Решение № 25 от 18.02.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Русе, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Герасимова

Членове:

Велизар Бойчев

Катина Кавърова при участието на секретаря Десислава Ботева в присъствието на прокурора Е. Д. Г. като разгледа докладваното от Велизар Бойчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254500601071 по описа за 2025 година Производството е по глава XXI от НПК.

С присъда №99/19.09.2025г., постановена по НОХД№1606/2024г. по описа на Русенски районен съд, подсъдимият А. Е. И. е признат за виновен в това, че на 3.01.2023г. в с.М. В., общ. С.п., обл. Р., причинил на С. Ю. М. от същото село средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на горен ляв крайник за срок повече от 30 дни, поради което и на основание чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК във вр. чл.54 от НК му е определено наказание в размер на две години лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от четири години.

Присъдата била обжалвана от адв.Я. от АК-Русе, в качеството му на защитник на подсъдимия, който изложил съображения, че при постановяване на присъдата първонстанционният съд не е преценил правилно индивидуализиращите вината обстоятелства, поради което наложил несправедливо тежко наказание. Жалбоподателят иска отмяната на присъдата и намаляване на наказанието или алтернативно приложение на чл.132 от НК.

1

В заседанието на въззивната инстанция адв.Я. от АК-Русе излага доводите си за неправилност на присъдата, развити в жалбата.

Прокурорът претендира потвърждаване на присъдата като правилна и справедлива.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната цялост, като съобрази наведените в жалбата и протеста доводи и като провери изцяло атакуваната присъда на основание чл.314, ал.1 от НПК, счете за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от лице, легитимирано за такова процесуално действие и в предвидения от закона срок.

Накратко безспорно установената фактическа обстановка по делото е следната:

Подсъдимият А. Е. И. е роден на **.**.**** г. в гр. Р., български гражданин, с основно образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият и свид.С. М. живеели на семейни начала, когато се родили двете им деца- А. С. М. и свид.Б. С. Ю.. Семейството живеело във ФРГермания, след което, през 2020г., заживели в къщата на И. в с. М. В., на ул.

"Т." №**. Подсъдимият продължавал да работи във ФРГермания, поради което отсъствал от дома си за по няколко месеци. Подсъдимият употребявал алкохол и в пияно състояние бил физически и вербано агресивен към свид.М.. Всичко това продължило дълго време и последната взела решение да се разделят, което му съобщила през м.декември 2022 г. в кореспонденцията, която водели помежду си.

На 25.12.2022 г. подсъдимият се прибрал в страната и след като разбрал, че намерението на М. е сериозно, той я изгонил от дома си. Свид.С. М. напуснала къщата му с багажа си и двете деца и отишла в дома на майка сисвид.Р. К.. в с.С..

На 2.01.2023г. подс. И. поканил по телефон свид.М. в дома си в с.М. В., за да изяснят отношенията си. Тя се съгласила и се явила на срещата, като разговора се състоял навън, пред дома на подсъдимия, тъй като М. се страхувала да не й нанесе побой. Подсъдимият настоявал да се съберат отново, но тя категорично отказала. През следващата нощ И. отишъл до с.С., 2 обл. Р. и прибрал децата си от дома на баба им в своя дом в с.М. В.. Тогава свид. М. нощувала в дома на свид.Е. Х., тъй като нямала превоз, с който да се придвижва от местоработата си в с.М. В. до с.С.. Подсъдимият накарал поголемия си син- Б. Ю. да се обади по телефон на майка си и да й предаде, че ако не се върне при тях, баща му ще го убие него и брат му. На 3.01.2023 г., сутринта, подсъдимият се заканил по телефон на М. и й наредил да се яви в дома му, като в противен случай щял да пребие нея и децата им. Страхувайки се от осъществяване на заканите, около 12.00 часа М. отшила пред къщата в с.М. В.. Там отново възникнал конфликт между тях, М. се опитала да избяга, подс.И. я настигнал, хванал я и я завлякъл до къщата, където я вкарал насила в двора на имота. Там взел един метален лост, с дължина около 80 см и диаметър около 5см, който бил предварително подпрян от вътрешната страна до пътната врата, замахнал с него към главата на свид.М., за да й нанесе удар, тя се предпазила с ръка и ударът попаднал в лявата предмишница. След това подсъдимият нанесъл още няколко удара с лоста в различни части на тялото.

Така подсъдимият причинил на пострадалата диафизарни счупвания на костите на лява предмишница на едно ниво, наложили метални остесинтези, кръвонасядания и одраскване на гърба, кръвонасядане на дясна мишница, охлузване на дясна глезенна става. Подсъдимият се притеснил от състоянието на пострадалата, която плачела от болка, и решил да я закара в медицинско заведение за оказване на помощ. С автомобила си се придвижил до центъра на с. М. В., взел своите приятели- свидетелите Н. и А., на които заявил, че жена му е пострадала от падане и се върнал в къщата си. Свид.А. пренесъл на ръце пострадалата до автомобила и всички те потеглили към гр.Русе. Преминали покрай магазин за хранителни стоки в центъра на с. М. В., в който М. работела като продавач- консултант, и пострадалата извикала към колежките си И. А. и И. С., които в този момент били пред магазина, че ръката й била счупена и трябвало да намерят някой да я замести. Там бил и свид. М. М., който познавал нрава на подсъдимия, притеснил за свид. М. и сигнализирал на ЕЕН 112 за травмата й. Пострадалата била откарана от подсъдимия до УМБАЛ “Канев“ - гр. Русе, където тя съобщила на обслужващите нараняването й лица как го е получила и те сигнализирали за това ОД на МВР- Русе. На място бил изпратен полицейски екип на ГООР в РУП 02 при ОД на МВР- Русе.

