Решение № 187 от 07.03.2024, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Горна Оряховица, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илина В. Джукова при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело № 20234120101310 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД твърди, че сключил с ответника И. И. К. договор за банков кредит № 096LDR-003979/30.05.2016 г., по силата на който й предоставила паричен кредит в размер 15 000 лв., усвоен на същата дата по банкова сметка на ответницата, срещу задължение за връщане на сумата, ведно с възнаградителна лихва до 10.05.2026 г. Признава, че вноските с падеж до 10.03.2018 г. са били платени от ответницата, като твърди след тази дата и до 18.01.2023 г. да са останали непогасени 60 бр. вноски по главница и 52 бр. вноски по лихва. Твърди, че съгласно договорните условия посоченото неизпълнение съставлява основание за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Твърди, че с покана, връчена на 14.12.2022 г. на ответницата бил предоставен 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Поради неплащане в указания срок, ищецът упражнил правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем на 18.01.2023 г. Моли за постановяване на решение, с което да се приеме за установено съществуването на вземанията му по договор за банков кредит № 096LDR-003979/30.05.2016 г. от ответника, както следва: 13 112,99 лв. – главница, ведно със законната лихва от 25.01.2023 г. до окончателното й изплащане; 4 849,43 лв. – просрочена договорна лихва за периода от 10.03.2018 г. до 17.01.2023 г.; 473,48 лв. – просрочена наказателна лихва за периода от 10.03.2018 г. до 12.03.2020 г.; 83,65 лв. – просрочена договорна 1 лихва за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.; 2 072,08 лв. – просрочена наказателна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 17.01.2023 г.; 29,12 лв. – обезщетение за забава в плащането в размер на законната лихва за периода от 18.01.2023 г. до 24.01.2023 г.; 87,60 лв. – разноски за връчване на покана за доброволно изпълнение, за които е издадена заповед № 86/26.01.2023 г. и изпълнителен лист № 83/26.01.2023 г. по ч.гр.д. № 203/2023 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица. Претендира присъждане на сторените в заповедното и исковото производство разноски.

Ответникът И. И. К., чрез назначения особен представител, оспорва да е връчено уведомление за предсрочна изискуемост. Възразява, че вземанията за главница и договорна лихва са погасени по давност. Възразява за нищожност на клаузата от договора, предвиждаща заплащане на обезщетение за забава над законната лихва поради противоречие с чл.33, ал.1 и ал.3 ЗПК и поради неравноправния й характер в хипотезата на чл.142, ал.2, т.5 ЗЗП. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД – за признаване за установено съществуването на вземания по договор за потребителски кредит, за които е издадена заповед за изпълнение. На тях са противопоставени насрещни възражения с правно основание чл.26, ал.4 ЗЗД, вр. чл.21, ал.1 ЗПК, вр. чл.33, ал.1 и ал.3 ЗПК и чл.26, ал.4 ЗЗД, вр. чл.146, ал.1 ЗЗП, вр. чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП – за частична нищожност на договора поради противоречие със закона и неравноправен характер на договорна клауза и с правно основание чл.110 ЗЗД – за погасяване на вземания по давност. Уважаването на исковете е предпоставено от кумулативното установяване на следните материалноправни предпоставки: че с ответника бил сключен договор за банков кредит № 096LD-R-003979/30.05.2016 г. с твърдяното от ищеца съдържание; изпълнение на задължението за предоставяне на сумата по кредита; че ответникът е получил покана за доброволно изпълнение в седемдневен срок на 14.12.2022 г., с която е уведомен за упражняване на правото на ищеца да превърне кредита в предсрочно изискуем, а при установяване на посочените предпоставки – и размера на непогасения остатък от главница и договорната лихва и на обезщетенията за забава.

Поради естеството на правопогасяващото възражение за изтекла погасителна давност, то ще бъде разгледано само при положителен извод за съществуване на вземанията.

От договор № 096LD-R-003979/30.05.2016 г. за банков кредит се установява, че ищецът се задължил да предостави на ответника банков кредит от 15 000 лв., който следвало да бъде усвоен до 09.06.2016 г. по 2 разплащателна сметка на ответника в банката и погасен до 10.05.2026 г., ведно с годишна възнаградителна лихва, която до 10.05.2019 г. била във фиксиран размер – 8 %, а след тази дата – формирана от лихвен процент, базиран на спестяванията – референтен лихвен процент, определян по методика – приложение към договора, увеличен с надбавка от 6,53 процентни пункта. Видно от погасителния план към договора и чл.4.6. от договора, лихвеният процент, базиран на спестяванията, към датата на сключването му бил 1,47 % годишно, който увеличен с надбавката, формирал лихвен процент, равен на фиксирания (8 %). Съгласно чл.4.8. при промяна на годишната лихва, размерът на месечните погасителни вноски се запазва, а изменението се отразява на последната изравнителна погасителна вноска, а изменение на погасителния план се налага само при промяна на дължимата годишна лихва поради прекратяване на декларираното от ответника трудово правоотношение, при неполучаване на трудовото възнаграждение по посочената банкова сметка, едновременно осъществяване на тези обстоятелства (чл.4.5, вр. чл.4.2., 4.3. и 4.4 от договора) или при промяна на лихвения процент, базиран на спестяванията в размер, при който сумата на месечно дължимата лихва надхвърля размера на вноската (чл.4.8 от договора). Съгласно чл.5 от договора, годишният процент на разходите по кредита при посочените условия, бил 8,46 %, а чл.11 от договора допускал изменението му едностранно от банката при изменение на някое от обстоятелствата съгласно договора и общите условия.

