Решение № 2303 от 08.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2303 гр. София, 08.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20251110100196 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба, уточнена с молба от 07.02.2025 г.

(на лист 26 от делото), на И. В. В. срещу „Кеш кредит мобайл“ ЕАД и „Кредит гаранция“ ЕООД, с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответниците, че сключеният между ищеца и първия ответник Договор за потребителски кредит № 50306934/02.08.2024 г. е нищожен поради противоречие със закона – липса на реквизит – правилно посочване на годишен процент на разходите (ГПР); за установяване по отношение на втория ответник, че договорът, с който е поел пред ищеца задължение да осигури поръчителство по цитирания договор – Договор за възлагане на поръчителство от 02.08.2024 г., е нищожен поради нищожност на основния обезпечаван договор за кредит, и за осъждане на първия ответник да плати на ищеца 33 лева – неоснователна платена възнаградителна лихва по чл. 1, ал. 4 от същия договор, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба – 02.01.2025 г., до окончателното плащане, а на втория ответник – да плати на ищеца 267 лева – възнаграждение за предоставяне на поръчителство по нищожния договор за кредит, уговорено в Договор между ищеца и втория ответник от 02.08.2024 г.

Ищецът твърди, че сключил с първия ответник Договор за потребителски кредит № 50306934/02.08.2024 г., по силата на който е получил 1000 лева при лихва от 0,11 % на ден, който следвало да върне в срок от 30 дни, а в договора бил записан като размер на ГПР 48,40 %. Договорът следвало да бъде обезпечен по избор на ищеца с банкова гаранция, намерен от него поръчител, или посочено от първия ответник дружество, което да стане 1 поръчител срещу възнаграждение. Така за поръчител бил определен вторият ответник, който поискал от ищеца да му плати за това 267 лева. Поддържа се, че ищецът е върнал кредита с лихвата и възнаграждението за поръчителство.

Твърди се, че понеже ГПР е изчислен грешно, ищецът е следвало да върне само чистата стойност на кредита, а на поръчителя не е следвало да плати нищо, тъй като поръчителството върху нищожна сделка е договор без основание, който е нищожен. Иска се уважаване на исковете. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника „Кеш кредит мобайл“ ЕАД, с който предявените срещу него искове се оспорват като неоснователни, защото договорът между този ответник и ищеца бил действителен. Изчисленият ГПР включвал разходите за лихви, които ищецът бил признал, като не включвал никакви обезпечения, тъй като разходите за тях било невъзможно да се изчислят при сключване на договора и зависели от ищеца. Поради това исковете не били основателни и се иска отхвърлянето им.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника „Кредит гаранция“ ЕООД, с който предявеният срещу него иск се оспорва като неоснователен. Поддържа се, че в исковата молба не е посочено нито едно основание за нищожност на договора за кредит, като поради това той е действителен, а и не е доказано плащане на посочените от ищеца суми.

Поради това се иска отхвърляне на иска. Претендират се разноски.

В съдебното заседание ищецът поддържа исковете. Възразява, че претенциите на ответниците за юрисконсултско възнаграждение са прекомерни.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

С доклада по делото, обявен за окончателен с протоколно определение от 29.10.2025 г., който е записан на лист 57 от делото съдът е обявил за безспорни между страните следните факти: че ищецът е получил от първия ответник по Договор за потребителски кредит № 50306934/02.08.2024 г. сумата от 1000 лева, като в договора е вписан ГПР от 48,40 %; че вторият ответник е поел задължение да обезпечи договора за кредит с поръчителство, за което ищецът следвало да му плати 267 лева.

Съгласно представения на лист 9 – 12 от делото в препис от ищеца и неоспорен от ответниците Договор за потребителски кредит № 50306934/02.08.2024 г. ищецът се задължил освен това да плати на първия ответник и 33 лева лихва (описана в таблица към чл. 1 (на лист 10), срокът на кредита е 30 дни, а съгласно чл. 1, ал. 2 ищецът е длъжен в 24-часов срок от сключване на договора да осигури поръчител по договора – или физическо лице с висок доход (над 1500 лева месечно), или първият ответник да избере за него поръчител.