Подсъдимият се опитал да убеди пострадалата на турски език да не казва на полицаите, че е бита, защото ще загуби децата си, но свид.М. им разказала за 3 случилото се.

Дадената фактическа обстановка се установяване категорично от всички събрани в хода на процеса доказателства- обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, справка за съдимост и декларации за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия, експертиза, социален доклад, протокол за оглед на веществени доказателства. При изграждането на дадената фактическа обстановка, първоинстанционният съд правилно не е кредитирал обясненията в частта им, в която се отрича причиняването на телесната повреда на пострадалата. В тази част това доказателствено средство е в противоречие с целия останал доказателствен материл. На първо място то се опровергава от показанията на свид.М., в които тя подробно разказва за действията на подсъдимия, довели до получените от нея телесни повреди. Разказът на пострадалата се подкрепя напълно от заключението на назначената и приета по делото съдебномедицинска експертиза, в което ясно се казва, че механизмът на причиняване на уврежданията на пострадалата напълно съвпада с начина, описан от нея.

Вещото лице е категоричен и че установените телесни увреждания не могат да бъдат получени дори теоретично при падане по стълбище, поради вида на счупването на костите и установените останали увреждания в областта на гърба. Обясненията на подсъдимия в обсъжданата им част се опровергават и от показанията на всички останали свидетели, пред които пострадалата е изложила веднага след случилото се обстоятелствата относно физическите си наранявания и че те са причинени именно от подсъдимия съзнателно с метален лост.

С установените по този начин действия подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението чл. чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като на 3.01.2023г. в с.М. В., общ.С. п., обл. Р., причинил на С.

Ю. А. от същото село средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на горен ляв крайник за срок повече от тридесет дни. От обективна страна подсъдимият осъществил изпълнителното деяние на престъплението, като с метален лост нанесъл удар в лявата ръка на пострадала и така й причинил диафизарни счупвания на костите на лява предмишница на едно ниво, наложили метални остесинтези, което довело до трайно затрудняване на движенията на горен ляв крайник за срок повече от тридесет дни. Тук следва да се отбележи, че в случая не са налице условията за 4 приложение на чл.132 от НК, тъй като пострадалата не осъществила никакво противозаконно действие по отношение на подсъдимия преди изпълнителното деяние, с което да предизвика у него силно раздразнение. Също няма каквито и да било доказателства по делото, че такова силно раздразнение у подсъдимия е било налице, преди осъществяването на престъпните му действия. От субективна страна подс. И. е извършил деянието при пряк умисъл- той е съзнавал, че предвид силата и насочеността на удара в областта на ръката на пострадалата, както и използваното средство, ще причини увреждането, като точно това е целял, с цел отмъщение за недоразуменията в отношенията им.

.

Районният съд е определил правилно и справедливо наказание на подсъдимия за извършеното от него престъпление в размер на две години лишаване от свобода и правилно е преценил, че целите му ще се постигнат и с условното осъждането, поради което изпълнението на наказанието е било отложено за изпитателен срок от четири години, макар и да не е оценил правилно наличните индивидуализиращи вината обстоятелства. Противно на изложеното от първоинстанционния съд, отегчаващи вината обстоятелства са налице- такова се явява предумисъла за извършване престъплението, за което говори предварително приготвеното средство за него, както и нанасянето на множество телесни повреди, извън съставомерната. Смекчаващите вината обстоятелства също не се ограничават с даденото от него закъснение на наказателната репресия, като там се разкриват и предприетите от подсъдимия действия за оказване на първа медицинска помощ на пострадалата и заплащане на последвалото лечение. Всички тези обстоятелства, предвид превеса на смекчаващите такива, водят на извод за справедливост на наказанието в определения от първоинстанционния съд размер.

При извършената цялостна служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция не намери да са допуснати в хода на досъдебното производство или при първоинстанционното съдебно разглеждане, съществени нарушения на процесуалните правила или нарушения на материалния закон, които да обуславят наличието на основания за отмяна или изменение на обжалваната първоинстанционна присъда и тя следва да бъде потвърдена изцяло.

Мотивиран така и на основание чл.338 от НПК, съдът

5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №№99/19.09.2025г., постановена по НОХД№1606/2024г. по описа на Районен съд- Русе.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Русе, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Герасимова

Членове:

Велизар Бойчев

Катина Кавърова при участието на секретаря Десислава Ботева в присъствието на прокурора Е. Д. Г. като разгледа докладваното от Велизар Бойчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254500601071 по описа за 2025 година Производството е по глава XXI от НПК.

С присъда №99/19.09.2025г., постановена по НОХД№1606/2024г. по описа на Русенски районен съд, подсъдимият А. Е. И. е признат за виновен в това, че на 3.01.2023г. в с.М. В., общ. С.п., обл. Р., причинил на С. Ю. М. от същото село средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на горен ляв крайник за срок повече от 30 дни, поради което и на основание чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК във вр. чл.54 от НК му е определено наказание в размер на две години лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от четири години.