Съгласно чл.10 от договора дължимите, но неизвършени плащания, се отнасяли в просрочие и се олихвявали с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на законната лихва, като при наличие на такива просрочени плащания, банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем. В чл.10.1.2 от Общите условия било уговорено, че банката може да упражни правото да обяви кредита за предсрочно изискуем при допусната забава в плащането на изискуемо задължение за повече от 5 дни, след като изпрати писмено предизвестие със срок за плащане, определен от нея, след изтичането на който не е последвало изпълнение. Видно от чл.13 от договора, всички разходи, свързани с неизпълнение на задълженията на кредитополучателя следвало да бъдат заплатени от него.

Предвид съществените елементи на правоотношението между страните, по своята правна характеристика то отговаря на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК. Спрямо правоотношението намират приложение нормите на специалния закон, а по аргумент от чл. 24 ЗПК – и уредбата на неравноправните клаузи в потребителските договори (чл.143 – 148 ЗЗП). Уговореният в чл.10 от договора размер на мораторно обезщетение пряко противоречи на разпоредбата на чл.33, ал.2 ГПК, предвиждаща, че в хипотеза на забава в плащането, кредитополучателят не може да дължи обезщетение, надвишаващо законната лихва. По аргумент от чл.21, ал.1 ЗПК посочената норма е императивна и съглашението в противоречие с нея прави договора частично нищожен в обсъжданата част. Съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД 3 клаузата, предвиждаща заплащане на мораторно обезщетение, следва да бъде заменена с повелителните правила на закона – нормативно установеният максимален размер на мораторното обезщетение, равняващ се на законната лихва. Основателността на това възражение на ответника прави безпредметно обсъждането дали същата клауза на договора е нищожна и поради неравноправния й характер, също по съображения, черпени от размера на мораторното обезщетение.

Съгласно заключението по задача № 1 от приетата първоначална съдебно-счетоводна експертиза на 31.05.2016 г. ищецът заверил посочената в договора за кредит разплащателна сметка с 15 000 лв., с което задължението на кредитора да предостави сумата по кредита било изпълнено.

Представеното извлечение от счетоводните книги съдържа извънсъдебно признание на банката за заплащане в пълен размер на вноските по главница до тази с падеж 10.02.2018 г. и вноските по договорна лихва до тази с падеж 10.08.2018 г. (вноска № 27), както и частично – до 60,40 лв., вноската по договорна лихва с падеж 10.09.2018 г. (вноска № 28), което преценено по реда на чл.175 ГПК се явява съответно на извлечението от банковата сметка, инкорпорирано в заключението по експертизата. Съгласно заключението по задача № 2 от експертизата, за периода от 31.05.2016 г. до 04.11.2019 г. са били платени общо 4 951,22 лв., от които 1 887,01 лв. – отнесени за погасяване на главница по вноски от № 1 до № 21 включително, 2 686,06 лв. – за погасяване на договорна лихва по вноски от № 1 до № 27 включително и частично (до 60,40 лв.) вноска № 28 и 378,15 лв. – общо за заплащане на лихва за забава в плащането на просрочената главница. Видно от извлечението от банковата сметка на ответника, освен от процесния банков кредит, по сметката постъпвали средства от работна заплата, социални помощи, кредитни институции и трети лица. Ответникът се разпореждал с авоарите чрез теглене и плащане на ПОС, а от страна на ищеца са били удържани суми за заплащане на задължения с настъпил падеж, в резултат на което след 04.11.2019 г. – датата на последно внасяне на суми по сметката, удържани от ищеца за погасяване на лихви, наличността била изцяло разпоредена.

Така съдът приема, че първите 21 вноски по главница и първите 27 вноски по лихва били погасени изцяло, а вноска № 28 по договорна лихва – частично до 60,40 лв., като били заплатени и дължимите до 04.11.2019 г. наказателни лихви (констативно-съобразителната част и заключението по задача № 3 от съдебно-счетоводната експертиза). След посочената дата изпълнението на задълженията за погасяване на месечните анюитетни вноски било напълно преустановено. Предвид липсата на последващи плащания по кредита, обективната предпоставка за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, предвидена в чл.10.2.1. от Общите условия – допусната забава в плащането на изискуемо задължение за повече от 5 дни, е била осъществена още преди преустановяване на плащанията. Съгласно същата клауза на Общите условия, банката дължала писмено предизвестие за упражняване на 4 правото си и предоставяне на срок за погасяване на просрочените задължения.

Видно от покана изх.№ 294-96/24.11.2022 г., такова предизвестие било изпратено до ответника, като ищецът предоставил 7-днвен срок за погасяване на задълженията, след изтичане на който и ако не последва плащане, обявявил, че ще счита кредита за предсрочно изискуем. Поканата била връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК на 14.12.2022 г. При връчването на съобщението, връчителят събрал данни и удостоверил, че адресатът живее от 10 години в Чехия и къщата на адреса е заключена и необитаема и няма лица, на които може да бъде връчено съобщението. На 29.11.2022 г. било залепено уведомление по чл.47, ал.1 ГПК на адреса и до края на срока – 13.12.2022 г., книжата не били потърсени в кантората на съдебния изпълнител. При връчване на посоченото съобщение бил спазен реда по чл.47 ГПК, като констатациите при посещението на адреса и обстоятелствата по залепване на уведомлението са пълно и изчерпателно удостоверени, срокът по чл.47, ал.2 ГПК е изтекъл и съгласно фикцията на чл.47, ал.5 ГПК съобщението се смята връчено именно на отразената в констативния протокол дата – 14.12.2022 г., поради което възражението за нередовно връчване на уведомлението се явява неоснователно. Съгласно преводно нареждане от 16.12.2022 г. ищецът заплатил такса за връчване на уведомлението от 87,60 лв. по сметка на съдебния изпълнител.