Съгласно изслушаното заключение на счетоводната експертиза по 2 делото, прието в заседанието от 29.10.2025 г. (на лист 74), а в писмен вид – представено на лист 67 – 69 от делото, което съдът кредитира като логично и без съществени противоречия и не е оспорено от страните по реда на чл. 200, ал. 3, изр. второ ГПК, ищецът е платил всички дължими се суми по двата договора, вкл. лихва от 33 лева и 217 лева възнаграждение за поръчителство, като ако в разходите, от които се изчислява ГПР се включи възнаграждението за поръчител, то последният би бил 365 %.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са обективно и кумулативно съединени искове – отрицателен установителен спрямо двамата ответници за установяване на липса на правоотношение по действителен договор за кредит поради неговата нищожност поради противоречие със закона – липса на реквизит – правилно посочен ГПР, с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22 ЗПКр, и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр; отрицателен установителен спрямо втория ответник за установяване, че ищецът не е обвързван от договор, по който вторият ответник да поръчителства пред първия, тъй като договорът с първия ответник е недействителен и такъв договор за поръчителство би бил без предмет – нищожност поради липса на основание – чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД, и съединени кумулативно два осъдителни иска – по един срещу всеки от ответниците, за осъждането им да върнат полученото от тях без основание като възнаграждение (лихва) – за първия ответник, и като възнаграждение за обезпечаване на нищожния договор – за втория, с правна квалификация чл. 34 ЗЗД.

Главните искове се уважават, ако съдът установи, че посоченият в договора за кредит ГПР не отговаря на формулата на ЗПКр поради невключване на разходи в него, като правен спор между страните е дали разходите за обезпечение следва да се включат в разходите по кредита, за което съдът ще преценява по критериите, дадени от Съда на Европейския съюз в т. 88 – 93 от Решение от 13.03.2025 г. по дело C-337/23 „АПС бета България“ ЕООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, и е в тежест на ищеца да установи връзката между двата договора. При уважаване на първия иск, ако ищецът установи плащане в повече от получената от него чиста стойност на кредитите от някой от ответниците, ще се уважат и съединените осъдителни искове до стойността на полученото от всеки ответник.

При преценка на действителността на договора, настоящият съдебен състав е длъжен да направи първо проверка на клаузите относно годишния процент на разходите (ГПР), като намира, че следва да се занимае първо с въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно свободни да определят, а същият е императивно установен в приложение към ЗПКр, който в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО за потребителските кредити, като начинът на определянето му е изцяло 3 определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от хармонизираните правила в нея – вж. така и практиката на Съда на Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C42/15 Home Credit Slovakia a.s.

Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, същият отразява разпределеното по години глобално съотношение между две величини – „общият размер на кредита“, дефиниран в българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя (т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и „общия разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.

От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.

90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за възможността на потребителите да вземат информирано решение относно различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението по дело C-7 1 4 /2 2 Профи кредит България изрично е посочено, че неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита според понятието по-горе).

С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива, винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам – и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПКр, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова, което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПКр.

Приложени към съдържанието на кредита по делото, горепосочените принципи имат следното изражение:

По делото е установено, че осигуряването на поръчителство е задължително условие за усвояване на кредита, даден от първия ответник, съгласно чл. 1, ал. 2 от договора на ищеца с последния. Поради това става въпрос за „търговско условие“ по смисъла на § 1, т. 1 ЗПКр, т.е. кредитът не може да се отпусне, ако това условие не се осъществи, или поне не при договорените параметри. Разходите за обезпечаване на търговски условия 4 съгласно последната цитирана разпоредба следва да се включат при определянето на „общия разход по кредита“ при изчисляване на ГПР, което не е направено, поради което вещото лице правилно е определило, че действителният ГПР по кредита е многократно по-висок от обявения.

Следователно умишлено погрешното посочване на ГПР води до липса на реквизит в договора за кредит, и това го прави нищожен съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр. Първият установителен иск следва да се уважи.

Тъй като договорът за кредит е нищожен, то вторият ответник не е имало как да го обезпечава, и договорът за поръчителство също се оказва нищожен, тъй като не може да съществува отделно от действителен договор за кредит, и при липса на такъв няма основание за сключването му – основание за нищожност по чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД. И този иск следва да се уважи.

Установено е, че ищецът е платил на първия ответник сумата от 1250 лева, която е повече от главницата по кредита от 1000 лева, и на основание чл.

23 ЗПКр остатъкът следва да се възстанови на ищеца от този, който е получил лихвата – първия ответник, на основание чл. 34 ЗЗД, а тъй като е установено, че вторият ответник е получил възнаграждение от 217 лева чрез първия ответник, то следва също да бъде осъден да го върне на ищеца на същото основание.