнорирала при сключване на окончателния договор за покупко-продажба.
Ищецът твърди, че поръчката е била изпълнена, тъй като с неговото посредничество било постигнато съгласие за сключване на сделка между доверителя-ответницата и Л.И.Г. Ето защо ответницата дължала на ищцовото дружество възнаграждение (комисиона) в размер на 2250 лв., съгласно чл. 4 от Договора за поръчка от 11.03.2022 г., която не била заплатена на ищцовото дружество.
По изложените съображения ищецът моли съда да уважи предявения иск. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Б. Ч., чрез адв. Х. С. от АК - Пазарджик, в който твърди, че исковата молба е недопустима и нередовна със следните доводи: представеният по делото Договор за поръчка не отговаря на 2 изискванията на ЗЗД, за да бъде договор; в посочените от ищеца в исковата молба – т. 1, т. 4 и т. 6 от Договора за поръчка са записани неустойки, които не кореспондират със закона; ищецът не бил уточнил с кой е сключен процесния Договор за поръчка – със „С.И“ ООД или с физическото лице Е.И.Н – брокер от Агенция за недвижими имоти „С.И“ ООД. Поради това счита, че исковата молба следва да бъде оставена без движение с конкретни указания до ищеца за уточнение на исковата претенция. Ако указанията не бъдат изпълнени в срок, счита, че производството по делото следва да бъде прекратено. Ответницата оспорва предявения иск по основание и размер.
Оспорва истинността на Договора за поръчка от 11.03.2022 г., в т.ч. оспорва автентичността на подписа, положен от нейно име, в представеното по делото заверено копие на Договор за поръчка от 11.03.2022 г. Твърди, че не е подписвала процесния Договор за поръчка и никога не е сключвала такъв договор, нито с Е.И.Н, нито с брокерската компания - „С.И“ ООД. Сочи, че между нея и Е.И.Н имало отношения, доколкото искала да закупи имот в с.
Оризаре, но имотите, които били обявени за продажба не я устройвали като цена. Затова не се стигнало нито до сделка, нито до сключване на какъвто и да било договор с Е.И.Н или „С.И“ ООД. Ответницата твърди, че представеният по делото Договор за поръчка не може да породи действие, тъй като е нередовен от външна страна – не е подписан в изискуемата писмена форма с нотариална заверка на подписите, съгласно изискването на чл. 292, ал. 3 от ЗЗД, не съдържа описание на имота/имотите с надлежно изписани идентификатори и не са посочени пълни данни на „довереника“. Излага, че Е.И.Н я нападала словестно, изнудвала я, ходила на работното й място и многократно я заплашвала, поради което ответницата подала жалба в Районна прокуратура - Пазарджик, Териториално отделение - Пещера. Твърди, че представеният по делото неподписан предварителен договор е съставен само за нуждите на процеса, че не е възлагала изготвянето на такъв и не е запозната със съдържанието му.
Ответницата моли съда да отхвърли предявения иск. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.
Съдът, при преценка на заявените в исковата молба фактически твърдения, намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 51 от ТЗ.
На първо място, съдът счита, че следва да вземе отношение по възраженията за недопустимост на иска и нередовност на исковата молба.
Релевираните възражения за недопустимост на предявения иск, тъй като представеният по делото Договор за поръчка не отговаря на изискванията на ЗЗД, за да бъде договор и в посочените от ищеца в исковата молба – т. 1, т. 4 и т. 6 от Договора за поръчка са записани неустойки, които не кореспондират със закона, е неоснователно, според настоящия съдебен състав. Тези обстоятелства са ирелевантни за допустимостта на иска. Те биха имали значение евентуално за неговата основателност.
3
Неоснователно е и инвокираното от ответницата възражение за недопустимост и нередовност на исковата молба, защото ищецът не бил уточнил с кой е сключен процесния Договор за поръчка – със „С.И“ ООД или с физическото лице Е.И.Н – брокер от Агенция за недвижими имоти „С.И“ ООД. В процесния случай исковата молба е подадена от „С.И“ ООД и в нея са изложени твърдения, че Договорът за поръчка е сключен между ищцовото дружество „С.И“ ООД и Б. В. Ч. - изложението на исковата молба започва по следния начин: „Ищцовата фирма и ответницата Б. В. Ч. са сключили Договор за поръчка на 11.03.2022 г. в гр. **“. Никъде в исковата молба не са изложени твърдения процесният Договор за поръчка да е сключен с физическото лице Е.И.Н, за да е налице твърдяната от ответницата нередовност на исковата молба. Въпросът дали в действителност процесният Договор за поръчка е сключен с физическото лице Е.И.Н или с търговеца „С.И“ ООД има отношение към основателността на иска, но не и към неговата допустимост.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът счита, че между страните не са налице права и обстоятелства, които да се признават и да не се нуждаят от доказване.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 вр. чл. 154 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва:
В тежест на ищеца „С.И“ ООД е да докаже, при условията на пълно и главно доказване по чл. 154 от ГПК, че между страните е сключен договор за посредничество (договор за поръчка) на 11.03.2022 г. с ответницата със сочените в исковата молба предмет и съдържание; че ищецът е изпълнил задълженията си по договора и е изправна страна по него; уговорена в договора клауза за дължимо от ответницата възнаграждение и неговият размер; настъпването на падежа на вземането; осъществяването на контакт и преговори от ответницата с клиент, предложен от ищеца без неговото съгласие, закупуване на имот от ответницата, за чието посредничество е съдействало ищцовото дружество.
Ответницата следва да проведе насрещно доказване, както и да установи онези положителни факти, които изключват, унищожават или погасяват претендираното вземане. При установяване наличието на процесното вземане, в тежест на ответницата е да докаже, че е погасила това вземане.
По доказателствата:
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, които съдът намира за допустими, относими и необходими към предмета на делото, поради което следва да бъдат приети.
По искането на ответницата за събиране на гласни доказателства, съдът счита, че същото следва да бъде уважено при условията на чл. 159 от ГПК, като бъдат допуснати двама свидетели на страната на ответницата, при режим на довеждане, за установяване на твърдените в отговора на исковата молба обстоятелства. Останалият поискан трети свидетел ще бъде допуснат, ако 4 доведените свидетели не установят спорния факт.
По направеното от ответницата искане да бъде открито производство по чл. 193 от ГПК за оспорване автентичността на подписа на ответницата Б. В.
Ч. в процесния Договор за поръчка от 11.03.2022 г., съдът ще се произнесе в първото по делото заседание, след като ищецът заяви дали желае да се ползва от оспорения документ. В тази връзка, на основание чл. 193, ал. 2 от ГПК, следва да бъде дадена възможност на ищеца в срок до първото по делото заседание да заяви ще се ползва ли или не от представения Договор за поръчка от 11.03.2022 г.
По доказателственото искане на ответницата да бъде допуснато изслушването на съдебно-почеркова експертиза, съдът ще се произнесе в първото по делото заседание, след като ищецът заяви дали ще се ползва от оспорения документ – Договор за поръчка от 11.03.2022 г.
Ответницата е направила искане, на основание чл. 190 от ГПК, да бъде задължен ищеца да представи по делото в оригинал Договор за поръчка от 11.03.2022 г. Съдът намира, че следва да бъде уважено доказателственото искане на ответницата да бъде задължен ищеца да представи по делото в оригинал Договор за поръчка от 11.03.2022 г. Поради това, на основание чл.